В научния процес дедукцията се използва за достигане до логически правилно заключение. В науката обаче се използва и друг тип заключение – индуктивният. Често хората бъркат двата типа. Важно е те да се знаят, за да може логиката да се използва правилно.

Дедуктивно заключение

Дедуктивното заключение е главният начин за постигане на валидно заключение. Дедуктивното мислене (или дедукцията) започва от общо положение или хипотеза и се отнася до възможностите за достигане на конкретно логическо заключение, според учени от Калифорнийския университет. Науката използва дедукцията, за да тества своите хипотези и теории. “В дедуктивния извод ние извеждаме прогноза за последиците от дадена теория, т.е. посочваме какво ще се случи, ако тя е била валидна. Така движението на дедукцията е от общото – от теорията, към частното – наблюдението”, казва д-р Силвия Уосъртейл-Смолър, изследовател и професор в университета „Алберт Айнщайн“.

Дедуктивното заключение обикновено е постъпково. Първо – предпоставката, после – втората предпоставка и заключението. Последното се нарича също „силогизъм“. В двете предпоставки – голямата и малката, се съдържа заключението. Например, предпоставката “Всяко А е присъщо на Б” може да бъде последвана от другата предпоставка “това В е присъщо на А”. Така те двете заедно водят до заключението “това В е присъщо на Б”. Силогизмът е добър начин за тестване на дедуктивния извод – по този начин се гарантира истинността на аргумента.

Например: “Всички мъже са смъртни. Харолд е мъж. Следва, че Харолд е смъртен”. За да е валидно дедуктивното заключение, трябва да е истинна голямата предпоставка. По презумпция двете тези “Всички мъже са смъртни” и “Харолд е човек” са верни, следователно заключението е истинно. В дедуктивното заключение, ако е вярно това, което се твърди за класа, то ще е вярно и за всеки от неговите представители.

Според Калифорнийския университет дедуктивното заключение е вярно, когато са истинни предпоставките. Възможно е обаче да се постигне заключение и когато е невярна голямата предпоставка. Ако случаят е такъв, заключението може да е логично, но също и да е невярно. Например: “Всички плешиви мъже са дядовци. Харолд е плешив, от което следва, че Харолд е дядо”. Заключението е логически коректно, но е невярно, защото голямата предпоставка е неистинна.

Индуктивно заключение

Индуктивното заключение е противоположно на дедуктивното. Този метод прави общи изводи от частни предпоставки. Отначало имаме данни, на базата на които се извеждат заключения – това е индуктивната логика според университета в Юта.

“Индуктивното заключение върви от частното към общото. Ние правим много наблюдения, според модела правим обобщения и извличаме обяснение или теория”, казва Уосъртейл-Смолър. “В науката има непрекъснато взаимодействие между индуктивно и дедуктивно заключение. Първото е основано върху наблюдения, а второто – базирано на теория. По този начин науката се приближава до истината, но никога нямаме абсолютна убеденост”.

Пример за индуктивна логика е: “Монетата, която падна от чантата ми, е двулевка, както и втората. Третата – също. Следва, че всички монети в чантата са двулевки”.

Разликата с дедуктивното заключение е, че дори всички предпоставки в индуктивната логика да са верни, е възможно заключението да бъде невярно. Например: “Харолд е дядо. Харолд е плешив. Следователно, дядовците са плешиви”. Тук заключението не следва с необходимост от предпоставките.

Индуктивната логика все пак има своето място в научните методи. Учените я използват за създаване на хипотези и теории. Дедуктивният извод позволява тези теории да се приложат в конкретни ситуации.

Абдуктивно заключение

Друг метод на науката е абдуктивното заключение, което е различно от индуктивното и дедуктивното. То обикновено върви от непълния набор на данни към най-вероятното обяснение за групата от явления според университета “Бут”. Този тип заключение е базиран на направената хипотеза чрез използването на най-добрата налична информация.Той често води до предположения за наблюдаван феномен, който няма известно обяснение.

Представете си човек, който влиза в дневната си стая и намира скъсани документи навсякъде. Кучето му е било само през целия ден. Той би заключил, че кучето е скъсало документите, защото това е най-вероятната причина за следствието. Все пак е възможно сестра му да е довела дъщеря си, която да е скъсала документите му, или пък хазяинът на къщата да го е направил, но обяснението, че кучето е направило това, е най-вероятно от всички.

Абдуктивното заключение е приложимо, когато се създават хипотези, които впоследствие да се тестват. То е често използвано от доктори, които правят диагнози, основани на тестови резултати, или пък от съдебните заседатели, които гласуват на базата на предположения от представените доказателства.

Превод: Петър Евтимов

Източник: Live Science