Детските игри от XIX и XX век в България и Европа

Автор: Мая Джамбазова

Както всяко топлокръвно същество, и представителите на Homo sapiens учат в детството си чрез игра. Децата, и по-точно момчетата, през Античността са се учили да се бият с мечове, като са се фехтовали едно с друго, посредством дървени мечове. Това важи и за следващите епохи, чак до края на XIX век. Момичетата пък са придобивали навици за къщна работа, а тези от по-заможни семейства са имали кукли, за които да се грижат.

Но има игри, които са създадени през XIX и XX век, оказали роля върху развитието на децата, позволявайки им да изживеят детството си. Докато в предходните епохи децата помагат с труд на родителите си и чрез игри се подготвят за живота, то през 19-тото столетие, благодарение на последствията от Първата индустриална революция и зараждащата се Втора индустриална революция, децата могат да живеят детство такова, каквото го познаваме днес.

Един любопитен поглед към игрите на европейчетата през XX век показа в репортаж, сглобяващ кадри от архив, френската телевизия RTS. Материалът показва игрите на децата, основно от втората половина на отминалия вече век.

Децата от 70-те и 80-те играят основно заедно на улицата. Това показва и въпросното видео. Така, както това са правили техните прабаби и прадядовци, малките европейчета се забавляват на открито. В репортажа те скачат на ластик, като целта е да не се заплетат в него, докато го преминават от всички страни. Момчетата хвърлят камъчета във водата, като трябва да хвърлят своето възможно по-далеч, за да образува повече кръгчета, падайки във водата. И момчета, и момичета играят на дама, понякога на полета, разграфени с цветен тебешир. Подхвърлят топче към стена, като целта е след като се върне при тях, да го хванат и така до най-много хващания. Децата играят и с карти, тази игра на улицата е във вид да бъде изместена картата на детето, което я е хвърлило най-далеч. Следва игра на „Прескочи кобила”. Скачане на въже. Гоненица, Сляпа баба…

Това са част от разнообразните занимания на малките жители на Стария континент, с които те запълват междучасията и ваканциите си. Преди около 20 години и децата на 90-те също играеха тези игри, преди модата на компютърните такива да ги измести от ежедневието на подрастващите.

Любопитен опит да изследва чисто българските игри от XIX и XX век прави Славка Петкова-Марчевска в своята книга „Децата, песента и играта“. Разбира се, тези игри имат средновековни корени, но са се оформили във вид, близък до описания в книгата, през Възраждането. В първата част от своето изследване авторката застъпва игрите с песен от българската народна традиция. Игрите, представени в книгата ѝ, са разделени на раздели: песни броилки; песни-игри със звуци, издавани от децата; песни за игри-драматизации; ролеви игри с песен; детски игри на хоро с песен и др.

Най-интересни са драматизираните игри на песен за по-големи деца. Една от тях е познатата на много деца „Кральо, портальо“, имаща различни наименования в различните области на България: „Отваряй порти, Кральо льо“, „Кральо, та портальо“. Думите в текста на песничката – съпровод на играта, също са различни за различните краища.

Друга подобна игра, при която децата премиват през „порта“, образувана от две от тях е „Шири порти“. При нея участниците се разделят така, че да оформят порта, войводи и войска. Войводите предвождат войската през портата, която се отваря и затваря. Войската постепенно преминава с пеене през вратите. Последното дете застава пред вратата и бива питано: „Дюля или ябълка?“. В зависимост от отговора детето се нарежда зад единия от вратарите. И това се повтаря с всички от войската, докато накрая останат само войводите. Всички се нареждат зад всеки от вратарите. Накрая двамата вратари застават един срещу друг и започват теглене с двете войски, разделени зад всеки от тях. Целта е да се изтегли противниковата редица. Дърпането продължава до успех на едната страна. Играта се нарича още „Шири порти, Стамено“ и „Отворете порти“.

Има и други игри с „войска“ от деца, като „Ерименче“, при която целта е войводите да съберат при себе си собствената си войска.

Има, разбира се, игри и за детски инструменти и звукови играчки.

Безспорно детските игри са интересна и продуктивна за изследвания тема, върху която се надяваме да сме хвърлили светлина с настоящата статия. А събирането и изследването на старите игри, би ги съхранило в колективната памет и би ги възкресило в заниманията на днешните деца, които се забавляват, „убивайки“ чудовища пред плоския екран.

Източници:

RTS

Петкова-Марчевска, С. Децата, песента и играта. В.Т. 2015