Дефиниция чрез константа

Първата единица, за която е въведена дефиниция на научна константа, е китайската величина „ли“, дефинирана през 726 г. след Хр. като 1/351 част от градусите полярна височина, измерена на земната повърхност. Тя е получена от наблюдения на сянката на Слънцето, измерена едновременно от поне единайсет места по линията север-юг, от място, близо до Великата китайска стена до околностите на Хюе във Виетнам. Програмата се ръководи от главния астроном Нан Гун Йеуе и Йи Хсин, будистки монах. Двамата направляват и първата експедиция за изучаване на южното небе. Единицата, която те дефинират, е по-късото, а не по-дългото „ли“, което се използва широко. Тяхната дефиниция е просто усреднение от техните резултати и резултатът е погрешен поради недостатъци в системата. Следователно те не са създателите на истинската метрична система. Тя е резултат на работата на двама души – единият е любителят-астроном и математик Кан Хси, император на Китай и манджурец по произход, а другият е белгийският йезуитски физик Антоан Тома, заместник-директор и понякога изпълнителен директор на Китайското бюро по астрономия. На една среща през декември 1702 г. те решават да реформират системата за измерване на дължини, като я свържат с обиколката на Земята.
Между 1702 и 1704 г. Бюрото прави наблюдения в станции в Северен Китай. Те са много по-подробни и точни от всички преди това, които фиксират един градус земна географска ширина, равен на 195 ли и 6 стъпки. Стандартната измерителна единица след това е ревизирана така, че 200 ли се равняват на един градус, а двайсет крачки (100 фута, приблизително равни на 30 метра) са една секунда от обиколката на Земята.

Европейска нощ на учените 2022 г.: