Българска история История 

За да пребъде родовата памет

Автор: Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане”, РИМ – Враца

„….Цяла Русия се съедини в един великодушен порив – да отиде на помощ на славянските братя и да съдействува за тяхното освобождение!”

Ген. Николай Татишчев

Изминалият век ни дава възможност още веднъж да се обърнем назад и да се спрем на голямото историческо значение на събитията от 1877-78 г. На 24 април 1877 г. е обявена Руско-турската освободителна война, която се явява естествено продължение и завършек на вековните борби и революционни въжделения на българския народ за национално освобождение и създава условия за стопанско, социално, политическо и културно развитие.

След жестоко потушения опит на България да се сдобие със свобода и независимост през април 1876 г., цялата руска прогресивна мисъл твърдо заяви своето желание да сложи край на страданията на своя поробен славянски брат. Подавайки си ръка за обща борба срещу османския поробител, българи и руси скрепяват в огъня на сраженията дружбата навеки.

Стотици български патриоти се отправят към Кишинев и Плоещ, където се сформира българското опълчение, което защитава по-късно достойно честта на първото си бойно знаме, подарък от жителите на Самара. До рамената на българи и руси, редом застават и румънски и финландски воини, провъзгласили независимостта на страните си.

Войната между Русия и Турция с основание е наречена „Освободителна”, тъй като е свързана с освобождението на България от петвековно иго. Тя е десетата поред, водена от двете империи. Справедливо и обективно е тази война да се смята за имперска. Така са създавани и изчезвали цели империи – във войни! Така са били завладявани държави и народи, създавани са били колонии, а местното население най-често поробвано. Конкретният резултат от тази война е, че в нея не са поробвани народи, а тъкмо обратното – робите са станали свободни!

В конкретния исторически сблъсък се създават условията за освобождаване на балканските народи, в това число и българският. В тази война вземат дейно участие стотици хиляди войници и стотици стоманени оръдия от двете страни. Твърде прозаично би било да се твърди, че с помощта на няколко черешови топчета, натъпкани с „джепане”, българите сами биха могли да отвоюват свободата си от турците. По тази причина, въстанията в страната, в това число и Априлското въстание от 1876 г. е могло да представлява само една героична саможертва, или отчаян вопъл за помощ към света. Очевидно, като се започне от дипломатическата мисия „Замбин – Некович” и се премине през десетките възвания и пориви на въоръжената съпротива на изпращаните от „странство” български чети, руският император, в лицето на Александър II, добре е разчел посланията, изпращайки руските гренадири и лейбгвардейци, които редом със своите събратя българските опълченци, отвоюваха свободата во Христе!

Пред учудените погледи на света, от величествения хълм „Калето” над Враца, един от най-рано освободените градове, се показа първият лъч на надеждата и Свободата. Тук преди 141 години, човечеството поздрави непокорна България, издигнала се над пожарищата и над петвековното робство.

С първия полъх на есента, с първото белоснежно кокиче, с усмивката на нашите деца, 9-ти ноември /28 окт. 1877г. стар стил/ ни напомня за победоносното шествие на лейбгвардейските и драгунски полкове, начело с ген. Леонов, които след близо двучасово сражение сразиха позициите на редовната турска войска, пехота и близо 300 черкези и кавалерия. Този знаменателен ден за новоосвободените врачани е запечатан непринудено чрез думите на бившия Врачански народен представител, бивш секретар на Българската Екзархия и генерален консул на България Димитър Йоцов: „Когато влизали руските войски в града, те забелязали, че почти всички жители били с фесове и се почудили, че толкоз много турци останали в града. А още по-голямо било тяхното изумление, когато ги видели да тичат към тях и да им поднасят китки, цветя, хляб и пр., а някои от войниците проявили по-голяма ревност и започнали да ругаят по „турците” и не приемали нищо от тях. Чак тогава врачани разбрали, на какво се дължи това настроение. В миг те захвърлили фесовете, стъпкали ги и почнали да се кръстят, за да докажат пред русите, че и те са християни.” Още същия ден командващият руската армия свикал първите граждани и под ръководството на руските офицери били поставени основите на гражданското управление във Враца. Дефилирането на руските воини било посрещнато с възторзи и сълзи. Вече 141 години по площадите звучат имената на хилядите руски войни, гренадири и български опълченци, венчали България с лаврови венци. И звучи поетът: „Българийо за тебе те умряха”. Сто четиридесет и една години след този паметен ден прекланяме глава пред нашите освободители, руски, украински, български и румънски и финландски деди, освободили и създали свободна от всякакво робство страна – България!

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts