Направи дарение на училище!

Данните от проучванията показват, че жените извършват повече домакинска работа, отколкото мъжете. Снимка: Getty

Под карантина и с шестгодишно дете, Меган Фредериксън се чуди как учените успяват да пишат научни документи по време на пандемията COVID-19. В резултат на въвеждането на социалната изолация, за един ден много домакинства по света са се превърнали в пресечна точка на работа, училище и домашен живот. Разговорите в Twitter като че ли потвърждават подозренията на Фредериксън за последствията: жените академици, поемат повече отговорности в грижите за децата и изостават от колегите си мъже в работата.

За да разбере какво казват данните Фредериксън, еколог от Университета в Торонто (Канада), прегледа сървърите за предпечат, в желанието си да проучи дали жените публикуват по-малко документи, отколкото преди началото на изолацията. Анализът, както и няколко други, сочат, че в различните дисциплини честотата на публикуване от страна на жените е намаляла спрямо тази на мъжете по време на пандемията.

Резултатите са в съответствие с общоприетото при разделението на грижите за децата между мъже и жени, казва Моли Кинг, социолог от университета Санта Клара в Калифорния. Доказателствата сочат, че е по-вероятно мъжете учени да имат партньор, който не работи извън дома; а техните колеги жени, особено тези в естествените науки, е по-вероятно да имат партньор, който също е академик. Дори в случаите на двойни академични домакинства данните показват, че жените извършват повече домакински труд, отколкото мъжете, казва тя. Кинг подозира, че същото важи и за отглеждането на децата.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Източник: M. Frederickson https://github.com/drfreder/pandemic-pub-bias/blob/master/README.md (2020; анализ на всички автори); P. Vincent-Lamarre, C. R. Sugimoto и V. Larivière Nature Index https://go.nature.com/2XhxqxR (2020; анализ на първия автор).

В своя анализ Фредериксън се съсредоточи върху двата сървъра за предпечат, които тя използва: физическото хранилище arXiv и bioRxiv. За да определи пола на над 73 000 имена на автори по 36 529 предпечата, тя сравни имената с тези в базата данни за бебета на имената на американската администрация за социално осигуряване, която регистрира имената и пола на деца, родени в Съединените щати.

Фредериксън разгледа проучванията на arXiv, публикувани между 15 март и 15 април през 2019 г. и през 2020 г. Броят на жените с авторски предпечати, нарасва с 2,7% от 2019 г. до 2020 г., но броят на мъжете автори нараства с 6,4% за този период. Увеличението на мъжкото авторство на предпечати на bioRxiv също изпревари това на женското авторство, макар и с по-малък процент. 

“Разликите са скромни, но те са налице“, заключва Фредериксън. Тя отбелязва, че досега ограниченията са сравнително кратки в сравнение с обичайната времева линия на изследване, така че дългосрочните последици за кариерата на жените все още не са ясни.

Ограниченията на тези видове анализ на базата на имена са добре известни. Използването на имена за определяне на пола може все пак може да доведе до заблуди относно някои автори с незападни имена или такива, използващи инициали. Но според Фредериксън, при такъв голям размер на извадката, данните все пак могат да дадат ценна представа за различията между половете в академичните среди.

Други изследователи също откриват подобни тенденции. Касиди Сугимото от университета в Индиана Блумингтън, която изучава различията между половете в научните изследвания, проведе отделен анализ на пола при авторите в девет популярни сървъра за предпечат. Методологичните различия показват, че двата анализа не са пряко сравними, но резултатът от работата на Фредериксън „се сближава с това, което и ние виждаме“, казва Сугимото.

Тя изтъква, че предпечатите, които се публикуват дори сега, вероятно разчитат на труд, извършен преди много месеци. „Процесът на научно публикуване не се поддава на навременни анализи“, казва тя. Нейното проучване включва също и бази данни с регистрирани доклади за започване на нови изследователски проекти.

В 2 от 3-те хранилища на регистрираните отчети, обхващащи над 14 000 доклада с автори, чиито полове могат да бъдат съпоставени, екипът на Сугимото констатира намаление на дела на заявленията на учените от март и април 2019 г. до същите месеци през 2020 г., когато започна изолацията. Те също отчитат намаляващ процент на жените, които публикуват на няколко сървъра за предпечат, включително EarthArXiv и medRxiv. Тези различия са по-изразени, когато се разглеждат предимно автори, които са в началото на изследователската си кариера, отколкото на техните по-старши колеги.

„Това е най-притеснителното за мен, тъй като тези последствия са дълготрайни“, казва Сугимото. „Най-добрият предиктор на една публикация е предишна публикация.”

В икономиката също има индикации, че пандемията засяга непропорционално по-млади изследователи, казва Норико Амано-Патиньо, икономист от университета в Кембридж, Великобритания. Като цяло, не съществуват ясни несъответствия в общия брой работни документи.

Тя и нейните сътрудници също провериха кой работи по въпроси, свързани с пандемията, като използва специално хранилище за COVID-19. Въпреки че жените постоянно са имали дял от около 20% от работните документи от 2015 г. насам, те съставляват едва 12% от авторите на нови изследвания, свързани с COVID-19. Амано-Патиньо подозира, че освен задълженията си за грижи за децата, изследователите в ранната и средната си кариера, особено жените, са по-несклонни към риск и съответно при тях е по-малко вероятно да се пренасочат към нова област на изследвания. „Най-вече ветераните икономисти имат склонност да се впускат в нови области“, казва Амано-Патиньо. „А начинаещите жени са тези, които изглежда най-много липсват.“

„За съжаление, тези констатации не са изненадващи“, казва Олга Шурчков, икономист от колежа Уелесли в Масачузетс. Тя стигна до подобни изводи в отделен анализ на продуктивността на икономистите по време на пандемията. И предпечат, публикуван в arXiv, показва същите тенденции в свързаната с пандемията медицинска литература. Сред авторите на близо 40 000 статии, публикувани в американски медицински списания през 2019 г., делът на авторите жени в документи за COVID-19 е спаднал с 16%.

Източник: Nature

Повишената отговорност при грижите за децата е един от проблемите. В допълнение, жените също така са и по-склонни да се грижат за боледуващи роднини, казва Росарио Рогел-Салазар, социолог от Автономния университет на Мексико в щата Толука. Тези ефекти вероятно се изострят в глобалния юг, отбелязва тя, тъй като жените там имат средно по повече деца, отколкото тези в глобалния север.

Освен това жените са изправени и пред други бариери влияещи на тяхната научна продуктивност. Средно жените преподаватели поемат повече преподавателски отговорности, така че внезапното преминаване към онлайн обучението – и необходимите корекции по учебната програма – непропорционално засяга повече жените, твърди Кинг. И понеже много институции са затворени поради пандемията, университетските ангажименти, които не са изследователски – като участие в комисиите по назначаване на работа и учебни програми – вероятно отнемат по-малко време. Те често са доминирани от висшестоящи преподаватели – повече от които са мъже. В резултат на това мъжете могат да намерят повече време да пишат документи, докато жените изпитват точно обратния ефект.

Тъй като тези ефекти ще се засилят, докато изолацията продължава, университетите и финансирането трябва да предприемат стъпки за смекчаване на различията между половете възможно най-бързо, казва Шурчков. „Те посочват проблем, който, ако бъде оставен без решение, може потенциално да има сериозни последици за многообразието на академичните среди.“

Източник: Nature

Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!