Автор: Радослав Тодоров
Представете си, че в червата ви живее цяла вселена от микроорганизми, които не само регулират храносмилането, но и дирижират емоциите ви. В тази миниатюрна екосистема, наречена чревен микробиом, се крият трилиони бактерии, вируси и гъбички, които изграждат сложни взаимоотношения помежду си и с нашия организъм. Но тяхната роля далеч надхвърля простото усвояване на хранителните вещества.
Научните открития от последните години разкриват, че чревният микробиом действа като „втора мозъчна система“, комуникирайки с централната нервна система чрез сложна мрежа от неврони, хормони и имунни молекули. Тази комуникация – връзката между червата и мозъка, има дълбоко въздействие върху психичното здраве, настроението, нивата на стрес и дори когнитивните способности.
Изследванията показват, че специфични бактериални щамове могат да повлияят на производството на невротрансмитери като серотонин и допамин – ключови химически посредници, които регулират усещането за щастие и тревожност. Например, едно проучване на Университета в Калифорния установява, че хората с висока устойчивост на стрес притежават характерни микробни съобщества, свързани с намалено възпаление и подобрена когнитивна функция. Това отваря вратата към напълно ново разбиране за психичното здраве – вместо да разглеждаме мозъка като изолиран орган, започваме да осъзнаваме, че ключът към емоционалното равновесие и менталната яснота може би се крие в нашите черва.
Как обаче този невидим свят от микроорганизми оформя нашето поведение, възприятие и дори личността ни? И можем ли съзнателно да въздействаме върху психобиома си, за да подобрим менталното си здраве? В следващите редове ще разгледаме последните научни открития и потенциалните начини за оптимизиране на тази изключително важна, но често подценявана система.
Как бактериите „говорят“ с мозъка?
Чревните бактерии играят важна роля в комуникацията с мозъка, осъществявайки сложен диалог, който влияе на настроението и психичното здраве. Тази връзка, известна като ос микробиом-черво-мозък, включва няколко основни механизма.
Неврална комуникация
Един от основните канали за комуникация е блуждаещият нерв (nervus vagus), който предава сигнали директно от червата до мозъка. Този нерв е ключов за регулацията на много физиологични функции и е основен път за предаване на информация относно състоянието на храносмилателната система.
Синтез на невротрансмитери
Чревните бактерии произвеждат значителни количества невротрансмитери, особено серотонин. Всъщност, около 90% от серотонина в тялото се произвежда в червата, а не в мозъка. Серотонинът е известен с ролята си в регулирането на настроението и е свързан с предотвратяването на депресивни състояния. Изследвания показват, че чревните бактерии не само произвеждат серотонин, но и регулират нивата му чрез инхибиране на ензима моноаминооксидаза, който обикновено разгражда серотонина.
Имунна система и възпаление
Чревният микробиом също така играе роля в имунната система. Бактериите могат да влияят на производството на цитокини – молекули, които регулират възпалителните процеси в организма. Възпалението е свързано с множество психични разстройства, включително депресия и тревожност. Проучвания показват, че здравият микробиом може да намали възпалителните реакции и да подобри психичното здраве.
Сканиранията на мозъка разкриват, че индивиди с балансиран микробиом имат по-активна префронтална кора – зона, отговорна за вземането на решения и контрол на емоциите. Обратно, при хора с депресия се наблюдава преобладаване на про-възпалителни бактерии като Clostridium bolteae.
Микробни „супергерои“ и техните суперсили
Чревните бактерии са своеобразни микробни „супергерои“, те играят ключова роля в регулирането на нашето настроение и психично здраве. Тези микроорганизми, освен че подпомагат храносмилането, също така и взаимодействат с мозъка по няколко важни начина.
Lactobacillus rhamnosus JB1: Този пробиотик е свързан с подобряване на настроението при мишки, страдащи от тревожност и депресия. Изследвания показват, че неговият положителен ефект изчезва, когато сигналите по блуждаещия нерв, основният комуникационен канал между червата и мозъка, са блокирани.
Faecalibacterium prausnitzii: Тази бактерия е известна със своите противовъзпалителни свойства и е свързана с по-добро психично здраве. Нейното присъствие в червата при хора с депресия е в по-малки количества.
Bacteroides xylanisolvens: Тази бактерия помага за регулиране на стресовите реакции и е свързана с повишена устойчивост на стрес.
Coprococcus: Проучванията показват, че бактериите от този род са свързани с по-високи показатели на качеството на живот и намалено възпаление при депресивни състояния.
Как действат микробите?
Чревните бактерии комуникират с мозъка чрез различни механизми. Микробите произвеждат важни невротрансмитери, като серотонин, който регулира настроението. Около 90% от серотонина в организма се произвежда в червата.
Бактериите влияят на имунната система, регулирайки производството на цитокини, което може да повлияе на възпалителните процеси в мозъка. Неравновесието в микробиома може да доведе до повишени нива на възпаление, свързани с психични разстройства.
Блуждаещият нерв, служещ като бърза връзка между червата и мозъка, позволява на бактериите да предават сигнали за състоянието на храносмилателната система.
Цялата статия можете да прочетете в новия брой 189 на списание Българска Наука. Абонирайте се от тук.
