Дългогодишните тропически дървета играят много по-голяма роля в поемането на СО2, отколкото се смяташе досега

От 1982 г. повече от 200 000 дървета се измерват на всеки пет години на остров Баро Колорадо в Панама. Снимка: Кристиан Циглер

Група дървета, които растат бързо, живеят дълги години и се възпроизвеждат бавно, представляват по-голямата част от биомасата и преработката на въглерод в някои тропически гори. Това твърдят екип от учени в публикация, излязла този месец в списание Science. Констатацията, че тези дървета, наречени дълголетни пионери, играят много по-голяма роля в съхраняването на въглерод, отколкото се смяташе досега, може да има отражение върху усилията за опазване на горите като стратегия за борба с климатичните промени.

„Хората спорят дали тези дълголетни пионери допринасят съществено за съхраняването на въглерод в дългосрочен план“, казва Карълайн Фариър, доцент по интегративна биология в Тексаския университет в Остин и основен участник в изследването. „Изненадахме се, че го правят.“

Не е ясно каква точно е степента, в която тропическите гори могат да помогнат за усвояването на излишния въглероден диоксид в атмосферата, получен чрез изгаряне на изкопаеми горива. Независимо от това, новото изследване дава представа за ролята на различни видове дървета в поемането на въглерода.


РЕКЛАМА:

***

Екипът установи, че съставът на тропическа гора с течение на времето зависи от това как всеки дървесен вид балансира между два основни компромиса: растеж спрямо оцеляване (например, един вид дърво може да расте бързо, но да умре младо) и ръст спрямо размножаване (друг може да расте високо, но да се възпроизвежда бавно). Екипът откри също, че близо 300 уникални дървесни вида, които растат на остров Баро Колорадо в Панама (сивите точки), могат да бъдат представени в техния компютърен модел само от пет функционални групи и така да дават точни прогнози за състава на дърветата и горската биомаса във времето. Графика: Тексаски университет в Остин / Германски център за интегрирано изследване на биоразнообразието (iDiv)

Използвайки данни за период от над 30 години, събрани от тропическа дъждовна гора в Панама, екипът откри някои ключови черти на дърветата, които при интегриране в компютърни модели, свързани с изменението на климата, ще подобрят точността на моделите. С подобрения модел на екипа учените планират да започнат да отговарят на въпроси за това, какво определя състава на гората във времето и какви фактори влияят върху съхранението на въглерода.
Повечето съществуващи модели, използвани за прогнозиране на глобалния климат от десетилетия насам, включително тези, използвани от Междуправителствения панел за изменението на климата, досега представяха дърветата в една гора като общо взето еднакви.

„Този анализ показва, че предишния не е бил достатъчно добър за тропическите гори и дава повод да се доразвие“, казва Фариър. „Ние показваме, че изменението в растежа, оцеляването и възпроизвеждането на тропическите гори са важни за прогнозирането на въглеродното съхранение в горите.”

Проектът се ръководи от Наджа Рюгер, научен сътрудник в Немския център за интегрирано изследване на биоразнообразието (iDiv), Хале-Йена-Лайпциг.


Около 300 дървесни вида растат върху 50 хектара дълголетна гора на остров Баро Колорадо, Панама. Снимка: Кристиан Циглер

В допълнение към констатацията за дълголетните пионери, екипът установява, че съставът на тропическа гора с течение на времето зависи от това как всеки дървесен вид балансира между два основни компромиса: растеж спрямо оцеляване (например, един вид дърво може да расте бързо, но да умира младо) и ръст спрямо репродукция (друг може да расте високо, но да се възпроизвежда бавно). Нанасянето на всеки вид като точка на графика въз основа на мястото, където те попадат по тези две различни оси, позволи на учените да съставят по-сложен и по-точен модел от предишните, които обикновено се фокусираха изключително върху първия от тези два компромиса или систематизираха групите по различни начини.

„Наистина да оценим, че съществува вторият компромис между ръста и възпроизвеждането и че той е важен в горите с дълголетни растения, е голямо биологично постижение“, казва Фариор.

Екипът откри също, че близо 300 уникални дървесни вида, които живеят на остров Баро Колорадо, разположен в средата на Панамския канал, могат да бъдат представени в техния компютърен модел само от пет функционални групи и така да дават точни прогнози за състава на дърветата и горската биомаса в течение на времето.

Няма да е възможно обаче директно да се проверят прогнозите на горския модел в близките десетилетия. Затова учените прибегнаха към следния метод на проверка: Те въведоха в модела си данни за състава на гората, събрани на въпросния остров в Панама през 80-те години на миналия век и след това задвижиха модела напред, за да покажат, че той точно представя промените, настъпили от тогава до сега. Това се нарича „задно предаване“.

На следващия етап те планират да проучат как глобалното затопляне може да поощри дървета с определени черти пред други, изменяйки състава на гората и потенциала им да съхраняват въглерод.
„Едно от най-големите неизвестни в климатичното прогнозиране е: Как ще реагират дърветата?“ – казва Фариър. „Наистина трябва да се справим с това, ако ще прогнозираме как точно климатът ще се променя и ще регулира горите. В момента те усвояват част от излишния въглерод, който произвеждаме и забавят изменението на климата, но дали ще продължат да го правят и занапред?“

Източник: scitechdaily.com
Превод: Радослав Тодоров


Европейска нощ на учените 2022 г.: