Цветелина Сариева: Как се виждам в света на науката и технологиите

Автор: Цветелина Сариева, участник в конкурса Refresh Girls, Европейска нощ на учените 2019

Смелост. Устременост. Воля. Все качества, които изискват характер. Повечето от нас обаче ги свързват със смелите войни от Троя, а не с девойка в бяла престилка, гледаща през микроскопа. Статуквото наглася представата за науката като черна дъска изписана от край до край с неразбираеми формули или кротко броене на звездите, без да показва тайните на създаването и откриването.

А това са качества, които не можеш да постигнеш от днес до утре. И са притежавани само от хора, които ги заслужават.

Ако ги притежаваш, значи зад теб са знанието, работата и… промяната. Разместването на етажерката, стопяването на леда, отварянето на вратите и прозорците, за да влезе свежест. Избърсването на праха, понасяне на неудобството, че си „твърде млад”. Че нямаш знанието от опита. Но пък имаш СМЕЛОСТТА да разбъркаш синьото с червеното…

Така аз виждам науката – отворена за всички – от млади до стари, от мъже до жени, дори до децата! Това е мястото ѝ според мен – при хората, във всеки ден и всяка нощ! В кухнята или на отсрещния тротоар!


РЕКЛАМА:

***

Това е бъдещето – имаме бъдеще, ако имаме знание, любопитни сме, интересуваме се от корена и сърцето на нещата. И науката ще има бъдеще, ако е достъпна, разбираема и влезе в ежедневието. Ако завладее интереса на все повече хора. Натам трябва да насочим сили ние, хората, които се занимаваме или интересуваме от наука – към популяризирането ѝ! От тази промяна се нуждае тя – да излезе от прашния кабинет и отиде в парка, да приеме новия колега, въпреки че има татуировка и всеки четвъртък идва с пола. J

Понякога се улавям, че търся мястото си в науката на инат и напук. Приемам я като предизвикателство към себе си – дали съм толкова знаеща, дали наистина съм толкова смела, дали ще устоя да продължа след поредния неуспешен опит? Но пък продължавам – понякога заради тези, които ми казват, че това не е за мен, че красотата на жената се проявява когато показва слабост. Тогава отговарям, че за някои неща се изисква точно слабост и нежност, внимание към детайла и достигане на дълбочина.

Такова е мястото на жените в науката – да бъдат солта в ястието, да дадат това, което не достига.

Но най-вече не спирам, защото не си представям да живея в свят, който не разбирам. Не си представям как е възможно да харесаш света, ако не знаеш как функционира, как диша, как се храни, как прораства отново след студената зима. Да не виждаш, че всъщност Земята е един огромен жив организъм, който се нуждае от грижа. Затова съм благодарна на науката, благодарна съм, че от малка съм любопитна.

В крайна сметка важни са развитието и подема. Важно е да продължаваме да откриваме. Важно е да продължаваме да мислим. Важно е да продължаваме да творим.

Важно е да породим любопитството на околните към нея, да не я задържаме само за себе си, да не бъдем егоисти, да споделяме! Да открием нов аспект на науката като нещо близко до всеки и навсякъде – това е каузата на новото време. Дори само като подарим енциклопедия на някой първокласник. Като споделяме успехите на българските деца на олимпиадите по целия свят. Като заведем новата любов на среща в Планетариума – романтично, а?

Сега се занимавам с това, което исках. Прескочих първата ограда. Качих се на първото стъпало. Но ще продължавам, не искам да стоя на едно място. Дерзая и очаквам с нетърпение следващото предизвикателство. Имам СМЕЛОСТТА, разбърках синьото с червеното…

Така се виждам – виолетова, носеща нова емоция, със силни и качествени съставки. Това са жените в науката – коктейл, който малцина дръзват да опитат, но пък надявам се, новият хит това лято. Завладяващ всички, с извираща свежест, променящ мисленето и неочаквано добър, въпреки непривичния виолетов цвят!


Европейска нощ на учените 2022 г.: