Търсене
Close this search box.

Цикъл: Първенствуващата роля на Хаджийската фамилия във Враца. Част 1: Исторически заслуги на делото на Димитраки Хаджитошев

Цикъл: Първенствуващата роля на Хаджийската фамилия във Враца. Част 1: Исторически заслуги на делото на Димитраки Хаджитошев

Цикъл: Първенствуващата роля на Хаджийската фамилия във Враца. Част 1: Исторически заслуги на делото на Димитраки Хаджитошев

Цикъл: Първенствуващата роля на Хаджийската фамилия във Враца. Част 1: Исторически заслуги на делото на Димитраки Хаджитошев


Направи дарение на училище!



***

Автор: Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане”, РИМ – Враца

През периода на Българското възраждане Врачанските първенци са играели особено значима роля в обществено-политическия живот не само във Враца, а в цяла Северозападна България. Четири поколения от фамилията Хаджийски, начело с Димитраки Хаджитошев, дават самочувствие и кураж на българите от този край да отстояват своята независимост. Това не е никак случайно, защото самият той е потомствен старейшина на Врачанската община, наследил тази длъжност от влиятелния си баща – хаджи Тошо Ценов. Всемогъщият и авторитетен „коджабашия”, „сайбия” на цялата „нахия” е всявал респект сред турците от справедливо възмездие. Овладял една сериозна ниша, зейнала поради бавния разпад на военно-ленната система в огромната Османска империя, чорбаджи Димитраки успял да си отвоюва особен статут, събирайки данъците, той се е ползвал с огромен авторитет, както сред турските административни власти, така и сред местното отрудено население. В негово лице врачани имали свой закрилник, без хайдушко потекло, каквато обикновено била традицията. Мечтата за независимост и народни правдини е била на път да се възкреси и реализира именно от този решителен и неустрашим врачански чорбаджия.

В разпрата си с гръцките владици срещу чуждия фанариотски гнет, Димитраки Хаджитошев действа активно в тази най-ранна проява за родни архиереи на българското църковно движение. Прави го авторитетно и с подобаващо самочувствие на най-влиятелен представител на местната управа, защитавайки исконните интереси на местното българско население.

Безспорните постижения на Враца и врачани, и особено на чорбаджи Димитраки Хаджитошев, за налагане, утвърждаване и отстояване на тази независимост на врачанската църковно-народна община от официалните управленски органи, и издигането ѝ до реален управленски фактор във Врачанско, е гордо и фактическо постижение в посока на българската независимост, извоювана от и в рамките на империята. С пословичната си непреклонната гордост, непримиримост и обществен размах за времето и средата си българин, Димитраки става една от най-влиятелните политически личности в Северозападна България. Примерът на Пазвантоглу, политическите му опити, в които особено значение имал изглежда българинът Недялко Попович, пратеник на Пазвантоглу при Наполеон, са окуражавали амбицията на врачанския чорбаджия за дейност от по-широк мащаб и за политически връзки вън от пределите на областта и на Турция. Повече от очевидно е, че огромният авторитет и свободолюбив характер на Димитраки, дали кураж и на врачани, тъй като по негово време чрез писма до официалната власт в Цариград, те сменяли пет пъти турския наместник (мюдюрин) във Враца.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Димитраки Хаджитошев е сред инициаторите пред първия български владика Софроний Врачански за изпращането в 1804 г. на първата през Възраждането българска дипломатическа мисия „Замбин-Некович“ в Русия, имаща за цел да постави на вниманието на руския император политическия въпрос за освобождението на България. Това белязало официално началото на българската външна политика.

Авторитетният врачански първенец не само подкрепя тези действия на Софроний, но и сам крои смели планове за политическото освобождение на българския народ, разчитайки на контактите, които установява с висшето руско командване по време на Руско-турската война от 1806 – 1812 г.

През 1815 г. избухва второто сръбско въстание, а за княз е избран Милош Обренович, който има тесни търговски отношения с Димитраки Хаджитошев във Враца. Обренович по молба на врачанския първенец изпраща в града един от най-добрите сръбски просветители на времето си – Константин Огнянович. Името на Димитраки се знаело по цяла Западна България, преминавайки и в съседната сръбска област, както и във Влашко. Тази необикновена личност навярно е привързала още тогава сръбския си гост. През 1822 г. той създава във Враца светско училище „Св. Възнесение”, олицетворяващо възкресяването на българите, с което полага началото на светското образование в града.

Първият учител във врачанското светско училище, Константин Огнянович, всъщност е бил тайната връзка на Д. Хаджитошев с Милош Обренович в Сърбия. През 1823 г. той изпраща Огнянович със специална поръчка в Белград. Допуска се, че най-вероятно се касае за съвместна подготовка на освободително движение на по-широка основа.

В навечерието на Руско-турската война (1828-1829 г. ) Димитраки Хаджитошев подготвя населението за подпомагане на руските войски за освобождението на България. Той строи в чифлика си край с. Кунино кула с бойници, леярна и ковачница за производство на метал и оръжейна.

Подготовката му не остава скрита от турските аяни и гръцките фанариоти, които донасят на Високата порта, че той готви бунт срещу държавата. Развръзката е бърза и категорична – султан Махмуд II издава ферман за незабавното му премахване.

На 24 юни 1827 г. Димитраки Хаджитошев е посечен край Видин, като по зла ирония на съдбата, заповедта на султана за обезглавяването му е трябвало да бъде приведена в изпълнение от видинския паша Ибрахим, същият този, чийто живот бил спасен преди това от самия Димитраки Хаджитошев.

На практика, това е първото политическо убийство над изтъкнат българин, посечен в името на свободата.

Със смъртта на Димитраки Хаджитошев завършва първият период на църковната борба във Враца. Гробът му е потърсен и открит от Димитър Бучински във Видинско, където е бил екзекутиран. След посичането на Димитраки, движението във Враца загубило първенствуващата си роля, в сравнение с останалите центрове в страната. Имотите на врачанският първенец са конфискувани, отбранителната кула и леярната – поголовно разрушени, а камъните са използвани за пътна настилка, групата от врачански родолюбци е разтурена, като голяма част от нея емигрира в Румъния или в други части на империята и Одеса.

Михаил Арнаудов го нарича влиятелния врачански първенец, един от най-бележитите българи в началото на ХІХ век, за когото някои с право предполагат, че ако не е бил предателски погубен от турците, щял да играе роля като тази, която са играли княз Милош в Сърбия, Александър Ипсиланти в Румъния, Георги Мамарчев в България.

 


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.