Направи дарение на училище!
Автор: Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане”, РИМ – Враца
Опит за автопортрет на Замфираки Хаджитошев
В края на ХVІІІ в. и в началото на ХІХ в. век от фамилиите на първенците във Враца, най-видна роля е играла фамилията Хаджийски, в лицето на своите представители: х. Тошо, синът му х. Димитраки и внуците му – Замфираки, Александър и Теодораки. От тях най-влиятелният е бил Димитраки, а най-зрелия от децата му – Замфираки, чиято 205-годишнина от рождението отбелязахме през юли, 2018 г.
Хаджийската фамилия играе важна роля в икономическия и обществено-политически живот не само във Враца, а в цяла Северозападна България през Възраждането.
Не са много обстоятелствата, които са известни за най-възрастния от синовете на Димитраки Хаджитошев – Замфираки. Той учил при Константин Огнянович, частен учител в богатия дом на Хаджитошев, а след 1822 г. същият той отворил и училище – първото българско училище във Враца, по настояване на своя господар, комуто бил верен приятел до смъртта му, а сетне имал грижа и за съдбата на разореното семейство. Впрочем, К.Огнянович се оказва и до днес най-интересната и загадъчна фигура в сръбско-българските културни отношения. Замфираки изключително уважавал своя учител и разчитал на неговата подкрепа след гибелта на баща си, посечен във Видин през 1827 г. При екзекуцията на баща му, имуществото на фамилията било конфискувано, а тежестта по предприемачеството паднала върху неукрепналите плещи на най-опитния от синовете – Замфираки. Именно той се заел да укрепи и стабилизира основите на предприетите от Димитраки Хаджитошев дела. След 1835 г. Замфираки, в съучастие с най-малкия от тримата братя – Теодораки, започнал търговия в Берковица. Както изглежда, делата на двамата братя потръгнали повече от добре, защото след 1842 г. Замфираки заминал за няколко години в Белград, където с помощта на Анастас Йованович основал търговска кантора за транспортиране на стоки от северозападните български земи. Икономическото си стабилизиране Замфираки дължи главно на джелепчийството и търговията…
Цялата статия е публикувана в брой 117 на сп. Българска наука: тук!
Абонирайте се за списанието тук!