Как да работи изкуственият интелект?

Могат ли машините да мислят? – Алън Тюринг, 1950г

По-малко от десетилетие след разбиването на германската машина за криптиране Enigma и подпомагане на съюзните сили да спечелят Втората световна война, математикът Алън Тюринг промени втория път историята с прост въпрос: „Могат ли машините да мислят?“

Документът на Тюринг „Компютърни машини и интелигентност“ (1950 г.) и последващият тест на Тюринг установяват основната цел и визия на изкуствения интелект.

Източник: Pixabay

 

Какво е изкуствен интелект

В основата му AI е отрасълът на компютърните науки, който има за цел да отговори утвърдително на въпроса на Тюринг. Стремежът е да се репликира или симулира човешкият разум в машините. Експанзивната цел на изкуствения интелект породи много въпроси и дебати. Толкова много, че нито едно определение на полето не е общоприето. Основното ограничение при определянето на AI като просто „изграждане на интелигентни машини“ е, че всъщност не обяснява какво е изкуствен интелект? Какво прави една машина интелигентна?


РЕКЛАМА:

***

Източник: Pixabay

 

В своя новаторски учебник „Изкуствен интелект: съвременен подход“ авторите Стюарт Ръсел и Питър Норвиг подхождат към въпроса, като обединяват работата си около темата за интелигентните агенти в машините. Имайки това предвид, изкуственият интелект е „изследване на агенти, които получават възприятия от околната среда и извършват действия“. (Русел и Норвиг )

 

Норвиг и Ръсел продължават да изследват четири различни подхода, които исторически са определили областта на Изкуствения интелект:

 

1)Човешко Мислене

2)Рационално Мислене

3)Човешко Действие

4)Рационално Действие

Първите две идеи се отнасят до мисловните процеси и разсъжденията, докато останалите се занимават с поведение. Норвиг и Ръсел се съсредоточават по-специално върху рационалните агенти, които действат за постигане на най-добър резултат, отбелязвайки, че „всички умения, необходими за теста на Тюринг, също позволяват на агент да действа рационално“. (Русел и Норвиг 4). Бихме могли да предположим какво би било, че ако изкуствен интелект управлява тенис мач, всеки удар на тенис играчът бъде точно изчислен. Със сигурност бихме имали възможност да влияем на тенис залаганията, които към настоящия момент за победа в Аустелия Опън на Григор Димитров са 81.00. Ако ние имахме свободен достъп до този интелект бихме могли да управляваме хода на играта и да знаем предварително резултата.

 

Абстракции

Прогнозирането на мач ще може да възможно, както и влиянието върху „алгоритми, активирани от ограничения, изложени от представителства, които поддържат модели, насочени към вериги, които свързват мисленето, възприятието и действията заедно“, твърди Джеръми Ачин изпълнителният директор на DataRobot: “ Изкуственият интелект е компютърна система, способна да изпълнява задачи, които обикновено изискват човешкия интелект … Много от тези системи за изкуствен интелект се захранват от машинно обучение, някои от тях се захранват от дълбоко обучение, а някои от тях се захранват от много скучни неща като правила . “

 

Въпреки че тези определения могат да изглеждат абстрактни за обикновения човек, те помагат да се съсредоточи полето като област на компютърните науки и предоставят план за вливане на машини и програми с машинно обучение и други подмножества от изкуствен интелект.

 

Исторически корени

Интелигентните роботи и изкуствените същества за първи път се появяват в древногръцките митове за Античността. Развитието на Аристотел на силогизма и използването на дедуктивни разсъждения е ключов момент в стремежа на човечеството да разбере собствената си интелигентност. Докато корените са дълги и дълбоки, историята на изкуствения интелект, каквато днес мислим за него, се простира по-малко от век. Това е наука, която не е спирала да се развива, забележително, нали?


Европейска нощ на учените 2022 г.: