Търсене
Close this search box.

Да се научим да харесваме виртуалните конференции в ерата на коронавируса

Да се научим да харесваме виртуалните конференции в ерата на коронавируса

Да се научим да харесваме виртуалните конференции в ерата на коронавируса

Да се научим да харесваме виртуалните конференции в ерата на коронавируса


Направи дарение на училище!



***

 

Конференциите и разговорите могат да бъдат напълно достъпни, докато работите от дома. Снимка: Getty

Лин Комински, астрофизик от Държавния университет Сонома в Калифорния, планираше да прекара края на март и началото на април в Йоханесбург, Южна Африка, за Деветия Fermi International симпозиум, събитие, което щеше да събере стотици астрономи и астрофизици за γ-проучвания, провеждани от телескопа Large Area (LAT) и Gamma-ray Burst Monitor. Но и този план, подобно на толкова много други, беше провален от пандемията COVID-19, така че тя в крайна сметка присъства на виртуална среща с колегите си от работата с LAT. Което може би не е чак толкова лошо – не се изисква самолетен билет и хотелска стая.

За нея това беше разочароващ, но в крайна сметка плодотворен резервен план. „Обичам да ходя на конференции“, казва тя. „Някои от най-добрите предложения и проекти са се родили по време на произволни разговори с хора на конференции.“

В онлайн срещите може да липсват много от предимствата на личната конференция: разговори по време на обяд; работа в екип лице в лице; свежи идеи, които могат да ви хрумнат при самото напускане на дома. Но както Комински и много други установиха, има много предимства и във виртуалната конференция. И тъй като все повече срещи се провеждат онлайн – тенденция, която вероятно ще продължи дори след като пандемията отшуми, учените все повече се опитват да приемат новата виртуална реалност на научните сбирки. „Успях да изслушам купища разговори, без въобще да напускам дома си“, казва Комински.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Подтикнати от репортажа на Nature, отразяващ виртуалната конференция на Американското физическо общество (APS) през април, учените споделиха своя личен и като цяло положителен опит от онлайн конференциите в анкета, пусната на сайта на изданието. От 485 анкетирани 82% са отговорили, че биха желали да присъстват на онлайн конференции и в бъдеще. Nature състави представителна извадка от анкетираните с подробности за наученото и техните съвети за бъдещи участия.

 

Прегърнете неудобното

Комински уточнява, че учените не трябва да очакват онлайн конференциите да протичат по най-перфектния начин, особено когато преминаването към тях е било толкова неочаквано и прибързано планирано. Тя присъства на няколко от виртуалните презентации от срещата на APS, която беше свикана много набързо, след като стана ясно, че физическото събиране ще е невъзможно. 

Може да се каже, че събитието е било успешно, тъй като то привлече повече от 7 200 регистрирани в сравнение със средно 1600 до 1800, но по пътя имаше някои проблеми и неудобни моменти. 

„Трябва да признаем, че това е едно странно време и че вероятно няма да извлечете от ситуацията толкова, колкото сте се надявали“, казва тя. „Ако приемат дистанцираните конференции с това едно на ум, хората могат да почувстват, че не са сами.“

За присъстващите неудобствата обикновено се състоят в това, че на отделни моменти звука може да не е с оптимално качество, както и в прекъсвания и други случайни технически проблеми. За водещите също се оказва предизвикателство да говорят пред монитор, вместо пред жива аудитория. „Трудно е да разбереш каква реакция предизвикваш, ако не можеш да видиш лицата на хората“, казва Комински. „Трудно е да се каже дали хората са разбрали това, което току-що казахте.“

Крис Ууд от Националния автономен университет в Мексико Сити, казва, че липсата на финансиране за пътувания е сложила край на всяка надежда да присъства на годишната среща „Фокус върху микроскопията“, която беше планирана за април в Осака, Япония. За Ууд и много други учени – особено тези от развиващите се страни – редовното пътуване до далечни конференции е просто невъзможно. „Безвъзмездните средства са доста оскъдни тук“, казва той. „Трябва да орежете бюджета си, за да получите одобрение на безвъзмездната финансова помощ и пътуването обикновено е първото нещо, от което трябва да се откажете.

Но когато пандемията COVID-19 наложи тази конференция да се проведе виртуално, Ууд успя да разгледа няколко презентации, които бяха преместени онлайн, възможност, която той се надява да се повтори и за бъдещи конференции. „Това улесни достъпа за учените от развиващите се страни“, казва той. „Не виждам защо трябва да изключваме десетки хиляди студенти, които имат също толкова право да учат.“

Ууд смята, че повече конференции в бъдеще трябва да приемат „хибриден“ подход, както с физически, така и с виртуални участници. Онлайн участниците могат да плащат такса за регистрация в подкрепа на конференцията, но присъствието трябва да бъде достъпно за всички. „Ще се радвам да платя за конференция, която е особено важна за мен“, казва той.

 

Възползвайте се от онлайн достъпността

Тъй като все повече конференции са онлайн, някои учени са преминали в “режим на гуляй”. Пол ДиСтефано, аспирант в Портландския държавен университет в Орегон, казва, че е гледал около 15 сесии досега от конференцията на APS, подвиг, който би бил невъзможен, ако той присъстваше там лично. В бъдеще, според него, може да има малко повече свобода на действие. „Наистина ми харесаха някои от сесиите, но може би нямаше нужда да виждам всяка една“, казва той. „Това е нещо, което трябва да се коригира.“

Том Браун от Технологичния институт в Карлсруе (Германия), също посвещава значителна част от времето си за гледане на виртуални конференции. „Наличността масово се е увеличила. Посещавах семинари сутрин в Европа и вечер в Щатите.“ Браун, който казва, че вече е спрял да лети за конференции, допринасяйки за спестяване на енергия и защита на климата, има система за управление на виртуалното си присъствие. „Запазвам си конференции за вторник и четвъртък“, казва той. „Понеделник, сряда и петък са свободни за актуалната работа.“

 

Останете интерактивни

Виртуалните конференции може да нямат интимността на физическото събиране, но все пак дават възможност на участниците да се свързват помежду си. Конференцията APS например предостави опция с чат за обратна връзка в реално време. Браун наскоро е изпратил последващо електронно писмо до водещ, виртуалният еквивалент на приближаването до лектора след презентацията. „Получих отговор няколко дни по-късно“, казва той. „Ако искате да постигнете нещо, трябва да им дадете повод да отговорят.“ Някои студенти и други изследователи в ранната си кариера могат дори да възприемат дигиталната комуникация с изтъкнати учени като по-малко плашеща от срещата лице в лице.

Комински отбелязва, че младшите изследователи често използват конференциите като начин да се срещнат с бъдещи сътрудници. Това е по-трудно да се направи във виртуалния свят, но не е невъзможно. „Бих пробвала програмата и ще се свързвам с хората за установяване на връзки по този начин и занапред“, казва тя.

 

Източник: nature.com

Превод: Радослав Тодоров

 


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.