Направи дарение на училище!

Изследователите, които се занимават с проучванията на хуманното отношение на хората към животните стават изключително изобретателни, когато трябва да определят характера им.
В близост до непознат, кучето заема отбранителна позиция и започва да лае. Котката се шмугва презрително, пренебрегвайки всичко и всеки. Кравата пък мучи доволно, когато преживя. Поне това си мислим, че животните изпитват, когато се държат естествено. За да разберем по-добре какво усещат, ще приложим малко опит и въображение.

Предположенията ни често са грешни. Да вземем например конните игри. Хората смятат, че тези силни, мускулести и величествени животни са груби. В дивата природа обаче, възрастните коне рядко играят.
“Това, че ги виждаме да играят когато са в плен, не е никак добре”, казва доктор Мартине Хаусбергер – учен от Френския национален център за научни изследвания към университета Рен, Франция.

Хаусбергер, която отглежда коне в своята ферма в Бретан, Франция, провежда проучване относно хуманното отношение на хората към конете преди 3 десетилетия, след като подценява факта, че хората, които притежават тези величествени животни, често имат грешна преценка за поведението им.
“Възрастните коне, които играели, често били сдържани“, казва Хаусбергер. Изглежда, че играта ги развлича и намалявала стреса, натрупан от тази сдържаност. В правилния момент, когато има изложбена игра, конете се усещат най-щастливи, отбелязва тя. Но животните, които през цялото време се чувстват добре, нямат нужда да се освобождават от стрес.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Учените, изучаващи животинското поведение и хуманно отношение към тях, правят важна крачка в това да разберат как съществата, с които споделяме нашата планета опознават света.
“В последните едно-две десетилетия, хората са станали по-смели и изобретателни по отношение на въпросите относно емоционалните състояния на животните“, обяснява Джорджия Мейсън, поведенчески биолог и учен в областта на хуманното отношение към животните към университета Гюелф, Канада. Те  разкриват провокиращи мисли в широката гама от животни.
Някои скорошни проучвания сочат, че хващането на мишка за опашката ѝ, е обида за  животните, а захарните лакомства могат да подобрят настроението на пчелите. Ракообразните могат да изпитат силно безпокойство; поровете се отегчават, а октоподите и може би рибите могат да почувстват болка. 

Подобни открития биха могли да променят начина, по който се отнасяме към животните. В мащабна научна рецензия, публикувана от Лондонското училище по икономика и политически науки, през ноември 2021 година, заключват, че някои безгръбначни представители, като раците, омарите и октоподите трябва да се считат за разумни – те са способни да изпитат специфични емоции, като болката и състраданието.
Заключенията предполагат, че защитниците на животните трябва да предложат закон, който защитава и тези същества.
Един такъв закон вече дава резултат: Обновление на законодателството на Обединеното кралство за хуманно отношение към животните, би могло да забрани и направи незаконно попарването на омарите живи, и да изисква по-бързи и по-малко безболезнени начини за умъртвяването на животните. 

“Проучването за това какво преживяват животните все още е предизвикателство“, казва Шарлот Бърн, учен в областта за защита на животните към Кралския ветеринарен колеж в Хартфилд, Англия и автор на статия от 2021 г. Изследователите правят научни изводи за това как животните се чувстват, въз основа на видими улики в поведението и физиологията им. Но чувствата са индивидуални. “Да правиш проучване върху това е малко странно“, казва Бърнс, “защото трябва да свикнеш с факта, че твоето ключово откритие е непознато.“

Конските сетива

За да проучи поведението на конете, Хаусбергер не се фокусира само върху това как чувства, като щастие и тъга, могат да се проявят във всеки един момент. Тя се интересува от цялостната емоционална картина на коня – както тя се изразява “хроничното усещане на положителни и отрицателни емоции“.

За да определят доколко един кон е удовлетворен от живота си, хората, които полагат грижи за тях, се ориентират по позицията на ушите, стойката и по това доколко конят е внимателен в неговата среда. Кръвните показатели за анемия, включващи хроничен стрес, както и някои симптоми на цялостното им състояние, като апетит и здравето на имунната им система, хвърлят светлина.

Наскоро Хаусбергер и колегите ѝ приложили конкретни мерки; те изследвали мозъчните клетки на конете с помощта на електроенцефалография, или ЕЕГ.
При хората, изследванията с ЕЕГ помагат при установяването на проблеми със съня или диагностициране на състояния, като епилепсия, удари или травми на главата;  и сега учените мислят, че определени видове мозъчни вълни могат да уловят депресия. Електроенцефалографията се използва при животните във ветеринарните клиники и в лабораторни проучвания, но Хаусбергер иска да въведе използването на този инструмент в животинската природа. 

Нейният екип създава опростен, преносим ЕЕГ апарат, който осигурява “кратко резюме на мозъчната  дейност“, допълва тя. Пет електрода са поставени върху челото на коня, свързани с тънки слушалки.
Изследователите използвали тези ЕЕГ слушалки, за да измерят състоянието на 18 коня, които носели устройството за около 6 – 8 минутни опити за наблюдение. Резултатите, публикувани в “Приложна наука за животинското поведение“,  дават ясна картина за тайния живот на конете.
Конете, които  бродят със своя пастир на открито и пасат трева на воля, имат повече мозъчни вълни,  наречени “тета“, които имат по-висока амплитуда и се движат бавно. При хората тета вълните са замислени да отразяват спокойствието и благополучието. За разлика от тях, животните, които живеят сами в обора и имат ограничен контакт с другите коне, имат повече гама мозъчни вълни, най-бързите от всички. При хората гама вълните са свързани със стрес и безпокойство. 

Споделена еволюционна система 

През последните две хилядолетия западните мислители категорично отхвърляли идеята, че животните имат  способността да чувстват. Чарлз Дарвин разбива тази теза, описвайки тази споделена еволюционна способност в книгата си от 1872 година “Изразяване на емоциите при човека и животните“. Да вземем страха, например: “При всички или почти всички животни, включително и птиците, ужасът кара тялото да трепери“, пише той. 

Но психологическата теория, наречена “бихевиоризъм“, която придоби известност в началото на ХХ век, посвети десетилетия наред върху изследването на интимния живот на животните. Бихейвиористите отхвърлят перспективата за изучаване на субективните преживявания, поддържайки тезата, че “ако не можете да го прецените, тогава не си измисляйте истории за него“, казва Мейсън. Например, през 1980 г., изследователката по хуманно отношение Мариан Доукинс от Оксфордския университет започна да изследва как животните опознават света. Нейните проучвания дават възможност на тези същества да покажат какво искат и какво са готови да направят, за да го получат. Изследователите все още имат въпроси. Като например: Колко тежи вратата на кокошарника, на която кокошката каца, когато има възможност да избяга навън през нощта?

Друг подход включва изследването на животинските чувства през погледа на човешката психология. Търсейки прилики между животинските и човешките преживявания, прави впечатление това как нашите мозъци и държание отразяват споделената еволюция, казва Мишел Мендъл, учен от университета Бристъл, Англия. Провеждат се експерименти с животни за изучаването на ума и мозъка на гризачи и други животни, като мухи, риби и примати, чрез които изработват лекарства за лечение на човешки психични разстройства, като безпокойство и депресия. Така че трябва да се върнем към хората, за да научим повече за чувствата на животните“, казва Мендъл.

Значения на настроенията ?

Мендъл и психологът от университета Бристъл, Елизабет Пол, се обединяват около една добре позната характеристика на човешката психология. Човешките емоционални състояния, отрицателни или положителни, влияят на техните мисли и чувства. Психолозите използват термина “влияят“, за да обобщят тези всеобхватни психически състояния. Афекта действа, като филтър, през който човек вижда света – през розови, зацапани очила, както бихте казали – често така изглеждат позитивните и отрицателните преживявания. В началото на  2000 година, Мендъл, Пол и дипломираната студентка Емма Хардинг измислят експеримент, който цели да анализира, дали преживяванията могат да повлияят на поведението на плъховете да взимат решения.
Изследователите научили плъховете да свързват положителен тон с вкусна награда и друг отрицателен тон с неприятен звук. Животните се учели да натискат лост, когато чуят позитивен звук и да не го правят, когато е звукът е отрицателен. Тогава учените поставяли животните или в благоприятна околна среда, или в отблъскваща такава.
Няколко дни по-късно, за всяко животно, изследователите пускали звукови сигнали с дължина на вълната точно между отрицателните и позитивните тонове.
Животните, които живеят в уютна клетка натискали лоста, когато знаели, че ще получат вкусна награда. А другите, които пребивавали в неблагоприятна среда не го натискали, или го правели лениво, често с песимистично настроение.

