Автор: Красимир Григоров,зав. отдел „Възраждане”, РИМ Враца
111 години ни делят от онзи паметен ден, в който е обявена Независимостта на България. На 22 септември 1908 година в Търново чрез акта на Независимостта, българската държава отхвърля политическата и финансовата зависимост от Османската империя. На този ден, България заема своето достойно място на независима и свободна държава. Затова трябва добре да разбираме смисъла на тази дата, да я помним и да се гордеем с нея!
Независимостта на България е прокламирана на 22 септември около 12 часа на обяд, в историческата църква „Свети Четиридесет мъченици“ в Търново, този своеобразен „Пантеон на българската история“. Преодоляло еуфорията от Освобождението, в началото на ХХ в., българското общество поема с бързи стъпки по пътя на модерността. Този неизвървян път е свързан с важния акт на Независимостта – вратата, през която България преминава, за да се нареди сред останалите равноправни страни в европейския свят. България и българите полагат с отличие важния изпит на историята, чиито поуки трябва да помним и днес, когато отново търсим достойното си място в духовното и политическо пространство на Стария континент.
Малцина обаче знаят, че дипломатическият представител на България в Цариград – Иван Гешов, пръв предлага решителни действия за скъсване отношенията на зависимост и постигане на бленуваното национално обединение. Удобен повод за стъпки в тази посока е фактът, че Гешов не е поканен на приема по случай рождения ден на турския султан (30 август 1908 г.). Основен аргумент на турската страна е, че той не е представител на суверенна държава. Реакцията на нашето външно министерство е мигновена и Гешов е отзован от Цариград. Усещайки надигащите се настроения сред българския политически елит, руската дипломация деликатно подсказва българите да изчакат „Австрия да започне първа“ с очаквания анекс на Босна и Херцеговина и да наруши Берлинския договор.
Едно събитие катализира действията на българите. Става дума за стачката на служителите от Източните железници. Стига се дотам обаче, че железниците попадат изцяло под български контрол и са обявени за български държавни железници. Великите сили протестират, но безрезултатно. Княз Фердинанд не одобрява деянието, а отговорността за него изцяло се поема от правителството начело с Ал. Малинов. Това е първата стъпка, с която България открито декларира пред Европа желанието си за суверенитет. На 20 септември Австро-Унгария обявява намерението си да анексира Босна и Херцеговина. След поверителен разговор между Фердинанд и министър-председателя Малинов, се взема решение тържественият акт на обявяване на Независимостта да изпревари това събитие и да бъде на 22 септември във Велико Търново. Месеци наред траят усилията на правителството на Малинов да защити и утвърди държавния суверенитет. България отхвърля васалната зависимост от Турция и се превръща в самостоятелна държава с по-голяма свобода във външната политика. Тя се освобождава от задължението да плаща данък на империята, да участва в погасяването на турския държавен дълг, да плаща източнорумелийския данък. Премахната е чуждата собственост и експлоатацията на Източните железници на българска територия. Турция изгубва всякакви права над Източна Румелия и с това е доутвърден актът на Съединението от 1885 година. България се изравнява със своите съседи Сърбия и Румъния. Извоюва си преднина в усилията за равноправно третиране в международно отношение. Независимостта показва, че България вече ще търси и нови пътища за освобождаване на поробените братя в Македония и Тракия.
Това, което става в 1908 година, изобщо не е случайно, то не е прецедент, то е част от едно надграждане, от една много перспективна еволюция на българско общество. Нека да припомним, че по това време ние имаме повече интелигенция, отколкото във всичките ни съседи: Румъния, Гърция, Сърбия. Ние не сме балкански народ в Европа, а европейски народ на Балканите. Дълги години, това събитие беше изтикано субективно някъде в периферията.
От тези събития ние можем да черпим енергия и да вземаме пример от тогавашните представители на политическия елит, на интелигенцията, на духовенството, как трябва да изглежда модерната държава.
Волята за независимост се превръща в модерната черта на българската следосвобожденска идентичност. С обявяването на Независимостта, България окончателно свали фесовете, повече духовните, отколкото политическите и финансовите. Българската Независимост отхвърли правно регламентираната зависимост на България от Турция, при която освен плащането на данъци, България трябва да получи одобрението на Високата порта за избор на княз и сключване на митнически спогодби. Тази „унизителна хватка на зависимост“ е преодоляна не чрез оръжие, както правят останалите балкански държави, а чрез дипломация. Резултатът от този акт е, че българите вече сами държат „ключа от собствения си дом в джоба си“. Има обаче и истини, които е редно да си признаем и преосмислим отговорно като личности, ангажирани със съдбата и бъдещето на България: Нямаше драма от национална катастрофа, но имаше опасност от война. България вече е по-различна от това, за което първоначално е била възприемана. Тя не е продукт на чужди политически сили. Като страна член на НАТО и ЕС, към нас има и ще има користни апетити. Не притежаваме залежи на нефт и други природни богатства, но имаме геостратегическа цена. Независимостта ни е следствие, а не символ на държавното начало. Независимостта ни дава самочувствие като българи и това е събитието, което след Съединението постигаме с национално единство, въпреки волята на Великите сили. Това е заветът на тогавашните първи наши държавници, а именно да бъдем обединени, сплотени и справедливи в името на националните ни интереси.
