Цикъл: „На ползу роду болгарскому“: Най-състоятелният частен колекционер през Възраждането е от Враца

Накратко: Статията разглежда началото на музейното дело в България през Възраждането и ролята на частните колекции за утвърждаването на националното самосъзнание. Основен акцент е поставен върху най-богатата частна сбирка от този период, принадлежала на рода Хаджитошеви от Враца.

/Статиите от този цикъл се посвещават на 18 май – Международен ден на музейното дело/

Автор: Красимир Григоров,зав.отдел „Възраждане“, РИМ гр. Враца

 

Началото на музейното дело в България се полага по време на Възраждането, най-плодотворният период в духовния живот на нацията ни. Основна негова опора са читалищата – един типично български културен феномен. Читалищата и възникващите музейни сбирки към тях имат една основна задача – утвърждаването на българското национално съзнание. Чрез паметниците от нашето средновековие, чрез ликовете на славните ни царе, възрожденските българи въстават на борба с фанариотите и поробителите. Космополитният Цариград се обособява като център на нашата борба за църковна независимост, започва събирането на исторически паметници и възниква идеята за създаването на Общобългарски музей. Всички видни възрожденски дейци в една или друга степен са ангажирани с издирването, съхраняването и популяризирането на българските старини.

Предтеча на всички тях са частните колекции: на рода Хаджитошеви – от Враца, на С.П. Ахтар – от Велико Търново, на Атанас Дукиади – от Сливен, на Ст. Захариев – от с. Сестримо, Пазарджишко, на Георги Бодлев – от Охрид и др. С изключение на колекцията на Врачанския първенец, всички останали са в неизвестност.

Най-голямата частна колекция през Възраждането е на врачанския ктитор хаджи Тошо Ценов. Неговият наследник Димитраки Хаджитошев и внукът му Тодораки Д. Хаджийски продължават колекционерското му дело, като в навечерието на Освобождението колекцията наброява няколкостотин екземпляри ръкописи, старопечатни книги, монети, накити, църковна утвар, оръжие и други веществени паметници.

Тогавашна Враца е един от възрожденските центрове в Северозападна България. През 1794 г. тук е ръкоположен за епископ Софроний Врачански – поп Стойко Владиславов, който през 1765 г. се среща в родния си Котел с Паисий Хилендарски и прави първия препис на неговата „История славяноболгарская“. Този препис е съпътствал верния сподвижник на Паисий Хилендарски, първия български епископ Софроний, през целия му живот. Както свидетелства много по-късно П. Р. Славейков, който е учителствал във Враца през 1848 г., по време на епископството на Софроний Врачански той събирал при себе си по-приближените врачани и им „четял от ръкописна някаква си книга за българските царе и светии“. Посятото семе от Софроний Врачански скоро покълва. От тук са първите български пратеници в Санкт Петербург – Иван Замбин и Атанас Некович. Врачани подпомагат руските щабове и войски по време на руско-турските войни в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. Константин Огнянович поставя началото на светско образование в града. Враца е един от първите центрове на борбата срещу гръцките владици за независима българска църква. Интересът към българската история прераства в търсене и съхраняване на българските паметници от региона.

Първият сред всички врачани, посветил се на това благородно дело, е хаджи Тошо Ценов. Той е един от най-влиятелните търговци в града. Когато умира през 1836 г. на 87-годишна възраст, оставя на своите наследници „една соба пълна с вехти неща“. Благодарение на достигналото до нас тяхно описание можем да съдим за разнородните интереси на този буден българин. На първо място, той е събирал книги и тапии, дивити; различни видове монети; икони и църковна утвар, дори и калимавки; различни марки оръжия, предимно пищови; земеделски сечива – косери, сърпове; както и битови предмети – лули, чибуци, кесии, тепсии, тасове и др.

Синът му Димитраки Хаджитошев е известен като едър търговец и политически деец. Той е ктитор и епитроп на местния храм и се включва най-активно в борбата срещу гръцките владици. Наклеветен от тях, той е убит от турците край Видин през 1827 г., девет години преди естествената смърт на баща си, поради което не са останали документални сведения за неговото колекционерство на старини.

Несъмнено ролята на видния врачански първенец, горещ родолюбец и самобитен историк, нумизмат и археолог, радетел за освобождението на България, обществен и просветен деец, ктитор и църковен настоятел – хаджи Тошо Ценов е изключително голяма и ние трябва да му отдадем заслуженото!

 

 

 

 

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.