Демокрацията е начин на управление, използван най-напред от древните гърци. Буквално преведено, демокрация означава управление на народа, както и всичко останало, което политиците и журналистите искат тя да означава. Може би с изключение на Швейцария съвременните държави не са истински демокрации, тъй като навсякъде единствената роля на населението се свежда до това да възложи управлението на малка група хора по време на изборите. Много древни държави, които могат да минат за демокрации според съвременното разбиране, също не са били такива поради същите причини. Действителна демокрация била основана за пръв път от гръцкия държавник Калистен в родната му Атина през 508 – 507 г. пр. Хр. Според неговите реформи властта била предоставена на събрание, в което имали право на глас всички мъже над осемнайсетгодишна възраст. Събранието не се събирало често и не вземало участие във всяко решение, свързано с управлението. За сметка на това Съветът на петстотинте, който се занимавал с подготвителна работа и вземал самостоятелно по-маловажните решения, концентрирал много реална власт. Калистен разпределил населението в десет смесени групи, като всяка изпращала по петдесет представители в съвета. Тази система притежавала и някои недемократични черти – само атинските граждани имали право на глас, някои по-важни постове, а също и върховната право-раздавателна власт, били запазени само за най-богатите. Четирийсет и шест години по-късно тя била реформирана и направена още по-демократична.