Направи дарение на училище!

Откъде идва стремежът към успеха и как да го подклаждаме? Как се изминава пътят до  изключителните постижения в кариерата и живота на човек

Последните доказателства показват, че гените играят малка роля и че възпитанието е от решаващо значение за това. На най-просто ниво всичко се възпитава чрез преподаване – за добро или лошо – след, което идва и моделирането.
Въпреки че има изключения, трудното детство изглежда понякога подхранва изключителните постижения за в бъдеще повече от всичко друго. Не толкова генетиката, а травмите и нещастието в детството могат да изграждат в някои случаи.

Например, един на всеки трима изключително успешни личности във всички области, които са били изследвани, е загубил родител преди 15-годишна възраст (в сравнение с 18% преди съвременната медицина). Това се отнася еднакво и за министър-председателите, американските президенти, британските предприемачи и изключителните писатели. Тези хора са тласнати от болката и отчаянието от загубата в стремежа си да установят контрол над положението и да изтръгнат себе си от злата участ.

Спецификата на детското неблагополучие често определя кой интерес се преследва. В случая с Джина Форд, например, тя е спяла в леглото на майка си до 11-годишна възраст. Това изиграва голяма роля в това тя да стане автор на книги, които се опитват да убедят майките да накарат бебетата си да спят сами от самото начало.
Докато Форд предписва строги процедури, детството на Пенелопе Лийч я превръща в страстен защитник на грижата, ориентирана най-вече към максимално обгрижване на детето. Бащата на Лийч е предпочитал по-голямата ѝ сестра и е бил авторитарен. Родителите ѝ се развеждат, когато тя е на 12 г. и впоследствие книгите на Лийч заемат страната на обожаваната ѝ майка.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Разбира се, изключителният успех изисква изключително упорит труд. Класическата илюстрация е фактът, че всички професионални оркестрови солисти, които са били изучавани, са навъртяли най-малко по 10 000 часа практика, докато никой оркестър не е правил това – за оркестрите е средно по 8000 часа.
Някои просто полагат допълнителни 2000 часа, стават емоционално здрави и стигат до изключителни постижения.

Как сестрите Полгар станаха гросмайстори чудо

През 60-те години на миналия век Ласло Полгар е унгарски образователен психолог, който е написал няколко научни статии за ефективността на практиката за постигането на високи успехи. Докато той обяснява своите страстни убеждения на бъдещата си съпруга Клара, тя се влюбва в него, както и в неговите аргументи. Те избират шаха за своя експеримент, въпреки че самите те не са изключителни шахматисти, защото в тази игра има обективен показател, чрез който могат да бъдат измерени постиженията.

Клара ражда три дъщери. По онова време няма жени гросмайстори и се смята, че жените са генетично не толкова способни на когнитивните умения, нужни за просперитет в професионалния шахмат, поради което не са били включвани в най-добрите турнири.
Започвайки с най-голямата си дъщеря Сюзън, Полгар се старае да третира запалването ѝ по шаха като игриво занимание, превръщайки го във фантазия за драматични победи и загуби.
Когато Сюзън навършва пет години, тя е развълнувана от играта и прекарва стотици часове в тренировки. Тя е включена в местно състезание и го възприема просто като забавление, но въпреки това печели с 10-0, предизвиквайки сензация.

Междувременно нейните по-малки сестри, София и Джудит, също са заинтригувани и Ласло им позволява да усетят фигурите, виждайки ги като играчки, без официално обучение, докато не навършат пет. Интервюирани наскоро, и трите момичета описват играта като нещо, което обичат да правят и никога не са го чувствали като някаква скучна работа. Вместо да се занимават с игра на Монополи, нетбол или ходене до местния плувен басейн, шахът е точно това, което най-много се харесва на семейство Полгар.

Така през 1991 г. най-голямата дъщеря Сюзън става първата в света жена гросмайстор. Втората дъщеря София постига 10 поредни победи срещу мъже гросмайстори – представяне, оценено като петото най-добро в историята на шахмата. По-малката им сестра Джудит пък става гросмайстор на 15-годишна възраст – най-младата в историята, и от двата пола.

Полгар разбира, че принудата е по-малко ценна от нуждата на малките деца да се наслаждават на фантастичните игри. Следователно всичките му дъщери изглежда са израснали като доволни, добре балансирани личности, а не като пристрастени към успеха.

Вляво – Джудит и София Полгар, на олимпиадата в Солун през 1988 г. Вдясно – Сюзън Полгар по време на сеанс на едновременна игра срещу няколко противника, през 2005 г.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 163 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!