Наука Общи Философия 

Дедуктивно срещу индуктивно заключение. Дедуктивно, индуктивно и абдуктивно заключение

В научния процес дедукцията се използва за достигане до логически правилно заключение. В науката обаче се използва и друг тип заключение – индуктивният. Често хората бъркат двата типа. Важно е те да се знаят, за да може логиката да се използва правилно.

Дедуктивно заключение

Дедуктивното заключение е главният начин за постигане на валидно заключение. Дедуктивното мислене (или дедукцията) започва от общо положение или хипотеза и се отнася до възможностите за достигане на конкретно логическо заключение, според учени от Калифорнийския университет. Науката използва дедукцията, за да тества своите хипотези и теории. “В дедуктивния извод ние извеждаме прогноза за последиците от дадена теория, т.е. посочваме какво ще се случи, ако тя е била валидна. Така движението на дедукцията е от общото – от теорията, към частното – наблюдението”, казва д-р Силвия Уосъртейл-Смолър, изследовател и професор в университета „Алберт Айнщайн“.

Дедуктивното заключение обикновено е постъпково. Първо – предпоставката, после – втората предпоставка и заключението. Последното се нарича също „силогизъм“. В двете предпоставки – голямата и малката, се съдържа заключението. Например, предпоставката “Всяко А е присъщо на Б” може да бъде последвана от другата предпоставка “това В е присъщо на А”. Така те двете заедно водят до заключението “това В е присъщо на Б”. Силогизмът е добър начин за тестване на дедуктивния извод – по този начин се гарантира истинността на аргумента.

Например: “Всички мъже са смъртни. Харолд е мъж. Следва, че Харолд е смъртен”. За да е валидно дедуктивното заключение, трябва да е истинна голямата предпоставка. По презумпция двете тези “Всички мъже са смъртни” и “Харолд е човек” са верни, следователно заключението е истинно. В дедуктивното заключение, ако е вярно това, което се твърди за класа, то ще е вярно и за всеки от неговите представители.

Според Калифорнийския университет дедуктивното заключение е вярно, когато са истинни предпоставките. Възможно е обаче да се постигне заключение и когато е невярна голямата предпоставка. Ако случаят е такъв, заключението може да е логично, но също и да е невярно. Например: “Всички плешиви мъже са дядовци. Харолд е плешив, от което следва, че Харолд е дядо”. Заключението е логически коректно, но е невярно, защото голямата предпоставка е неистинна.

Индуктивно заключение

Индуктивното заключение е противоположно на дедуктивното. Този метод прави общи изводи от частни предпоставки. Отначало имаме данни, на базата на които се извеждат заключения – това е индуктивната логика според университета в Юта.

“Индуктивното заключение върви от частното към общото. Ние правим много наблюдения, според модела правим обобщения и извличаме обяснение или теория”, казва Уосъртейл-Смолър. “В науката има непрекъснато взаимодействие между индуктивно и дедуктивно заключение. Първото е основано върху наблюдения, а второто – базирано на теория. По този начин науката се приближава до истината, но никога нямаме абсолютна убеденост”.

Пример за индуктивна логика е: “Монетата, която падна от чантата ми, е двулевка, както и втората. Третата – също. Следва, че всички монети в чантата са двулевки”.

Разликата с дедуктивното заключение е, че дори всички предпоставки в индуктивната логика да са верни, е възможно заключението да бъде невярно. Например: “Харолд е дядо. Харолд е плешив. Следователно, дядовците са плешиви”. Тук заключението не следва с необходимост от предпоставките.

Индуктивната логика все пак има своето място в научните методи. Учените я използват за създаване на хипотези и теории. Дедуктивният извод позволява тези теории да се приложат в конкретни ситуации.

Абдуктивно заключение

Друг метод на науката е абдуктивното заключение, което е различно от индуктивното и дедуктивното. То обикновено върви от непълния набор на данни към най-вероятното обяснение за групата от явления според университета “Бут”. Този тип заключение е базиран на направената хипотеза чрез използването на най-добрата налична информация.Той често води до предположения за наблюдаван феномен, който няма известно обяснение.

Представете си човек, който влиза в дневната си стая и намира скъсани документи навсякъде. Кучето му е било само през целия ден. Той би заключил, че кучето е скъсало документите, защото това е най-вероятната причина за следствието. Все пак е възможно сестра му да е довела дъщеря си, която да е скъсала документите му, или пък хазяинът на къщата да го е направил, но обяснението, че кучето е направило това, е най-вероятно от всички.

Абдуктивното заключение е приложимо, когато се създават хипотези, които впоследствие да се тестват. То е често използвано от доктори, които правят диагнози, основани на тестови резултати, или пък от съдебните заседатели, които гласуват на базата на предположения от представените доказателства.

 

Превод: Петър Евтимов

Източник: Live Science

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close