Последните години се наблюдава сериозно засилване на дезинформацията по теми, свързани с различни научни и технологични области, които засягат ежедневието на всички ни. Тези подвеждащи и лъжливи публикации често използват емоционално натоварен език, засилвайки чувства като страх и гняв, за да убедят читателя в достоверността си и да затвърдят определени тези. Най-ефективният инструмент за предпазване от подобна манипулация е добре развитото критично мислене.
Ние от БГ Наука предлагаме цялостен курс и ръководства, посветени на критичното мислене и разпознаването на дезинформацията.
Анализ на доклада „Disinformation and Science“
Документът представлява изследователски доклад, изготвен от Европейската служба за парламентарни изследвания (EPRS) и Европейския научно-медиен център (ESMH). Основната му цел е да анализира доверието на студентите в научната информация и тяхната податливост към фалшиви научни новини. Изследването обхваща шест европейски държави (Австрия, Хърватия, Чехия, Унгария, Северна Италия и Словакия) и се основава на онлайн анкета, проведена през пролетта на 2020 г.
Във време на информационни балони и социални мрежи, в които дезинформацията се разпространява бързо, документът поставя въпроса за социалното доверие и ролята на медиите при формирането на научните възприятия. Основен акцент е поставен върху разграничаването между дезинформация (умишлено разпространявани фалшиви новини) и мисинформация (грешна информация, разпространявана без умисъл).
- Цел на изследването: Анализ на податливостта на студентите към фалшиви научни новини и влиянието на социалните фактори върху възприемането на информацията.
- Методология:
- Проучването обхваща студенти от шест страни.
- Анкетата включва 12 научни заглавия (8 фалшиви и 4 верни).
- Студентите оценяват вероятността новините да са истински или фалшиви.
- Основни резултати:
- Повечето студенти разпознават фалшивите новини, но степента на критичност варира.
- Фалшивите новини, свързани с социални теми (като миграция и полови различия), предизвикват повече емоционални реакции.
- Доверието в традиционните медии (телевизия, печатни издания) е по-високо от това в социалните мрежи, но социалните мрежи остават основен източник на новини за студентите.
- В някои държави (Чехия, Унгария) има по-голяма податливост на дезинформация.
- Ключови фактори, влияещи на възприемането на научни новини:
- Социално доверие – ниското доверие в институции и наука засилва податливостта към фалшиви новини.
- Образование – студентите от природните науки са по-критични към дезинформацията, в сравнение с тези от социалните науки.
- Медиен консуматорски навик – тези, които консумират повече политически и международни новини, са по-добре информирани.
- Заключение:
- Борбата с дезинформацията изисква повишаване на медийната грамотност и критичното мислене сред младите хора.
- Научната комуникация трябва да бъде подобрена, за да се ограничи разпространението на фалшиви новини.
Защо е важно?
Документът подчертава, че дезинформацията не е ново явление, но с развитието на социалните медии и алгоритмите за персонализиране на съдържание се създават „информационни балони“. Това води до ситуация, в която хората са изложени предимно на информация, която потвърждава техните предварителни убеждения.
Разликите в държавите, включени в изследването, показват различни нива на критично мислене и доверие в институциите. Например:
- В Австрия и Словакия студентите са по-критични и по-малко податливи на дезинформация.
- В Чехия и Унгария процентът на студентите, които вярват във фалшиви новини, е по-висок.
Един от ключовите фактори за разпространението на фалшиви научни новини е емоционалната ангажираност – колкото по-чувствителна е темата (като полови различия или миграция), толкова повече тя е податлива на манипулация.
Докладът предлага решения за справяне с проблема, като подчертава нуждата от:
- Повишаване на медийната грамотност чрез образователни програми.
- Факт-чек механизми в социалните мрежи.
- По-добра научна комуникация, която да представя сложни теми по ясен и достъпен начин.
Този доклад е от решаващо значение, защото подчертава един от най-големите проблеми на съвременното общество – разпространението на дезинформация и въздействието ѝ върху общественото мнение и науката.
Важно е защото:
- Защита на демокрацията – Дезинформацията може да бъде използвана за манипулация на общественото мнение и избори.
- Здравеопазване и наука – Вярването в фалшиви новини за ваксини, климатични промени или генетика може да доведе до опасни последствия.
- Доверие в институциите – Когато хората спрат да вярват в науката и официалните източници, се създават условия за социални конфликти и несигурност.
Документът предлага практически стъпки за справяне с проблема, като призовава за колективни усилия от образователните институции, медиите и политиците, за да се ограничи разпространението на дезинформация и да се повиши общественото доверие в науката.
Въпреки че този доклад е от 2020 година, той е още по-актуален днес. Макар че проблемите стават все по-сериозни, не се наблюдават значими мерки за тяхното решаване. През последните пет години темата се задълбочава, а проблемът става още по-сериозен. Липсват ефективни политики и дори достатъчно разбиране от страна на държавните институции и научните организации, които да се противопоставят на разпространението на научна дезинформация.
Вижте нашия курс по критично мислене >>
