Направи дарение на училище!
Дали Homo ergaster е изчезнал заради климатични промени?
Внезапните климатични промени може да са били важен фактор за изчезването на ранните човешки видове. Паскуале Рая от Неаполския университет Федерико II в Италия и неговите колеги са използвали климатично моделиране и фосилни регистри, за да определят ефекта, който климатичните промени са оказали върху оцеляването на видовете в нашия род Homo.
Изследователите са използвали база данни от 2754 археологически записи на останките от няколко вида, които са живели през последните 2,5 милиона години, те включват: Homo habilis, Homo ergaster, Homo erectus, Homo heidelbergensis, Homo neanderthalensis и Homo sapiens.
Учените препращат тези записи към климатичен емулатор, който моделира данни за температурата, валежите и други метеорологични условия през последните 5 милиона години.
Целта беше да се определи климатичната ниша за всеки вид – набор от условия, включително температура, валежи и достатъчен ареал, които са оптимални за оцеляването му – и колко продължителна е била съответната ниша във времето.
Екипът установи, че H. erectus, H. heidelbergensis и H. neanderthalensis са загубили значителна част от своята климатична ниша точно преди да изчезнат.
„Видовете са добри в оцеляването, когато имат на разположение голяма площ“, казва Рая. Но когато жизнените площи намаляват и в резултат останат само малки петна, които са географски изолирани едно от друго, видовете започват стремително да вървят към изчезване. Екипът установи, че намалената площ, до размери недостатъчни за живот, е резултат от внезапни климатични промени. Например, H. erectus изчезва през последния ледников период, започнал преди около 115 000 години. Изследователите предполагат, че това е най-студеният период, който видът някога е преживявал.
Екипът установи, че за неандерталците конкуренцията с H. sapiens също е фактор, но дори и без присъствието на нашия вид ефектът от изменението на климата сам по себе си може да е бил достатъчен, за да доведе до тяхното изчезване. Дори видове със способността да контролират локалната си среда – например с огън – са били податливи на въздействието от изменението на климата, казва Рая.
Но според други изследователи пропуските в данните могат да компрометират сигурността на заключението, че изменението на климата е основният двигател на изчезването. Освен неандерталците, има много малко изкопаеми доказателства за другите изследвани видове, казва Бърнард Ууд от Университета Джордж Вашингтон, САЩ.
„Индивидите, принадлежащи към тези видове, са живели в периоди и на места, от които не са взети проби от съществуващите вкаменелости“, казва той. „И установената дата на първото появяване на даден вид почти със сигурност подценява реалното време на неговата поява, а датата на последното му появяване почти сигурно подценява тази, през която действително е изчезнал.“
Когато видовете започнат опасно да се приближават към изчезването, независимо от причината, ареалът им непременно намалява, казва Кори Брадшоу от университета Флиндърс в Австралия. Ако ареалът на даден вид вече е в упадък, това може да създаде фалшиво впечатление, че площта на климатичната ниша също намалява, казва той.
„Нито един вид, за който знаем, никога не е изчезнал само поради една причина. Винаги е комбинация от фактори“, казва Брадшоу.
Например, в случая с животните от мегафауната през последния ледников период, изглежда ловът от страна на хората и климатичните промени в комбинация са довели до изчезването им.
Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров