Цикъл: „На ползу роду болгарскому”: Хаджи Тошо Ценов /1749–1831г./– най-ранният самобитен историк

Накратко: Статията представя живота и делото на Хаджи Тошо Ценов, един от най-ранните самобитни български историци, нумизмати и културни дейци от епохата на Възраждането. Текстът разкрива неговия принос като създател на една от първите богати частни музейни колекции в България и участник в първата българска дипломатическа мисия в Русия.

/Статиите от този цикъл се посвещават на 18 май – Международен ден на музейното дело/

Автор: Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане”, РИМ Враца

Тази година се навършват 270 години от рождението на видния врачански първенец, пряк наблюдател и ръководител на търговския и занаятчийски еснаф, горещ родолюбец и самобитен историк, нумизмат и археолог, радетел за освобождението на България, обществен и просветен деец, ктитор и църковен настоятел – хаджи Тошо Ценов /баща на Димитраки Хаджитошев/.

В края на XVIII и началото на XIX век град Враца се издига като едно от най-развитите в стопанско отношение предбалкански селища, свързано с големите пазари в Османската империя и в Европа. Контактите са чисто икономически, но те способстват и за културния обмен. Териториалният обхват на търговските взаимоотношения на фамилията на хаджи Тошо Ценов се простира от Сърбия и Румъния, през Австрия и Апенините, та чак до Русия. Именно това придава на рода невероятна обществена значимост.

Липсва конкретна информация относно степента на образование на врачанския първенец, но едно е сигурно –  този предприемчив и природно надарен българин е постигнал много по пътя на своето самообразование. Ръкописите с компилативен характер представляват източника, обогатил неговия духовен кръгозор, и са допринесли за изграждането му като възрожденска личност, предусетила нуждите на новото време.

Хаджи Тошо Ценов е сред врачанските родолюбци, подели и осъществили идеята за изпращането на първата българска дипломатическа мисия Замбин-Некович в Русия през 1804 г., целяща отхвърлянето на чуждото политическо и духовно господство над българите.

Издирването и събирането на материали с културно-историческо значение се превръща в трайна страст на възрожденския търговец и първенец; всеобхватна дейност, довела до създаването на богата частна музейна колекция, претендираща да е сред първите, ако не и първата в нашите земи по време на Възраждането.

Корените на неговото пристрастие към миналото на сънародниците му, тръгва от „Стематографията“ на Христофор Жефарович, минава през народностния плам на Паисиевата „История Славянобългарская” и допира до чудодейните „скевофилакий”. Интересът към историческото познание в тези „свещени стаички” за съкровища и ценностни ръкописи, трайно увличат неговата природа по време на многократните им посещения в Света гора, този неповторим център на църковна образованост, книжнина и култура на Православието, където хаджи Тошо Ценов и неговия син Димитраки неведнъж са ктитори.

Едно обаче е сигурно, че трайното му увлечение към книжовни занимания, към издирване и запазване на стари ръкописи, архиви и антики, практика, известна нему още от предците, изисква много средства за откупуването им, но се нуждае също „дваж повеке”от познания и „человеческое търпение”, каквото впрочем той възпитава и у своите драгоценни синове и внуци – Димитраки, Замфираки, Александър и Тодораки!

Проявите на врачанския първенец и родолюбец хаджи Тошо Ценов по отношение издирването на историческите ценности му отреждат първенствуващо място сред основоположниците на културното движение за издирване, опазване и преклонение към родните старини!

Неуморен и страстен изследовател на родното ни минало, притежаващ изключително усещане за приемственост, хаджи Тошо Ценов успява да внуши и предаде увлечението си към българската история, дарявайки чрез своя внук Тодораки, каквато е неговата воля, дообогатената семейна сбирка с нумизматични, палеонтологични и археологически образци, книги и ръкописи, османотурски документи и етнографски експонати, през 1894 г. на Археологическия музей и Народната библиотека в София. Както пестеливо се изразява той; „един долап вехти книги, тапии и пр.”.

В заключение може да кажем, че от запазените архиви на фамилия Хаджитошеви се чувства грижовната ръка на българина, който знае цената на историята!

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.