Направи дарение на училище!

Интервюто взе Яна Ненчева

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Даниел Троев и съм психолог в София, провеждащ консултации, помагащи на хората в откриването на подходящи решения и постигането на желана промяна. В живота и работата си прилагам методите и постиженията на съвременната психология и психотерапия, както и иновативните познания от невронауката за начина, по който работят мозъкът и нервната ни система.

Вярвам, че:
– хората имаме необятен потенциал
– трудностите са уроци, които носят важни послания
– малка промяна в мисленето ни може да доведе до големи промени в живота
– щастието е естественото ни състояние

След гимназията сте се насочил към специалност Психология. Защо? Какво Ви подтикна?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Насочих се към психологията, защото исках да изучавам вътрешния свят на човека. Беше ми интересно да науча повече за мислите, чувствата, емоциите. Темата за съзнанието и неговата роля в живота ни ми се струваше много важна. В същото време в тази специалност имаше ореол на тайнственост, нещо отвъд ежедневните дейности и привидното.

Продължил сте обучението си с магистърската програма „Организационно поведение и консултиране на организацията”.  Как Ви заинтригува тази специалност?

Реших да задълбоча познанията си в тази област, защото организациите са важна част от съвременния свят. Като цяло работата заема важна място в живота на всеки. Тъй като изследванията показват, че стресът на работното място е една от водещите причини за влошаване на качеството на живот, прецених, че в бъдеще бих могъл да бъда полезен с програми и насоки за справяне с него. Според мен бизнес организациите имат нужда от по-хуманни и съобразени с психиката на човека процеси. Необходима е промяна на модела за функционалния работник-машина, както и на ценностите, които са в основата на организационните цели.

Също така, живеем в революционни времена, в които предстоят трудно предвидими промени. Със сигурност ще бъдат необходими специалисти, които да помогнат на хората в адаптирането към тази промяна и успешното преминаване през нея по един осъзнат и конструктивен начин.

Ако не беше това дейността Ви, с какво смятате, че щяхте да се занимавате?

Може би щях да се занимавам с педагогика и преподаване. Със сигурност психологията щеше да присъства индиректно в това, което правя. Но това се подразбира и без да го казвам, защото психологията участва във всяка наша дейност. Няма как да премахнем съзнанието от битието си.

Как минава един Ваш работен ден? Винаги съм се чудила – не е ли уморително да слушате за чуждите проблеми? Така ли си представяхте мечтаната професия, когато бяхте малък?

Работата ми е доста динамична. Посрещам хора в своя кабинет за индивидуални консултации, два пъти седмично ходя в болницата, в която работя с деца с диабет и техните родители, през останалото време имам работни срещи с колеги, с които развиваме различни проекти, а в почивките пиша и статии за блога си.

Ако си представим, че само стоя и слушам проблеми, изглежда наистина потискащо. Но истината е, че възприемам срещите като творчески процес. В някои от тях се постига ценен духовен обмен.

Също така проблемите са само отправната точка. Повече се обръща внимание на възможностите, които човек има, насоките, които могат да го доведат до желаната промяна. Общо взето се изгражда мост над мрачното и сивото към по-светлото. Вдъхновяващо е да имаш възможността да си катализатор на важни за човека процеси във вътрешния му свят в ключови етапи от живота му. Така си го представях и като малък – като нещо интересно, дълбоко, различно и ценно.

Какво Ви дава работата?

Работата ми дава възможност да бъда полезен на хората. Според мен най-ценното, което човек може да прави, е със своята дейност да подпомага щастието и развитието на другите. Да отдаваме енергия и да полагаме усилия за доброто на хората – не мисля, че това са пожелателни идеи и клишета. За мен това е разумната житейска позиция, позволяваща ни да бъдем истински щастливи.

Чрез взаимоотношенията, основани на подкрепа, грижа, състрадание, вдъхновение, може да постигнем устойчиво благосъстояние, базирано на усещането за висш смисъл и предназначение в живота. Има и психологически изследвания, които показват, че точно качеството на взаимоотношенията, е основен фактор за цялостното ни благополучие.

Смятате ли, че човек трябва да е призван, за да я работи?
Да. Да усещаш нещо като свое призвание за мен означава да чувстваш онзи вътрешен импулс, който те заставя да го правиш. Но не чрез насилие или като зависимост, а така, както това, в което вярваш, те привлича към себе си. Щастието и смисълът, които те мотивират да продължаваш. Вярата, която зарежда всяко действие и хармонизира психиката.

Усещането за призвание одухотворява това, което правим. Иначе има опасност да започнем да го вършим механично. А механичното изпълнение лишава човека от дълбочина на преживяването. Трудно може да се активират способностите и уменията ни, развитието се забавя и в един момент, човек може да „прегори“ или просто няма да изпитва удовлетворение.

Сега, когато погледнете назад – как Ви е променила тази професия?

Мисля, че професията ме направи и продължава да ме прави осъзнат човек. Също така ми дава възможност да развивам качества като търпение, разумност, искреност, състрадателност, доброжелателност. Общо взето тази професия е работилница за изграждане на характера. Също така познанията, които натрупвам и разбиранията, до които достигам, са основа, която ми дава възможност да живея по-пълноценно.

Като психолог, анализирате ли неволно околните, дори когато не сте на работа?

Да, но това не е нещо „лошо“ J. В интерес на истината не си разделям ежедневието на работа и почивка. Опитвам се по един естествен начин да ги приливам. Вярвам, че за да живеем пълноценно е необходимо съзнанието ни да е будно, а също така е задължително да поддържаме психична хигиена – да спазваме чистота на нашите мисли, чувства, действия. С тази нагласа е нормално във всичко което правя, където ходя и с който се срещам, да поддържам психологическия си поглед.

Освен индивидуални консултации, провеждате и групови занятия. За индивидуалните консултации всички имаме поне най-обща представа, но как протича едно групово занятие?

Много зависи от формата на груповото занятие. Понякога са лекции, друг път процесът е по-интерактивен и преминава като семинар или „работилница“. Като цяло се опитвам да предоставям ценно знание на хората и практични насоки, методи и техники, които да им бъдат полезни в ежедневието.

Вие сте OIDA консултант. Какво представлява OIDA терапията?

OIDA Терапията е практически метод за справянето с често срещаните психологически трудности и проблеми чрез изследване вярата, намеренията и нивото на съзнание на хората.

Етимологията на думата „OIDA“ означава „аз знам“, „аз вярвам“. Във OIDA вярата се разглежда като неизменен аспект на нашето съзнание. С помощта на OIDA Терапията хората могат да научат как да използват лечебната и мотивираща сила на вярата, за да постигнат желаното щастие. Всяко наше действие е мотивирано от дадена вяра – най-често вярата, че съответното действие ще ни донесе щастие. В терапевтичния процес се стимулира изграждането на здравословна вяра, която да ни въведе в лечебния кръг – това е  психично пространство, изпълнено с ценности, нагласи, мисли, чувства, емоции, намерения и цели, благоприятстващи постигането и поддържането на цялостното ни здравословно състояние.

Консултирате хора в Специализирана болница за лечение на детски болести – проф. д-р Иван Митев. Професията не Ви ли товари в тези моменти?

В болницата консултирам деца и младежи с диабет и техните родители. Наистина има трудни моменти, защото особено, когато хората са с новооткрит диабет, преживяват шок и преминават през силен стрес. Опитвам се чрез разговорите да предоставя възможност за психично съвземане и мобилизация на силите. Наблюдавам, че дори и в подобна трудност, подходящата дума, изслушването, възможността човек да сподели, помагат да се задействат механизмите за справяне със ситуацията. По време на първата среща е важно, човек да преодолее „катастрофичната“ представа за случващото се, да успее да си представи бъдещето и нормалното протичане на ежедневието. Помага и насочването на вниманието към възможността за задълбочаване на отношенията с близките и достигане до нови нива на близост, подкрепа и грижа.

Участвал сте в провеждането на психологически тренинг в Централен Софийски затвор. Каква е целта на този тип тренинги?

Целта на нашия тренинг беше мотивирането на положителна промяна в поведението и нагласите на лишените от свобода. Обсъждаха се ползите и вариантите за конструктивни действия и поставянето на адекватни цели.

Прави ми впечатление, че по време на семинари и лекции, подплатявате тезите, които излагате със стабилна доза научни факти. Вие самият имате афинитет към науката или това е модел, който психологът трябва да следва?

Науката е необходима. За мен е важно това, което казвам да е потвърдено от опита на голям брой хора и от научните изследвания. Науката е стабилната основа, върху която могат да се създават адекватни интервенции и методи. В този свят на гледни точки и мнения е важно да отсяваме същественото и наистина важното, за да ни бъдат ръководна светлина.

Какво е мнението Ви за науката в България?

Вярвам, че е сфера, която постоянно се развива.

Как си почивате след дългия работен ден?

Почивам си с разговори с добри приятели и медитация.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!