Да помирисваш с езика си

Учени от Monell Center съобщават, че функционалните обонятелни рецептори – сензорите, чрез които носът долавя миризмите, се откриват и в клетките, отговорни за възприемане на вкуса при човека. Откритията предполагат, че взаимодействията между сетивата за вкус и за аромат – отговорни за вкуса на храната, може да започват още в езика, а не в мозъка, както се смяташе досега.

„Изследването ни може да помогне за обяснението на това как молекулите модулират възприятието ни за вкус“, казва главният автор на проучването д-р Мехмет Хакан Озденер, клетъчен биолог в Monell. „Това може да доведе до разработването на модификатори, основани на миризмата, които да помогнат да се справим с прекомерното количество сол, захар и мазнини, които приемаме и са свързани със заболявания, като затлъстяване и диабет.“

Отличителния вкус на повечето храни и напитки идва предимно от аромата им. Сам по себе си, вкусът отчита сладко, солено, кисело, горчиво и умами в зависимост от молекулите, които са попаднали върху езика. Това ни помага да оценим хранителната стойност и потенциалната токсичност на това, което слагаме в устата си. Миризмата ни дава информация за качествените характеристики на храната – дали е банан, череша или домат. Мозъкът комбинира подадената информация от вкуса, аромата и другите сетива, за да създаде комплексно усещане за вкуса.

Досега се смяташе, че вкусовата и обонятелната система са независими сензорни системи, които не взаимодействат докато информацията, която подават не достигне мозъка. Озендер бил предизвикан да подложи на съмнение тази хипотеза, когато 12-годишният му син го попитал дали змиите подават езика си, за да помиришат.

Той и колегите му използвали методи, разработени в Monell, за да поддържат човешки вкусови клетки в клетъчна култура. Използвайки генетични и биохимични методи, изследователите установили, че тези клетки съдържат много ключови молекули, характерни за обонятелните рецептори.


РЕКЛАМА:

***

След това те използвали метод, известен като калциево изобразяване, за да покажат, че вкусовите клетки отговарят на ароматни молекули по начин, сходен с обонятелните рецепторни клетки.

Откритията осигуряват първата демонстрация на функционални обонятелни рецептори в човешките вкусови клетки, което предполага, че обонятелните рецептори може да играят роля във вкусовата система, като взаимодействат с вкусовите рецепторни клетки на езика. В подкрепа на тази вероятност и други експерименти на учените от Monell показват, че една вкусова клетка може да съдържа както вкусови, така и обонятелни рецептори.

„Наличието на обонятелни рецептори и вкусови рецептори в една и съща клетка ще ни даде вълнуващи възможности да проучим взаимодействията между ароматни и вкусови стимули върху езика“, казва Озендер.

Откритията може да помогнат за разбирането на това как обонятелната система открива миризмите. Учените все още не знаят кои молекули активират повечето от 400-те различни типа функционални обонятелни рецептора при човека. Тъй като вкусовите клетки в културата отговарят на миризми, те потенциално може да бъдат използвани за идентифициране на това кои молекули се свързват със специфични човешки обонятелни рецептори.

Учените ще се опитат да определят дали обонятелните рецептори се локализират предимно върху специфичен вид вкусови клетки – например, отговорните усещане на сладкото или соленото. Други проучвания ще изследват как ароматните молекули модифицират отговорите на вкусовите клетки и в крайна сметка – на вкусовото възприятие на човека.

Превод: Росица Ташкова

Източник: Bilal Malik, Nadia Elkaddi, Jumanah Turkistani, Andrew I Spielman, Mehmet Hakan Ozdener. Mammalian Taste Cells Express Functional Olfactory ReceptorsChemical Senses, 2019; DOI: 10.1093/chemse/bjz019


Европейска нощ на учените 2022 г.: