Десет факта за честването на 24 май, като ден на българската просвета и култура

Десет факта за честването на 24 май, като ден на българската просвета и култура

Десет факта за честването на 24 май, като ден на българската просвета и култура

Десет факта за честването на 24 май, като ден на българската просвета и култура


Направи дарение на училище!



***

 

24 май е един от най-символичните български празници. На тази дата честваме делото на славянските просветители Кирил и Методий и българската просвета и култура, както и създаването на кирилицата в Преславската книжовна школа. Нашата азбука е това, което най-силно ни свързва със средновековната българска държава и изключително много помага на българския народ да не бъде асимилиран през дългите векове на чуждо владичество.
Денят на честването на светите братя става най-яркият израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

 


Разбери повече за БГ Наука:

***

Ето и десет факта, свързани с честването на този голям празник в миналото:

  1. Според църковния календар денят на св. св. Кирил и Методий и славянска писменост, се чества на 11 май. След 1916 г., когато в България е въведен Григорианският календар, денят на св. св. Кирил и Методий, отбелязван от Българската православна църква на датата 11 май по църковния литургичен календар, се пада на 24 май по новия държавен календар, така тази дата добива по-голяма гражданственост. След 1968 г. църквата (имаща вече статут на патриаршия) чества св. св. Кирил и Методий на 11 май, а светското, гражданското и държавно честване остава на 24 май, като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
  2. Предците ни са започнали да отбелязват този празник преди повече от две столетия. Свидетелства за честването му са открити в арменска летопис, където се споменава за такова още на 22 май 1813 г. в Шумен. Може да се приеме, че датата в този извор е по т. нар. нов стил – Григорианския календар. Според сведенията, организатори на това честване през 1813 г. са били гагаузи от Шумен.
  3. За първи път на датата 11 май се организира празник през 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив, по инициатива на Найден Геров. Във възрожденските източници първите известия за честването на празника на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски.
  4. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом от 1860 г. насам, в Скопие – от 1862 г., във Варна – от 1863 г. По това време 11 май вече се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий, в София той е организиран за първи път от учителя Сава Филаретов.
  5. За официален празник на Народна република България 24 май е обявен с решение на Деветото народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник и на вече преименуваната Република България.
  6. На 9 декември 2020 г. празникът е официално преименуван след гласуване в Народното събрание от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ на сегашното „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.
  7. За разлика от България в другите православни държави паметта на братята се е отбелязвала поотделно в дните на тяхната смърт, на св. Кирил – на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април. 
  8. По повод празнуването на 1000-та годишнина от Моравската мисия на Кирил и Методий през 1863 г. Всеруският Синод взема решението да установи ежегодно 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий
  9. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици. А през 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химн на св. св. Кирил и Методий“ и включва 14 куплета. Панайот Пипков пък създава музиката към химна на 11 май 1901 г.
  10. През вековете култът към Кирил и Методий се издига и сред други славянски народи, като руснаците, чехите, словаците, а също и сред неславянски народи като гърците. В края на ХХ в. папа Йоан Павел II обявява двамата братя за „покровители на Европа“. Десетки народи, предимно в руското културно-политическо пространство, са възприели кирилицата, като писменост на своите национални езици. Днес 11/24 май се отбелязва в множество държави – България, Русия, Украйна, Беларус, Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и други.

Съставил: Радослав Тодоров

Снимки: Canva.com


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.