Цикъл: „На ползу роду болгарскому”: Не се гаси туй, що не гасне!

/Статиите от този цикъл се посвещават на 18 май – Международен ден на музейното дело/

Автор: Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане”, РИМ гр. Враца

Колекционерството само по себе си е страст, емоция, магия! Веднъж докоснал се до него, човек трудно устоява на изкушението. Във всички нас има много огън, но малко жар! Това обаче в никакъв случай не би било валидно за внука на хаджи Тошо Ценов – изтъкнат врачански първенец, събирач на старини от периода на българското Възраждане – Тодораки Д. Хаджийски, негов горещ последовател в опазването за поколенията на местни старини и документи. Той многократно увеличава фамилната колекция, за да стане тя толкова впечатляваща, та да смае дори такъв известен пътешественик, какъвто е Феликс Каниц. Авторитетният изследовател е заведен при кир Тодораки Д. Хаджийски от местния учител Нешо Попбрайков, силно повлиян от активната му деятелност. Най-силно впечатление на Ф. Каниц правят археологическите паметници – оброчна плочка и глава от антична статуя. Той е приятно впечатлен от познанията на Тодораки Д. Хаджийски за българската и древната история на нашите земи.

Най-ярко е описана колекционерската страст на Тодораки Д. Хаджийски от неговия съвременник – учителя Христо Н. Даскалов – „Той щом научеше, че негде се намерило някой старински камик, пари, статуя или каквото и да било друго нещо, оставяше и сто работи да има и сам отиваше и било с пари, било със заплашване, било с молба вземаше старината.“


РЕКЛАМА:

***

Жаждата му за знания е всеизвестна, затова често го наричат „жив летопис“. В това се убеждават директорът на Народната библиотека Васил Д. Стоянов и уредникът от Народния музей, когато през юли 1893 г. посещават предбалканския град Враца, за да се запознаят с колекцията на Тодораки Д. Хаджийски. От запазения техен рапорт до министъра на Народното просвещение Георги Живков се вижда, че те са отделили за Народния музей и централната библиотека следните музейни ценности и книжовни паметници: 35 монети, 3 групи палеонтологически материали, 8 групи археологически паметници, 10 ръкописни и 53 печатни книги, 16 документа, както и 4 лични вещи на Димитраки Хаджитошев. Най-ценните паметници са: каменен калъп за отливане на бронзови брадви, римски бронзови статуетки, двуглава Хера, Врачанското евангелие от ХІІІ в., „Стематорфия“ на Христофор Жефарович от 1741 г., документи от началото на ХVІІІ в. и др.

Целият материал е достъпен само с Абонамент за сп.“Българска наука“.

 

Виж повече за Абонамента тук.


Европейска нощ на учените 2022 г.: