Направи дарение на училище!

Институтът за литература при Българска академия на науките е сред участниците в четиринадесетото издание на Европейската нощ на учените. Демонстрационният щанд, подготвен в пространството на античния комплекс „Сердика“, където се проведе основната част от събитието, привлече множество посетители. Институтът за литература показа интересни и полезни справочни, богато информативни и илюстрирани с множество любопитни фотографии свои дигитални проекти.

Събраните материали и изследвания са от различни епохи и разказват историята на българската литература от IХ до ХХI век. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Какво съдържат дигиталните библиотеки, създадени от екипите от учени от Института за литература?

• “SCRIPTA BULGARICA: дигитална библиотека за старобългарска книжнина” (http://scripta-bulgarica.eu/) е богат електронен справочник с термини и старобългарски текстове. Изключителната му полезност е в неговата разнообразна функционалност. Заедно с дигитализираните славянски ръкописи на преводи от византийски гръцки и няколко оригинални български творби порталът предлага и техните транскрибирани варианти, енциклопедични статии, които дават представа за най-популярните жанрове и жанрови форми в старобългарската литература, както и статии за най-често превежданите византийски автори (Григорий Богослов, Йоан Златоуст, Анастасий Синаит и др.). Сайтът е допълнен с богат понятиен апарат в областта на палеославистиката. Поднесената в “SCRIPTA BULGARICA“ информация съчетава академичната задълбоченост на изследователската работа с достъпна форма на поднасянето й. Дигиталната библиотека на старобългарската книжнина представя моделите и формите на православната християнска писмена култура.
• „Южните и Източните славяни. Виртуален музей.“ (https://sesdiva.eu/) визуализира славянски писмени паметници от периода ХI-ХХ век. Акцентът тук е върху движението на идеи и религиозни, идеологически, културни и социални влияние чрез самите текстове и чрез културните политики на значими фигури сред славяните в различните исторически периоди. Тръгвайки от славянското писмено наследство, читателите на този сайт попадат в духовния свят на Южните и Източните славяни през разказите за популярни светци, средновековни и по-нови книги, техните автори или притежатели-колекционери от ХIХ в., когато заедно с взаимният интерес между славяните започват процесите на националното възраждане в славянския свят. В отделни рубрики са представен славянските духовни центрове през вековете – Атон, Рилския манастир, Москва, Одеса и др., руската емиграция на Балканите или учените слависти от ХIХ и ХХ век.
•   „Енциклопедия „Българско възраждане“ (http://enc.ilit.bas.bg/). Широкият културологичен обхват на статиите в енциклопедията я превръща в интересно четиво за всеки любопитен читател. Ценно допълнение към информативността на сайта е дигитализираният богат илюстративен материал. Енциклопедията е галерия на възрожденски книжовници и просветители, революционери и политически дейци, на дарители, меценати и спомоществователи, на издатели, печатари и учители, на български и чуждестранни изследователи на възрожденската литература, на книжовни, театрални, ученически, женски, литературни, печатарски, издателски кръгове и дружества, на възрожденските периодични издания и книжовни средища, пояснява различни жанрове и термини.
• „Културно-историческо наследство на Найден Геров“ (http://ngerov.ilit.bas.bg/bg) е сайт, чието пълно оформяне все още предстои. Вече са дигитализирани някои ръкописи от обемния архивен фонд на Найден Геров. Обработват се най-ценните материали от около 15 000 документа, които се намират в архива на езиковеда, фолклорист, писател, общественик, учител, създател на едно от първите български класни училища – Найден Геров. Свободен достъп до разчетени ръкописи и други изворови материали, включително и възможност за ползване на Речник на българския език, чийто т. I от шесттомното издание Геров отпечатва през 1895 г. Речникът е преиздаден през 70-те години на ХХ век, но дигитализацията ще улесни използването му в учебната програма по литература и в изследователската работа на езиковеди, литературоведи и историци.
• „Дигитален речник на българската литература след Освобождението“ (http://www.dictionarylit-bg.eu) Авторският екип, събрал, изследвал и обработил огромния корпус от разнообразна информация, която съставлява съдържанието на уеб-изданието, го определя като речник в развитие. Към наличния корпус от статии могат да бъдат добавяни нови или да бъдат попълвани с актуална информация вече публикуваните. Речникът изгражда цялостна визия на българската литература след Освобождението (1878 г.), положена върху богат дигитален фонд и отворена към разнородни групи потребители. На този сайт за първи път е представена актуална и пълна картина на новата и съвременната българска литература. Разнообразието от литературни и биографични факти се допълва от богата фотогалерия и от рубриката с аудиофайлове, съхранили гласове и мисли на български писатели от десетилетия назад до днес. Могат да бъдат чути гласовете на Елин Пелин, на Александър Геров, на Елисавета Багряна, на Михаил Арнаудов, на Георги Марков, на Чудомир и много други.
• „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“ (https://bglitcritics.org/) Сайтът представя двадесет български литературни критици с дигитализирани техни публикации и архивни документи и с пълно библиографско описание както на цели книги, така и на отделни публикации в сборници и периодични издания. Добавени са публикации на техни предговори и послеслови, дневници и спомени, служебни и лични документи, кореспонденция, снимки. Освен че допълва знанието за значимите имена от българската литературна критика, събраният разнообразен материал в дигиталната библиотека е солидна база за изграждане на систематизирана история на критическата мисъл в България.
• „Прагматизъм и въображение: футуристични посоки на българската научна фантастика в периода XX – XIX век“ (https://fantastika-bg.eu/) Този сайт е продукт на екип от млади учени, чийто ентусиазъм и увлечение по научнофантастичния жанр разпалват любопитството и на неизкушения от фантастиката посетител. Тук си партнират и допълват смислите си литературоведски и природонаучни текстове. Сайтът запознава читателите си с живота и научното дело на Алберт Айнщайн, с творчеството на Едуард Пейдж Мичъл, наричан забравеният гигант на американската научна фантастика, със статията на д-р Александър Попов „Екология след края на света“, с прозата на писателя Георги Марковски, с идеите на Константин Циолковски за конструиране на аероплана и с още неочаквани и фантастично любопитни факти. Сайтът е пространство за срещи и споделяне на интереси на пишещите научна фантастика и на четящите произведения от този жанр. Материалите в него са четивни и провокират в необичайни посоки мисълта и на тези, които са далеч от научнофантастичната литература.

Дигиталните проекти на Института за литература разкриват непознати и позабравени светове, попълват познатите с изненадващи нови факти, проследяват и свързват културни процеси, движения на личности и културни факти, на ръкописи и книги, на творци и идеи през различни географски и духовни пространства. Те са интересни четива.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!