Направи дарение на училище!

Може ли изкуственият интелект да ни помогне най-накрая да разберем нашите космати и люспести приятели?

Опитите на известният почитател на LSD Джон Лили да говори с делфини със сигурност бяха изобретателни. В експерименти в продължение на десетилетия той по различен начин третира животните чрез любимата си дрога. Наводнява къща, в която да могат хора и делфини да живеят рамо до рамо и дори се опитва да общува с тях чрез телепатия.
Съдбата на неуспехът му споделиха и повечето усилия на доктор Дулитъл да разговаря с животните.

Общоприетата позиция е, че човешкият език – този, който ни позволява да обменяме шеги, информация за метеорологични условия или да обсъждаме абстрактни понятия като цената на рибата – е единственият такъв. Ако някога сте мечтали да слушате разкази на китове за дълбокия океан или да питате кучето си защо вие срещу прахосмукачката, досега това бяха само мечти. Напоследък обаче то все повече започва да изглежда като идваща реалност. 

Някои изследователи смятат, че скоро бихме могли най-накрая да пробием езиковата бариера между човека и животните – убеждение, подхранвано не от психеделичен оптимизъм, а от криптирането на данни от изкуствения интелект.
Така че отношенията ни със животинския свят може никога повече да не бъдат същите.

Изкуственият интелект (ИИ) се справя доста добре с езика. Днес нашите имейл услуги могат да допълват изречения вместо нас, нашите браузъри автоматично превеждат уеб страници, а гласовите асистенти декодират нашите устни команди.
По-рано тази година изследователската компания OpenAI пусна система, наречена GPT-3, която може да пише увлекателна проза от нулата. Декодирането на комуникацията с животни е просто логична следваща стъпка, според Майкъл Бронщайн от Imperial College London.
„Предполагам, че е точното време, с правилните данни и с подходящата експертиза, за да разрешим този проблем.“

Разбери повече за БГ Наука:

***

Най-новите ИИ научават лингвистични модели от огромни количества предоставени от човека езикови данни, без никаква представа как всъщност работят нашите езици. По същество те създават обширен, многоизмерен „облак“ от думи, групирани според начина, по който ги използваме, и това им позволява да декодират нови фрагменти от текст.
През 2018 г. изследователи от Facebook осъзнаха, че ако обърнете облаците за два езика точно по правилния начин, можете да получите думи с едно и също значение, които да ви позволят да превеждате. Това беше решаващ пробив, казва Бронщайн: той предполага, че може да успеем да дешифрираме езици без съществуващи преводи.

Обект на изследванията в проекта на Бронщайн са кашалотите. Техните големи мозъци, сложни социални структури, базирани на кланове и сложна комуникационна система, включваща последователности от щракащи звуци, ги правят обещаваща цел за междувидова комуникация.
Бронщайн ръководи екип за машинно обучение в проект CETI, известен също като инициатива за превод от езика на китоподобните. Това е голямо международно сътрудничество на изследователи, опитващи се да декодират бърборенето на кашалотите. 

В статия, публикувана в Scientific Reports миналата година, той и колегите му са анализирали около 26 000 записа, за да създадат модели, които надеждно разделят кодовете в дефинирани от човека категории въз основа на броя, ритъма и темпото на щраканията, както и разпознаване кой точно кит говори и към кой клан принадлежи. Това разбира се е все още далеч от дешифрирането на значението.
За това проектът предприема,  както се изразява Бронщайн – „индустриален мащаб“, за да запише между 400 милиона и 4 милиарда кашалотови щракания годишно, разгръщайки под вода роботи и шамандури, заредени с акустични сензори край бреговете на Доминика в Карибите. Едновременно с това натоварените със сензори маркери ще помогнат да се идентифицират отделните китове, да се намери кой и с кого говори, както и да се реконструират поведения, свързани с определени модели на щракания.

Междувидов интернет

Междувременно проектът EarthSpecies планира да приложи подобни техники към примати и птици като врани и гарвани. Още по-амбициозно, една невероятна коалиция от животинския психолог Даяна Рейс, компютърния учен Нийл Гершенфелд, рок звездата Питър Гейбриъл и пионерът в интернет Винт Сърф, предвижда „междувидов интернет“, чрез който животните да комуникират както помежду си, така и с нас чрез интерфейси като пригодени за животните видео чатове или подводни сензорни екрани. Това може да загатва за връщане към проучванията по подобие на експеримента с наводнената къща на Лили и делфините. 

Но ИИ не е сребърен куршум, предупреждава Джулия Фишер от Германския център за примати в Гьотинген, която изучава комуникацията на гвинейските павиани. Той е чудесен за откриване на модели и може да сортира спретнато обажданията на китовете, да речем, в купчини въз основа на техните акустични свойства, но често не може да ви каже към какво се отнасят тези купчини. 

„Това не е вълшебна пръчка, която ви дава отговор на биологичните въпроси или въпросите за смисъла на звуците“, казва Фишер. За това трябва да свържете тези звуци с наблюденията на поведението – невероятно предизвикателна задача при изучаване на дълбоководни океански животни като китовете, дори и сега, когато разполагаме с високотехнологични роботи и сензори.
ИИ може лесно да се води и като таблица, казва Дан Стоуел от университета Queen Mary в Лондон, който го използва, за да изгради модели на птичи песни, които да помогнат за изучаването на развитието и еволюцията на птиците. Без напътствие може да възприеме акустични свойства, които нямат значение за животните – вариация във височината, например, когато птиците действително слушат ритъм или някаква друга характеристика.

Решението може да бъде да се привлекат самите птици за помощ. Стоуел и колегите му обучават Зеброви амадини (Taeniopygia guttata) да подскачат, за да посочат кои откъси от песента смятат за най-подобни, след което подават тази допълнителна информация в ИИ. „Това наистина е стъпка напред, защото трябва да знаем кои звукови разлики са очевидни за животните“, казва Стоуел.

Бронщайн се надява да заобиколи същата тази задача, изграждайки чатбот за кашалоти, който може да изпрати научените модели кодове обратно към животните, за да види как те ще реагират. Той не е убеден, че някога ще можем да надхвърлим повърхностното взаимодействие, особено с видове като китове, чийто живот е толкова различен от нашия. „Може би това ще бъде само грубо доближаване до истинското дълбоко значение на това, което те казват.“
И въпреки че може никога да не обсъждаме времето с кит, дори малкият напредък в неповторимото значение на езика на животните може да бъде революционен, казва Кон Слободчиков от Университета в Северна Аризона, експерт по прерийните кучета. 

„Дори и да имат извънземни концепции, ако бихме могли да оповестим поне някои от нашите желания, те биха могли да ни запознаят с някои от своите желания, тогава мисля че бихме имали един съвсем различен свят.“
Слободчиков е основал компания, наречена Zoolingua, която има за цел да разработи ИИ, който да позволи на хората да комуникират със своите домашни кучета, анализирайки гласове, изражения на лицето и действия, за да помогне за диагностициране на поведенчески проблеми, наред с други неща. 

Междувременно учените от Georgia Tech в Атланта създадоха система, която анализира звука от пилета-бройлери за откриване на стрес, докато изследователите от университета в Кеймбридж са изградили алгоритъм, който сканира лицата на овцете за признаци на болка.
Ако добитъкът може директно да ни съобщи за притесненията си, това може напълно да прекрои животновъдството, ако не и потенциално да го направи морално несъстоятелно. Междувидовата комуникация като цяло може да ни принуди да преоценим предположенията за нашето уж изключително място в природата.

„Много от проблемите, с които се сблъскваме сега, като климатичната криза или пандемиите, произтичат от това да виждаме себе си като отделени от другите животни“, казва Ева Мейер, философ, който изучава междувидовата комуникация.
„Да се ​​научим да ги слушаме и да гледаме на себе си като на част от по-голямото цяло е практика, която може да предизвика това и да отвори нови пътища за промяна.“
Това е велика визия, в която си струва да се включите, особено ако има и бонус – да накара кучето ви да спре да лае по прахосмукачката.

Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!