Направи дарение на училище!

Автор: Мая Джамбазова

Както всичко във Втората българска държава, делниците и празниците са повлияни от византийските традиции. Но в ежедневието и специалните дни в живота на предците ни има и нещо типично за културата ни – строгата патриархалност и сплотеността на семейството.

Делникът на обикновения човек е пропит с труд. Земеделците орат земите си или сеят, жънат, събират реколта, оставят угар. Всяко селско домакинство отглежда добитък, като основно са развъждани овце и кози, тъй като те искат по-малко храна от кравите, заемат по-малко място и имат същите функции за стопанството и домакинството. Все пак овцевъдството е водещо, заради вълната, която този вид добитък дава. Тя е използвана при направата на облекло. В стопанствата на селяните има различни култури – традиционните за нашите географски ширини през периода зеле, лук, праз, краставици, но и привнесени, като това са най-вече овошките – праскови, нар.

Мъжете се занимават с грубата работа, изискваща сила, а жените с по-фините дейности и отглеждането на челядта.

Разбери повече за БГ Наука:

***

В градовете обикновеното население се състои основно от търговци и занаятчии. Търговията на Второто Българско царство вървяла добре и през управлението на цар Иван Александър имаме засилване на стокообмена с Венеция и Дубровник. Венецианците отворили посолство във Варна през 1352 г. На варненското пристанище се стоварват предмети на лукса и се товарят земеделски сечива, зърно, мед и кожи. Онова, което е сваляно от корабите в главния морски град на България, е предназначено основно за Търново и жителите му, но и за много от градовете по нашето Южно Черноморие, където била съсредоточена част от аристокрацията ни.

Търговците имали кантори, магазини и складове в големите градове и наемали работници, които да помагат при пренасяне на стоките.

Но икономиката на градовете била немислима без занаятчийството. Занаятчиите в епохата имат своите работилници, където майсторят и продават. Във времето на Второто Българско царство са познати над 50 занаята в страната ни. Сред тях са ковачество, златарство, грънчарство, шивачество, кожарство, кожухарство и др.

Та в делник средновековният българин се трудел. Но по време на празници имало истински всенародни веселия. По традиция тържествата за големите религиозни празници през онзи период, продължават по 8 дни. Толкова траят и царските сватби, по време на които най-вече столичните жители се веселят. При венчавките на владетелите и празниците на почитаните светци, за обикновените хора са устройвани народни борби, представления на змиеборци, спортни игри, раздавано е вино. На панаири има същите развлечения и още куклени представления, особено популярни в средновековна Европа и дали началото на съвременния куклен театър, музика, изпълнявана от градски музиканти, танцьори и пр. Акробати също се грижат за настроението на българите по време на панаир.

Владетелите пък прекарват ежедневието си в мисли за политически дела. Те издават документи, грижат се за реда в канцелариите и за събираемостта на данъците в хазната, като оказват контрол над подчинените си служители от администрацията. Възпитават поотрасналите принцове. Понякога се отдават на лов с кучета или соколи. Друг път пък организират пиршества за болярите.

Празникът на владетеля преминавал скромно, за разлика от този при обикновеното население, като изключим сватбите. На празник, който бил важна дата от църковния календар, владетелят дарявал пари и се отдавал на молитва и покаяние.

Пъстра е картината на средновековния делник и празник. Красив е животът на хората от миналото, чист, но и много беден за повечето, а и пълен с опасности.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!