Credit: Pexels

Превод: Цветелина Христова

Как обикновените хора могат да допринесат за научните изследвания?

От следене на миграцията на птици до наблюдаване на промени във времето и климата – има толкова данни, които един учен може да събира.  За да подпомогнат своето проучване, много изследователи се обръщат към всички нас, обикновените граждани, за да се включим в гражданската наука, като водим прецизно бележки за своите наблюдения и по този начин допринесем за драстичното разширяване на влиянието на различни научни изследвания. В Citizen Scientist: Searching for Heroes and Hope in an Age of Extinction, авторката Mary Ellen Hannibal съчетава доклад, изследване и мемоари в един интимен поглед към това бързо разширяващо се поле за изследване, как то защитава планетата и нейните обитатели и как всички ние можем да се включим.  По-долу Hannibal споделя своите виждания за гражданската наука в издание на рубриката Q + A (въпроси и отговори – бел.прев.) на Nexus Media News.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Гражданската наука нова ли е?

И да, и не. Чарлз Дарвин е бил граждански учен – той е работил самостоятелно и не е имал научна степен. Томас Джеферсън е бил невероятен граждански учен, както и Луис и Кларк. Много от нашите природонаучни музеи са основани от любители. Науката се превръща в истинска професия чак през 20-ти век.

Как може гражданската наука да помогне по отношение на въздействието на климатичните промени?

Поради промените в температурата и валежите много видове мигрират. Те имат нужда от пространство, включително и растенията, за да се поддържа тяхната генетична жизнеспособност. Едрите хищници, в частност, трябва да се придвижват, за да маркират нови територии. Ние трябва да следим как и къде се движат видовете, за да можем да предпазим териториите, които те използват, за да стигнат от едно място до друго.

Губим видове със скорост, близка до тази, с която са изчезнали динозаврите. Как гражданските учени могат да помогнат за намаляването на това масово измиране?

Както казахте, видове изчезват от Земята точно под носа ни. Повече от 23 000 вида са застрашени от изчезване в момента и непрекъснатата загуба на живот на ниво видове е достатъчно голяма. Но загубата на биологично разнообразие на ниво популация е може би много по-голяма. Популациите са групи от един и същи вид, които са разпръснати в различни географски райони. Здравето на вида като цяло зависи от здравето на неговите популации. Свидетели сме на огромно намаляване на размера на популациите на дивите видове – 39% от морската флора и фауна и 76% от обитателите на сладководните басейни за последните 40 години. Един милиард птици са изчезнали от Северна Америка от 1970 г. насам, според Living Planet Report на The World Wildlife Fund от 2014 год. и Birds Report на The State of North America. Това означава, че популациите на видовете стават все по-малки и по-малки в глобален мащаб.

Но кои видове губим, къде и как и какви са действията, които могат да бъдат предприети на местно ниво, за да се помогне на видовете? Няма достатъчно учени, които да броят видовете.  Също така, учените са склонни да задават прекалено теоретични въпроси за това, което се случва, докато обикновените хора често са загрижени за по-конкретни неща, като например „Обичам мигриращи пойни птици да идват всяка година в задния ми двор, защо сега са по-малко от обикновено?“

Гражданска наука означава обикновени хора да допринасят за научни изследвания, но също така да се даде възможност на местните общности да документират видовете, които живеят сред тях или преминават по време на миграцията си, така че да бъде измислен начин, по който те да бъдат защитени.

Кое би било добър пример?

В продължение на десетилетия граждански учени подпомагат  усилията на професионалисти за наблюдаване на видовете по крайбрежието на Калифорния, като броят птици, бозайници и безгръбначни в приливните басейни. Тези данни са използвани за създаването на повече морски резервати в района, отколкото където и да било на планетата.

Какво кара видове да изчезват?

Най-големият виновник в световен мащаб за  изчезването на видове е загубата на хабитат. Когато се обмисля построяването на нов жилищен комплекс или търговски център, ние трябва да не се ограничаваме само до това, което се нарича „доклад за въздействието върху околната среда“. Тези доклади са много важни, но те не улавят пълната картина на това, което се губи, когато застрояваме природни територии. Ние трябва да бъдем по-информирани и по-внимателни по отношение на това какви хабитати позволяваме да бъдат застроени.

В Калифорния например са изсечени голяма част от дъбовите гори, които са естествена среда за много местни видове. С изменението на климата, местните видове биха имали повече пространство и време, за да се приспособят (ако могат), в естествените си местообитания. Но дъбовите гори продължават да бъдат изсичани в Калифорния, за да бъдат засадени лозя. Засаждането на лозя е чудесно, но не на територията на дъбови гори. Имаме нужда от граждански учени, които да документират къде се намират видовете, за да може общността да взима по-добри решения за това кои територии да развива.

Как може да се включат гражданите?

Един лесен инструмент за гражданска науката е iNaturalist. Това е уеб-базирано приложение и работи по подобие на Facebook. Можете да създадете проект в iNaturalist като „Дъбовите гори на Калифорния“ и да поканите хора да помогнат да се започне документиране на всички дъбови гори в щата! Мечтата ми е да видя карта на видовете на суша и във вода, която постоянно да се обновява и да е видима на интегрирана карта.

Ами ако човек не е често сред природата?

Има голям ресурс за всякакви видове проекти за гражданска наука, дори такива, в които може да се включите от вашия дом, седейки пред компютъра – посетете www.scistarter.com.

До какви научни пробиви може да доведат проектите на гражданската наука?

Един невероятен проект се ръководи от TobyAult– климатолог от CornellUniversity.Той моли хората да наблюдават люляковите дръвчета в дворовете си – кога те образуват листа и цъфтят, кога цветовете увяхват. Той надгражда база данни с наблюдения на люлякови дръвчета, която се поддържа от граждани от 50-те години на 20-ти век насам.

Люлякови дървета и храсти е имало в продължение на милиони години. Те са преживели няколко ледникови епохи и огромни климатични промени като тази, която наблюдаваме в момента. Ault мисли, че люляците долавят сигнал от околната среда, който им позволява да се приспособят. Какъв сигнал и как го правят? Ault моли хората да наблюдават собствените си дървета или ако нямат, да си засадят.  Такъв въпрос може да бъде решен само с помощта на армия от граждани доброволци, тъй като обхватът на проблема е огромен. А придобитата информацията би била много важна, тъй като самите ние се опитваме да се адаптираме към климатичните промени. Поучете се от люляците! Може и вие да помогнете на проекта тук – https://www.usanpn.org/nn/cloned-lilacs .

Как учените се уверяват, че данните, събрани от доброволци, отговарят на стандартите за точност?

Това е основен въпрос в гражданската наука. Изключително важно е да се използват национално проверени протоколи на базите данни за гражданската наука. Например, недейте да следите потоците по свой собствен начин, направете го в съответствие с насоките на EnvironmentalProtectionAgency.

iNaturalistе чудесен пример за инструмент за гражданска наука с вградени параметри за точност. С помощта на смартфон участниците правят фотографско „наблюдение“ на определен вид – растение, птица, бозайник или буболечка, а iNaturalist, използвайки GPS-софтуера на телефона, определя дата, час и географски координати на снимката. Така че веднага знаем къде точно е наблюдаван даденият вид. iNaturalistразпространява наблюденията на хората, както прави  Facebook и експерти от цял свят потвърждават или коригират обозначението на вида. А ако вие нямате представа какво е името на вида, наблюдаван от вас, експертите го попълват. Когато трима експерти се съгласят – да, това е представител на вида Deppya splendens например, наблюдението бива качено наGlobal Bioinformatic Data Facility (GBIF), което се използва от учени от цял свят.

Източник: PopSci