Делфините могат да се научат от връстниците си как да използват черупки, за да ловуват

Често морските бозайници се учат как да ловуват от майките си, но не винаги това е така, сочи проучване. 

За някои афали(морски бозайници, наричани още бутилконоси делфини ) ловуването може да е свързано с познание придобито от връстниците им.

Делфините често се учат да ловуват от майките си. Но също така понякога използват един друг трик – индо-тихоокеанските афали (Tursiops aduncus) от Залива на акулите в западна Австралия проучват поведението на своите връстници, твърдят изследователи в доклад, публикуван на 25 юни в Current Biology.

Соня Уайлд, поведенчески еколог от  университета в Констанц, Германия, казва че докато предишните проучвания само предполагаха, че делфините се учат от връстниците си, това проучване е първото, което количествено преценява значението на социалните връзки спрямо други фактори. 

Китоподобните – делфини, китове и морски свине, са известни с това, че използват хитри стратегии за обкръжаване на плячката си. Понякога гърбатите китове(Megaptera novaeangliae) извън Аляска използват перките си и мрежите от въздушни мехурчета подредени в кръг, които характерно образуват, за да ловят риба.  


РЕКЛАМА:

***

Снимка: University of Hawaiʻi at Mānoa/Permit Number: NOAA #19703

В Залива на акулите, индо-тихоокеанските афали(Tursiops aduncus) използват морски гъби, за да защитят носовете си, с които ровят из морското дъно в търсене на храна. Това е стратегия, която те научават от майките си.

Делфините в Залива на акулите използват и един друг по-необичаен трик, базиран на метод, в който се използва черупка. Делфинът хваща подводна плячка в голяма черупка от морски охлюв, забива носа си в отвора на черупката, след което вдига черупката над водната повърхност и разклаща съдържанието в устата си. 

Според Уайлд, която е изучавала тези делфини като аспирант в университета в Лийдс, Англия, това е умопомрачително. Това поведение,  изглежда се наблюдава рядко: в периода от 2007 до 2018г. Уайлд и колегите ѝ документират 5278 срещи с делфини в западната част на Залива на акулите, при които 42 пъти се наблюдава такова поведение при 19 различни делфина. 

Изследователите анализирали поведението на 310 делфина, включително 15 използващи метода с черупката, които са били видени поне 11 пъти. По-добро обяснение за метода с черупките са социалните взаимоотношения между делфините отколкото всякакви други фактори като околната среда и генетичната информация, която носят. Уайлд оприличава разпространяването на това поведение с разпространяването на вирус. ”Прекарвайки повече време помежду си делфините са по-склонни да си предават това поведение.” – казва Соня Уайлд.  Изследователите изчисляват, че 57% от делфините, които притежават умението да ловят чрез черупки са го усвоили благодарение на социалното предаване, а не сами. 

Но изследователите, може да са избързали с отхвърлянето на фактори, като околната среда и майката, казва Джанет Ман, биолог от Джорджтаунския университет в град Вашингтон, която също изучава поведението на делфините в Залива на акулите. Околната среда влияе на това кога може да се случи лов чрез метода с черупките. „Само животните, в чиито местообитания могат да бъдат намерени тези черупки биха могли да ловуват чрез тях, но освен това по този начин намирайки се в едно и също местообитание афалите ще се натъкват един на друг по-често.” Казва Джанет Ман. Умението да ловува чрез черупки може също така да бъде придобито, когато животното е малко, понеже тогава то наблюдава майка си в продължение на десетки хиляди часове.

„Делфините са умни: те се наблюдават  един друг, получавайки информация какво правят другите.”казва изследователката.

Превод: Анастасия Треновска

Източник: sciencenews.org

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: