Търсене
Close this search box.

Чудовищни паяци и стоножки, които ловуват големи животни

Чудовищни паяци и стоножки, които ловуват големи животни

Чудовищни паяци и стоножки, които ловуват големи животни

Чудовищни паяци и стоножки, които ловуват големи животни


Направи дарение на училище!



***

Има нещо първично ужасяващо в паяк или насекомо, атакуващо и изяждащ космато или пернат животно. Но такива обезпокоителни събития се случват постоянно.

Вероятно сте виждали популярното видео на австралийски паяк-ловец, който изддърпва мишка нагоре по страната на хладилник. Е, ние можем да надминем това.

Кадрите с ловеца несъмнено са забележителни. Паякът демонстрира невероятна сила и извънредна мощност на захват: повърхността на хладилника е съвсем гладка, неблагоприятна за лесно катерене.

Но в един ключов аспект е тривиално: паякът вероятно не е убил мишката. Вдървената опашка и увисналият корем на мишката са двете улики, че е била мъртва от известно време. Така че това видео в действителност не показва нищо повече от един доста впечатляващ подвиг на тежкотоварно пренасяне.

Въпреки това, ако се вгледаме по-дълбоко в животинското царство, има много примери за “пълзящи гадинки”, като паяци, които покоряват и умъртвяват животни, далеч по-големи от самите тях.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Например, в доклад, публикуван през декември 2016 г., изследователи описали драматичен инцидент в Бразилия. Тарантула (Grammostola quirogai ) била намерена да яде змия, която очевидно е уловила и убила. Змията, Erythrolamprus almadensis, била дълга 39 см.

Тарантула (Grammostola quirogai) изяжда една змия от вида Erythrolamprus almadensis. (Credit: Gabriela Franzoi Dri)
Тарантула (Grammostola quirogai) изяжда една змия от вида Erythrolamprus almadensis. (Credit: Gabriela Franzoi Dri)

Това предизвикващо тръпки поведение е много по-често, отколкото си мислите.

Паяците и насекоми са коренно различни от нас, защото не разполагат с гръбнак: те са “безгръбначни”. Ние, заедно с кучета, орли, жаби и риби, сме гръбначни животни – с гръбначен стълб.

Гръбначните могат да растат много повече от безгръбначните. Извън нискобюджетните филми, не съществуват насекоми, които могат да си съперничат със слон по размери. Така че ние сме склонни да мислим за гръбначните, като за животни, които се хранят с безгръбначни – птиците ловят мухи, шимпанзета се хранят с термити и мравоядите правят очевидното – но не и обратното.

Идеята за безгръбначни, които ядат гръбначни, често предизвиква тръпка на ужас, дори и ако не знаете техническите думи да го опишете. Спомнете си за гигантския паяк Корубана в „Завръщането на краля”, Арагог в „Хари Потър”, или дори само името “птицеядният паяк Голиат ”. Всичко това изглежда доста страшничко и по някакъв начин против естествения ред на нещата.

Но природата нито знае, нито я е грижа за нашите предубеждения. Съществуват много големи, бързи и (често) силно отровни хищници, които нямат гръбнак. За тях няма значение дали плячката им е гръбначно: може би гръбнакът им дава допълнително хрускане, но нищо повече.

Акадийска мухоловка (Empidonax virescens) уловена в паяжина (Credit: K. Nesmith)
Акадийска мухоловка (Empidonax virescens) уловена в паяжина (Credit: K. Nesmith)

Един скорошен доклад идва от немското херпетологично списание Salamandra. През април 2016 г., биолози от Бразилия записват първия по рода си пример за ларви на водни кончета, които се хранят с възрастни жаби.

Ларвите на водното конче са водни хищници, които често ядат попови лъжички и това е принудило последните да намират подли стратегии за отбрана. Поповите лъжички на леопардовите жаби (род Lithobates) ускоряват съзряването си, ако са в едно езеро с ларви на водни кончета. Други видове попови лъжички се крият, или развиват окраски на опашките си, за да подвеждат ларвите на водните кончета да нападат по-малко уязвими части от телата им.

Ларвите на водното конче може да са тигрите на водната джунгла, но не се е смятало, че атакуват възрастни жаби. Новото изследване показва, че го правят, поне от време на време. Най-ненаситните ларви се измъкват от езерата върху водните растения, а след това скачат върху жабите и започват да ги ядат живи, докато жабите се опитват безуспешно да избягат.

Но участието на водни кончета в използването на гръбначни като храна не свършва дотук. От време на време, възрастни кончета също действат. Например, има една забележителна снимка на голямо канадско водно конче, наречено ловец на дракони, което е хванало рубиненогушо колибри във въздуха и е започнало да се храни с него. Все пак, това очевидно не е често срещано явление: единственият друг такъв известен случай е от 1977 г.

На други места, други безгръбначни са редовни ловци на гръбначни животни. Някои от най-отдадените са стоножките Scolopendra.

Гигантска стоножка (Scolopendra viridicornis) яде аржентински кафяв прилеп (Eptesicus furinalis) (Credit: Ana Carolina Srbek de Araujo)
Гигантска стоножка (Scolopendra viridicornis) яде аржентински кафяв прилеп (Eptesicus furinalis) (Credit: Ana Carolina Srbek de Araujo)

Повечето стоножки са хищници, но стоножките сколопендра са особено жестоки. Те могат да са повече от 30 см дълги и имат набор от силни челюсти, които в действителност са модифицирани предни крака.

Има пет европейски вида, но те рядко надвишават 16 см и се хранят с други безгръбначни. Но нещата се променят в тропиците, където някои пещерни видове склопендра са големи хищници, нападащи спящите прилепи.

Стоножката се промъква към тавана на пещерата на прилепите и се закотвя със задните си шест двойки крака. Те са значително плътни и мускулести, с много големи и остри нокти на върха за здрав захват. Заела позиция, сколопендрата или залюлява останалата част от тялото си надолу в пространството и грабва някой прелитащ прилеп, или изтегля някой от стената, докато той спи.

Отделно от прилепите, за тези добре бронирани зверове се знае, че хващат плъхове, гущери, жаби и дори змии. И не говорим за безобидни змии: тези стоножки са били регистрирани да побеждават видове, бързи и токсични, като индийските коралови змии, например.

Освен размерът им, нещото, което прави сколопендрите достойни хищници за Холивуд, е тяхната отрова.

Гигантска стоножка яде гущер (Cnemidophorus ocellifer) (Credit: Anthony Ferreira)
Гигантска стоножка яде гущер (Cnemidophorus ocellifer) (Credit: Anthony Ferreira)

Произведена във вътрешността на челюстите, отровата на  сколопендрите съдържа между 10 и 62 протеина, които могат, наред с други неща, да спрат сърцето или да объркат метаболизма на животното. Някои видове имат отрова, достатъчно мощна, за да убие деца, големи кучета и, както в случая на нещастника, който случайно погълнал малка сколопендра – офицери от армията.

Изглежда също, че сколопендрите не знаят кога да се откажат.

В едно проучване, публикувано през 2014 г., Драган Арсовски и колеги съобщиха, че са открили женска пепелянка мъртва, с разкъсан стомах. Дългото 20 см животно доста прибързано е решило да погълне жива 15-сантиметрова сколопендра. Това се оказало грешка: стоножката явно е изяла всички вътрешни органи на змията, а след това се е опитала да изгризе пътя си към свободата през тялото на змията. Както можете да видите от снимката, почти е успяла.

Сколопендра стоножка изяжда женска пепелянка, за да излезе от нея  (Vipera ammodytes) (Credit: Xavier Bonnet)
Сколопендра стоножка изяжда женска пепелянка, за да излезе от нея (Vipera ammodytes) (Credit: Xavier Bonnet)

Но сколопендрите не винаги получават каквото искат. На карибския остров Испаньола има гущер, наречен Warren’s giant galliwasp, който е специализиран в лова на сколопендри. Той е изключително рядък – макар и по причини, несвързани с неговата диета.

Водните местообитания също изобилстват от безгръбначни хищници.

Воден бръмбар (Dytiscus sp.) се насочва към попова лъжичка (Credit: Josh van Buskirk)
Воден бръмбар (Dytiscus sp.) се насочва към попова лъжичка (Credit: Josh van Buskirk)

Погледнете всеки воден басейн през лятото и ще видите дългокраки насекоми, препускащи между водораслите, леко балансиращи на повърхността на водата. Те се хранят с изсмукване вътрешностите на удавени насекоми. Но под повърхността на водата, скрита в бурени и мъртви листа, се крият водните скорпиони: 2 см дълги хищници, които дебнат и се хранят с каквото е под ръка.

В тропиците тези насекоми са по-големи, превръщайки се в гигантски водни буболечки от семейство Belostomatidae. Най-големият вид достига до 12 см.

Те се крият в растителността и след това се нахвърлят. Имат здрав, тръбовиден хобот, с който нанизват плячката си, инжектират храносмилателни сокове, и след това изсмукват получената “супа”. Големите, подобни на кука предни крака подсигуряват малкия шанс за бягство.

Гигантска водна буболечка яде жаба (Credit: Caio A. Figueiredo de Andrade)
Гигантска водна буболечка яде жаба (Credit: Caio A. Figueiredo de Andrade)

Гигантските водни буболечки ядат много риба и попови лъжички, както и възрастни жаби и водни змии. Има дори и доклад за бебе сладководна костенурка, станало жертва.

Гигантска водна буболечка се бори със сладководна костенурка (Credit: Shin-те Ohba)
Гигантска водна буболечка се бори със сладководна костенурка (Credit: Shin-te Ohba)

Гигантските водни буболечки и сколопендрите стоножки са хищници от засада. Въпреки че атаките им може да ни се виждат зловещи, поне животното плячка е мъртво, преди да бъде погълнато.

Раците, от друга страна, не са толкова внимателни. Ако едно животно е на грешното място в грешното време и не може да отвърне на удара, то се натъква на смърт от хиляди нокти, или разфасовано от мини-челюстта на рака.

Един такъв пример идва от Тайван. Изследване, публикувано през 2005 г., съобщава, че размножаващи се двойки жаби от вида Limnonectes kuhlii са станали плячка на раци от вида Candidiopotamon rathbuni. Вероятно жабите били твърде разсеяни, за да забележат наближаващите раци.

Подобен случай е описан през 2013 г. от остров Броутън, северно от Сидни в Австралия. Греъм Пайк от Техническия университет в Сидни установил, че жабата Litoria aurea, вече застрашена от загуба на местообитания, трябвало да се справя и с годишния приток на бързоноги брегови раци.

Раците мигрират нагоре от приливната зона, където обикновено се хранят, за да се угощават на годишното събиране и размножаване на възрастни жаби и по-късно с техните попови лъжички.

Може би мислите, че попови лъжички, които живеят далеч от водоеми, са в безопасност, но не са. Панамската зелена и черна отровна жаба снасят яйцата си в пълни с вода дупки в дървета, но има доклади, че тези дървета-убежища, биват намирани и ограбвани от сладководни раци. Раците се изкачват и по тънки клонки на храсти встрани от водата, за да се хранят с яйцата по листата, които са поставени там от женски стъклени жаби с надеждата, че биха могли да се развият безопасно.

По същия начин, по централната крайбрежна равнина на Израел, бръмбарите Epomis търсят млади жаби и саламандри. Когато намерят, те скачат на гърба им и ги захапват в основата на гръбначния стълб. След като животното спре да се движи, те започват да се хранят. Изследванията на Gil Wizen и Avital Gastith от университета в Тел Авив са показали, че земноводните са почти всичко, което ядат тези тъмносини и оранжеви бръмбари.

Полският пещерен бръмбар, наречен Pterostichus niger е дори по-мързелив. Той ловува тритони, докато те са в хибернация под земята. Докато тритоните са прекалено сънливи, за да се движат, бръмбарът ги проследява и се храни на спокойствие.

Бръмбар (Pterostichus niger) се храни с хиберниращ тритон (Credit: R. Bernard/J. Samolag)
Бръмбар (Pterostichus niger) се храни с хиберниращ тритон (Credit: R. Bernard/J. Samolag)

Може би най-лошата смърт е тази, причинена от пиявици. Има записи от разнообразни места като Бразилия, Индия и южната част на САЩ за пиявици, които се прикрепят към възрастни жаби – убивайки нещастната жертва – както и че поглъщат цели кълба от жабешки яйца и дори убиват змии от род Thamnophis (подобни на смок), които навлизат във водата.

И след това, разбира се, са паяците.

Гигантски паяк рибар (Ancylometes Rufus) изяжда вътрешностите на дървесна жаба (Dendropsophus melanargyreus) (Credit: Mario Moura)
Гигантски паяк рибар (Ancylometes Rufus) изяжда вътрешностите на дървесна жаба (Dendropsophus melanargyreus) (Credit: Mario Moura)

Много хора се страхуват от паяци до известна степен, дори и те просто да се хранят с насекоми като мухи. Страхът надделява още повече, когато тези осмокраки косматковци се хранят с наши по-близки роднини.

Обзор от 2012 г. намира съобщения за 54 вида птици от 23 семейства, хванати в паяжини, само в САЩ. Повечето от паяжините са направени от големи паяци от рода Nephila. Възрастните женски имат тела с размерите на човешки палец и техните мрежи могат да надвишават три метра ширина. По-голямата част от жертвите са били колибри, с тегло по-малко от 15 гр. При намирането им, много са били увити в паяжина и, вече отровени, са били готови да бъдат втечнени и изсмукани.

По същия начин, едно проучване от 2007 г. съобщи, че обикновена мухоловка е открита опакована и готова в една кълбовидна паяжина в Бразилия. Паякът Nephilengys cruentata бил почти толкова голям, колкото 7-грамовата птица.

Обикновена мухоловка (Todirostrum cinereum) бива изяждана от паяк (Nephilengys cruentata) (Credit: Pedro Luiz Peloso/Valdemir Pereira de Sousa)
Обикновена мухоловка (Todirostrum cinereum) бива изяждана от паяк (Nephilengys cruentata) (Credit: Pedro Luiz Peloso/Valdemir Pereira de Sousa)

Това тегло е приблизително същото като това на голям дългонос прилеп, така че не е изненада, че те също са били намирани в паяжини. При един случай, наблюдаван през 2005 г. от тропическия биолог Робърт Тим от университета в Канзас, животното е било увито в паяжина, а паяк от вида Argiope savignyi се хранел с него.

Паяк (Argiope savignyi) се храни с дългонос прилеп (Rhynchonycteris naso)  (Credit: M. Knoernschild)
Паяк (Argiope savignyi) се храни с дългонос прилеп (Rhynchonycteris naso) (Credit: M. Knoernschild)

Повечето прилепи, изядени от паяци, първо се оплитат в мрежите, но не всички. В Индия тарантула от вида Poecilotheria rufilata е видяна да се храни с гладконос прилеп. С дължина 8 см, животните са приблизително с един и същ размер.

Тарантулата (Poecilotheria rufilata) яде прясно убит прилеп (Pipistrellus ceylonicus) (Credit: Karumampoyil Sakthidas Anoop Das)
Тарантулата (Poecilotheria rufilata) яде прясно убит прилеп (Pipistrellus ceylonicus) (Credit: Karumampoyil Sakthidas Anoop Das)

Паяците могат също да ядат земноводни. Така например, една статия от 2010 г. описва как паяк-вълк улавя току-що преминала метаморфоза жаба.

Паяк-вълк (Lycosa erythrognatha) хапе жаба (Rhinella ornata) (Credit: Yuri Fanchini Messas)
Паяк-вълк (Lycosa erythrognatha) хапе жаба (Rhinella ornata) (Credit: Yuri Fanchini Messas)

В същото време, две екзотични безгръбначни бяха случайно донесени на остров Рождество и може да са били отговорни за изчезването на местния прилеп, кафявия прилеп от остров Рождество Pipistrellus murrayi. Гигантските сколопендри са направили това, което умеят най-добре, а жълтите луди мравки (Anoplolepis gracilipes) може би са изяли живи последните четири прилепа в тяхното място за спане.

И накрая, трябва да споменем птицеядния паяк Голиат (Theraphosa blondi), който е претендент за най-големия паяк в света. Въпреки името си, рядко атакува птици, но “рядко” не означава “никога”. През октомври 2016 г., изследователите съобщават, че паякът е убил птица от вида Willisornis poecilinotus, след като тя се оплела в някаква паяжина.

Птицеядният паяк Голиат (Theraphosa blondi) прави това, което подсказва името му (Credit: William Douglas de Carvalho/Darren Norris/Fernanda Michalski)
Птицеядният паяк Голиат (Theraphosa blondi) прави това, което подсказва името му (Credit: William Douglas de Carvalho/Darren Norris/Fernanda Michalski)

Тези огромни паяци ни връщат към значението на размера. Докато най-големите гръбначни животни карат всички безгръбначни да изглеждат малки, има изобилие от безгръбначни, които са достатъчно големи, за да се справят с малките гръбначни животни.

За нас това изглежда странно, защото сме достатъчно големи, но за нещо мъничко като колибрито гледната точка може да бъде различна. Възрастните биват похищавани от богомолки и водни кончета и прогонвани от храната от гладни за захар стършели. Дори има доклади за гнездящи колибри, които са толкова миниатюрни, че са хванати от оси и занесени в гнездото за храна на потомството.

Когато виждаме лъвове да убиват жираф, може да почувстваме тъга, но не и отвращение, а ще се развеселим, когато бебето игуана избяга от змиите. По същия начин, ако гръбначно ловува безгръбначни, това изглежда нормално: малка птица да улови червей е просто находчиво.

Но безгръбначни да се хранят с гръбначни е друг въпрос. Откриваме, че сме ужасени от раци на лов за костенурки бебета, оси, нападащи гнездящи птици, или гигантска стоножка да дъвче прилеп. Някак си изглежда, сякаш естественият ред е обърнат наопаки – но защо?

Гигантска мравка (Dinoponera quadriceps) атакува гекон (Gymnodactylus geckoides) (Credit: Crizanto Brito de Carvalho)
Гигантска мравка (Dinoponera quadriceps) атакува гекон (Gymnodactylus geckoides) (Credit: Crizanto Brito de Carvalho)

Може би причината, че ние инстинктивно възприемаме другите гръбначни като по-близки до нас, отколкото безгръбначните. Може да не използваме думата “гръбначни”, но едно куче определено е по-близко до нас, отколкото гигантска стоножка. Освен че кучето има окосмяване и същия брой крайници, то също се държи по разбираем за нас начин, показвайки познати емоции като щастие и гняв.

Способността ни да предскажем поведението на животно, го прави някак безопасно. Но ние не можем да разберем безгръбначните по същия начин както разбираме кучета, лъвове или орли. Те са просто твърде чужди, тяхното поведение е твърде странно и телата им също се различават. Те нямат махащи опашки и очите им никога не са големи и изразителни.

Може би на някакво фундаментално ниво, ние не се доверяваме на безгръбначните, така че сме благодарни, че тяхната странност не се проявява под формата на хищничество. Това би обяснило защо сме толкова разстроени, когато става така. Ако прилеп изяжда паяк, ние кимаме с разбиране от дивана; но ако паяк яде прилеп, ние се побъркваме зад възглавниците.

Но би било грешка да отпишем тези очевидно тревожещи безгръбначни като просто източник на кошмари и лоши филми на ужасите. Дори и тези на пръв поглед странни същества се оказват ценни.

По-специално, сложните отрови на гигантските стоножки сега са обект на изследвания за медицински цели. Досега в процес на проучване са съединения с вълнуващ потенциал срещу рак на гърдата, астма, тромбоза. Животните дори са придобили ново име: “медицински стоножки”.

Превод: Гергана Димитрова

Източник: BBC


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.