Това, което мислим, че показва нашият тест е, че животните изпадат или в положителни, или в отрицателни състояния, обяснява Мендъл. Казано по-просто: Поведението на плъховете може да означава, че те преценяват тоновете по това, дали се чувстват добре настроени към света. Преди това проучване,  изследователите са използвали тази задача и вариантите ѝ, за да измерят позитивните и негативните чувства в поне 22 разновидности, включващи бозайници, птици и насекоми.
Но има значими изисквания, казва Мендъл. Експериментът, наречен “задача за пристрастност към преценката“, сочи дали животното изразява нещо положително или негативно. Обаче задачата не показва едно основно нещо – като това, дали те могат да имат някакви преживявания. 

Проучванията за хуманно отношение към животните предполагат, че те са чувствителни, защото ако не бяха, тяхното благополучие нямаше да им прави впечатление, казва Мейсън. Но нито една от мерките, които използвахме не могат да допуснат и приемат това предположение, защото просто още не знаем как да оценим чувствителността“, казва тя.

Търсене на емоционален живот 

Мейсън приема факта, че някои опити с животни вероятно са индивидуални. За животните, които живеят на групи, като овцете“ да бъдат изолирани означава ужас, какъвто човек не може да си представи“, казва Мейсън. Или пък за създания, като домашните гълъби, които могат да улавят магнитни полета, поставянето им в такова поле може да има непредотвратими последици, каквито не бихме могли да назовем“, казва тя.
Но пък много други чувства могат да бъдат споделяни. Например, значителен набор от доказателства доказват, че стресовете от живота в плен, могат да доведат животните до депресия. Ами скуката ?

Мейсън и колегите ѝ доказват твърдението си, че депресираните животни биха изгубили интерес към заобикалящата ги среда, но отегчените могат да бъдат привлечени както от отрицателни, така и от положителни стимули, просто за да си отдъхнат от еднообразието. Ето какво групата показва през 2012 година. Мъжките норки търсят приятни изживявания – като вдъхват аромата на женските изпражнения по време на размножителния период – но някои методи, които фермерите използват, за да улавят норки, като използването на големи пластмасови бутилки и големи кожени ръкавици, могат да бъдат застрашаващи. 

Позовавайки се върху работата на Мейсън, Бърн от Кралският ветеринарен колеж, наскоро откри подобна прилика при поровете, живеещи в лабораторията. Животните усещали удоволствие сред мишите постели, но не и при отвратителната миризма на ментово олио, която ги карала да стават неспокойни и сънливи.

Бърн и колегите ѝ публикуват в “Хуманно отношение към животните“ през февруари 2020 година, че облекчаването на скуката при животните с допълнително време за игра, отклонява интересите им към негативното.

Облекчаване на скуката 

На поровете, живеещи в лабораторни клетки се дава допълнително време за игра, за да преодолеят скуката в някои дни, а в други – не. В дни, когато животните нямали допълнително време за игра, те много често лежали с широко отворени очи и скимтели, спели и стояли по-малко отколкото, когато играели повече. Нарастващото неспокойно поведение може да покаже високи нива на еднообразие. 

Болка в два варианта 

Болката е присъща за много животни. Тя има два елемента, казва ученият в областта на поведението и благосъстоянието от Нюкасълския университет в Англия, Матю Лийч. Единият компонент е физически, състоящ се от сетивни рецептори, нервни клетки, отговарящи за някои физиологични особености – като болка в пикочните пътища, бихте казали. Животните отвръщат с рефлекторна реакция или с обичаен отговор; без да се изисква някакво съзнаване.

Вторият елемент е емоцията, който е по-труден за измерване, защото се появява при по-сложни поведения. Да вземем например мишките, които са свикнали с повишената температура от 10 градуса по Целзий, отколкото с тази в повечето лаборатории, които изграждат сложни гнезда в техните клетки и помагат за регулирането на телесната им температура. Когато животните изпитват болка или някакво неразположение, способността за изграждане на гнезда спада.
Израженията на лицето е по-директен начин за преценка на болката или някакъв друг вид неразположение при животните, казва Лийч. Тя и колегите ѝ разпознават и други изрази, предавани от мишки към коне. С по-малко 30 минутни тренировки хората могат да уловят гримаси върху животинското лице, казва Лийч.
Тези гримаси могат да разкрият повече от болка. С прилагането на високотехнологичен алгоритъм за изследването на мишите лица, учените са идентифицирали цяла верига от емоции – удоволствие, отвращение, страх – закодирани в разположението на ушите или по извивките на носа. “Все още в начален етап на проучването относно лицевите мимики и какви емоции ни показват“, казва Лийч. 

Изследователите често предполагат, че животинското поведение означава болка, казва още Лийч. Анализирането на животните и това колко различни са те от нас, е голямо предизвикателство. Да вземем октоподите, например. Техният трилобен мозък е толкова далечен от този на гръбначните животни, колкото не можете да си представите“. Тази емоционална дистанция може да означава, че октоподите отговарят на различни стимули.

За да провери този въпрос, Робин Крук, невролог от Университета в Сан Франциско, използва учебна задача, за да покаже, че октоподите всъщност изпитват съвкупност от болка, на 22 февруари 2021 г. Крук публикува труда си в iScience. Тя поставя октоподите в кутия с три стаи, и всеки един от тях живее съвсем естествено в стаята, която сам си избира.
След това Крук инжектира в животните физиологичен разтвор, леко болезнено (подкожна инжекция с оцетна киселина ) или със смесица от оцетната киселина и средство за облекчаване на болката. Тя върна животните, инжектирани с оцетния разтвор в стаята, която най-много предпочитат, а тези, които били инжектирани със смесения разтвор от обезболяващо и киселинен разтвор – в стая, която трябвало да заобичат. Идеята трябвало да позволи на октоподите да разбират как се чувстват в определената стая,  обяснява Крук.

Няколко часа по-късно, след като ефекта от болезнената стимулация изчезна, Крук отново позволява на октоподите да изследват трите стаи в кутията. Октоподите, които преживели болезнените инжекции, предпочели да напуснат стаята, която свързвали с болка. Тези, които получили инжекция с лекарство сега предпочитали стаята, която първоначално не харесвали, предполагайки, че я свързват с облекчение от болката. Комбинирането на техните неприятни преживявания в стаята с техните предишни, показва нещо, като “ментално пътуване във времето“, което се отбелязва с емоционално осъзнаване, казва Крук. Не всички са съгласни с тези твърдения. “Много е трудно да се представят убедителни доказателства за състоянието на животно, което не ни харесва“, казва тя – поне от части, заради това колко ориентирани са нашите предположения към бозайниците.

Въпрос на етика

Мейсън отбелязва, че все още откъм практическа и етична гледна точка, да се отнасяме към октоподите така, сякаш изпитват болка, е мъдро и хуманно. Но учените все още се чудят къде в животинското царство да теглят чертата.
Този въпрос предизвика неотдавнашната научна оценка на чувствителността при животните в Обединеното кралство. Изследователите прегледали всичката възможна научна литература, която намерили, за да посочат улики за личния живот на главоногите и ракообразните – проучвания върху поведението и физиологията, невроанатомията и обичайните практики в индустрията с морски дарове.
Контролният списък от осем точки на групата, разглежда фактори, като дали нервната система на животното може да интегрира различни видове сензорна информация и сложността на механизма за усещане на болка у животното.

“Има много информация относно поведението на животните, която всъщност е свързана с въпросите за чувствителността по начин, който не винаги е оценяван“ казва авторът на доклада Джонатан Бърч, философ на науката в Лондонското училище по икономика. Но за тези видове „не е имало много внимателно изследване“.
В крайна сметка, казва Бърн, групата шикалкави – не защото не са сигурни, а  защото “множеството доказателства започват да ни карат да се замислим, дали животните заслужават всички тези съмнения“. Докато изследователите търсят начини за разбор на различни емоционални състояния – и на по-основно ниво, може би дори начини за идентифициране на чувствителност – може да намерим по-широка основа за споделен вътрешен живот в животинското царство.

Превод: Калина Сотирова

Източник: sciencenews.org

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!