Направи дарение на училище!

Всички имаме уважение, дори страхопочитание към името Страдивариус, дори и тези от нас, които никога не са държали цигулка в ръцете си, камо ли да свирят на нея. Цигулките – както и виолите, виолончелата и други струнни инструменти, включително китари – изработени от членове на семейство Страдивари преди 300 години, са се превърнали в символи на чисто звуково качество, все още не съвсем възпроизводимо дори с технологията на 21-ви век. Но за да се разбере истинската стойност на Страдивариус, трябва да се погледне не към аукционната къща, а към северния италиански град Кремона, дом на Museo del Violino и колекцията му от едни от най-добре запазените образци от 650 оцелели инструмента на Страдивариус в цял свят.

„Кремона е дом на работилниците на някои от най-добрите производители на инструменти в света, включително Антонио Страдивари, който през 17-ти и 18-ти век произвежда едни от най-добрите цигулки и виолончела, правени някога“, пише Макс Парадисо от New York Times.

Градът застанал зад амбициозен проект за цифрово записване на звуците на инструментите Stradivarius, а също така и на звуците от инструментите на други двама известни майстори от Кремона като Амати* и Гуарнери дел Джезу**, правейки това за идните поколения. А това означавало само едно – да бъдат тихи.

*(Амати – семейство италиански производители на цигулки от Кремона. През 16 и 17 век три поколения, включително Андреа (около 1520–80), синовете му Антонио (1550–1638) и Джироламо (1551–1635) и синът на последния Николо (1596–1684), развиват основните пропорции на цигулката, виолата и виолончелото)

**(Гуарнери е известен като del Gesù (буквално „на Исус“), защото неговите етикети след 1731 г. включват номина сакра, IHS (йота-ета-сигма), чиито цигулки с хармоничен и мощен звук често са смятани за по-добри от тези на Страдивари, но от тях са останали само 200 образци).“

Разбери повече за БГ Наука:

***

Тишина – всичко, което е било нужно, за да се помогне на амбициозния проект за дигитализиран запис, който звуковата банка Stradivarius (Stradivarius Sound Bank) създава – „база данни, съхраняваща всички възможни тонове, които четири инструмента, избрани от колекцията на Museo del Violino, могат да произведат“.

Това изисквало големи усилия от страна на инженерите и изпълнителите, последните от които трябвало да свирят стотици гами и арпеджо (изпълнение на тоновете на един акорд последователно един след друг) на тези поразително ценни инструменти. Но хората от Кремона също трябвало да сътрудничат: в района около аудиторията на Museo del Violino, където се записвала звуковата банка на Страдивариус, „звукът на автомобилен двигател или жена, ходеща на високи токчета, произвеждат вибрации, които се движат под земята и се отразяват в микрофоните, което прави записа безполезен“. И така кметът на Кремона, който също е и президент на фондация „Страдивариус“, „позволил улиците около музея да бъдат затворени за пет седмици и апелирал хората в града да запазят ниското ниво на шум за този период“.

Малцина от нас днес са чували лично звука на Страдивариус и в бъдеще ще стават все по-малко тези, които са. Това е свързано със самата природа на тези вековни инструменти, които, независимо какви усилия се насочват към поддържането им годни за свирене, изглежда все пак, че имат ограничен живот. „Ние ги съхраняваме и възстановяваме“, цитира кураторът на Museo del Violino Фаусто Качиатори, „но след като достигнат определена възраст, те стават твърде крехки, за да се свири на тях и „ще заспят”, така да се каже. Предполага се, че това ще е денят, когато последният Страдивариус заспи, но дотогава звуците, които издават, все още ще бъдат будни в дигитализирания им втори живот. И поне можем да бъдем сигурни, че бъдещите поколения ще разберат музикална полза от тях, каквато не можем да си представим към днешния момент, така както Антонио Страдивари не би могъл да си го представи по онова време.

Превод: Светослава Петкова-Дишкова

Източник: OpenCulture

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!