Направи дарение на училище!

Зоологът Питър Дашак, който през януари беше под карантина в хотел в Ухан (Китай), посети скандалният животински пазар Хуанан, като член на екип, подкрепен от Световната здравна организация, разследващ произхода на вируса SARS-CoV-2. В заключителните дни на 2019 г. именно от това разтърсващо сборище от претъпкани сергии, където продаваха не само морски храни, но и всякакви домашни и екзотични диви животни, тръгна пандемията Covid-19.

Все още никой не знае как точно се е случило всичко в началото и обсъждането на хипотезите ще продължи с години. Но е ясно, че огнището в Хуанан е просто симптом на болестта, а не причината за нея. В продължение на две десетилетия се изграждат доказателства за връзката между начина, по който посягаме на дивата природа, как експлоатираме и деградираме природната среда и риска от „зоонози“ – болести по животните, които се разпространяват от тях и по хората.
Някои от тези връзки все още са размити и има конкуриращи се виждания за това колко е важна всяка от тях.
„Това е голям и сложен въпрос с доста неизвестни“, казва Кристиан Уолцър от Дружеството за опазване на дивата природа в Ню Йорк. Но ние знаем достатъчно, за да кажем едно: ако не действаме според това, което вече сме научили, разходите за човешкото здравеопазване и избухването на такива пандемии просто ще се повтарят. А кандидатите за предизвикване на нови пандемии никак не са малко.

„През последните 15 години се наблюдава истинска експлозия в установяването на това колко потенциални патогени съществуват“, казва Уолцър. Докладът на ООН за биологичното разнообразие от миналата година изчислява, че има 1,7 милиона все още неоткрити вируси при животните. Не всички ще придобият чертите, от които се нуждаят, за да заразяват и хора, разбира се. Но средно около пет нови инфекциозни заболявания при хората се идентифицират всяка година, а 70 процента от нововъзникващите заболявания се причиняват от микроби от животински произход.

Един от основните фактори, движещи тези развития, е нарастващото човешко население и повишаващият се жизнен стандарт, което изисква “отвоюването” на все повече територии от природните местообитания на дивите животни.
Всеки строеж на нов път или мина и всяко разчистване на гори за селско стопанство, увеличава шанса хората да влязат в контакт с видове, носещи потенциален пренос на заболявания.
„На много места имаме такива обезпокоени райони, често само на няколкостотин метра от големи селища. Залагат се капани, ловува се, събират се дърва за огрев, отглежда се добитък. Така се създават условия увеличаващи вероятността за контакт. В този смисъл нарастващият риск от зоонози по същество е просто игра с числа” – обяснява Уолцър.

Според изследванията на Дашак, който работи в Алианса за екологично здраве в Ню Йорк, и неговите колеги, силно биоразнообразните тропически региони, където използването на земята често се променя бързо, са горещи точки за възникващи зоонозни заболявания. Най-често разпространението се случва около домовете и нивите на хората. За някои заболявания знаем с подробности как нашите дейности са помогнали да се случат. Един от най-добре описаните случаи е вирусът Нипа. Неговото прескачане от прилепи към свине през 1998 г., последвано от години на засилване на свиневъдството и обезлесяването в Малайзия, увеличи връзката между видовете. Все още няма ваксина за Нипа, която убива до 75% от хората, които заразява.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Друг пример е вирусът Хендра в Австралия, където обезлесяването е свързано с прилепи, пренасящи вируса, достигащ до хора и коне. SARS-CoV-2, за който първоначално също се смята, че е възникнал от прилепи, може един ден да бъде добавен към списъка.

Нарастващият допир до други животни, породен от нашите разрастващи се градове, ферми и добивната промишленост, е само един аспект от историята. Друг, може би дори по-важен, е как човешкото посегателство променя състава на екосистемите.
„В това се крият причините за деградацията на местообитанията, водеща до подобни тъжни пейзажи“, казва Дейвид Рединг от Зоологическото общество в Лондон.

Нарушените местообитания

Казусите показват, че докато нарушаваме местообитанията, променяме общността на животните по начини, които увеличават риска от заболявания. Вземете лаймската болест, която се пренася от кърлежи, срещащи се в северното полукълбо. Тъй като горите деградират, те поддържат по-малко видове с по-голямо тяло, които са по-добри в премахването на кърлежите си, докато по-малките видове, подходящи за кърлежи, като гризачите, процъфтяват. Повече приемници означава повече кърлежи, които да ни хапят, и повече риск от разпространение на болестта.

Въпреки такива убедителни доказателства, Рединг първоначално беше скептичен, че хипотезата за болния пейзаж е общоприложима. Но миналата година той и колегите му изследваха данни за нарушени и необезпокоявани екосистеми по целия свят, събрани като част от проект, разглеждащ възникващите заболявания, наречен PREDICT. Това, което откриха, разсея неговите съмнения: нарушените пейзажи като градове и насаждения, заместили естествената гора, имат както по-висок дял от видове, пренасящи болести, така и по-голям брой от тях.
Рединг все още не е успял да определи количествено колко точно това влияе на риска хората да се заразят. Кимбърли Форнес от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина участва в едно проучване с GPS нашийници, прикачвани на макаци и GPS проследяване на хора доброволци, за да картографира появата на зоонозна малария в Малайзийската част на Борнео.

„Открихме, че излагането на заразни комари често е по-високо в горските краища, където местообитанията на комари, макаци и хора се припокриват“, казва тя. Но трябва да внимаваме с опростената идея, че биоразнообразните местообитания са разсадник на патогени, които чакат да скочат до нас.
„Предполага се, че всички елементи на биологичното разнообразие са еднакво опасни за нас, но това не е така, историята не е толкова проста“ казва Фелиша Кийсинг от колежа „Бард“ в Анандал, Ню Йорк.
Основно пет групи животни са най-склонни да пренасят зоонозни заболявания, които се разпространяват в хората, уточнява Кийсинг. Това са плъхове, прилепи, примати, месоядни животни като котки и кучета и копитни животни като овце, кози, крави и камили. Камилите например са източникът на инфекцията от коронавируса, причинил близкоизточния респираторен синдром или MERS, който предизвиква спорадични огнища от първата си поява през 2012 г.

Защо точно тези пет групи все още се изследват. При приматите вероятно това е така, защото те са ни близки роднини и е по-вероятно едни и същи вируси да могат да ни заразят. За месоядните и копитните животни това може да се дължи на нашето близко съжителство с тях. При плъховете и прилепите отчасти може да се дължи на големия им брой.

Трудно е да се обвини със сигурност някое животно или група животни за зооноза.
Вземете прилепите, често споменавани като краен източник на SARS-CoV-2.
„Разказаха ви история за прилепите, които са най-опасната група“, казва Кийсинг. Въпреки че друг вирус в подковоносовите прилепи е 96 процента идентичен с генома на SARS-CoV-2, липсващите 4% са напомняне, че „по-голямата част от патогените идват от много домакини“. По-често патогенът е преминал и е мутирал в повече от едно животно, преди да пристигне при хората. Когато различни видове се събират на едно място, понякога заради хората, рискът от болести често се увеличава.

Коронавирусът SARS-CoV-1, който е причинил избухването на тежкия остър респираторен синдром (SARS) през 2002-04, илюстрира нагледно нейната теза. Вирусът е проследен до обитаващите пещери подковоноси прилепи (Rhinolophidae), но няма преки доказателства за предаване от прилепи на хора.
Една от възможностите, разкрита от екип от изследователи, с участието и на Дашак през 2017 г., е че Азиатската палмова цивета (Paradoxurus hermaphroditus) на пазар за диви животни в Гуандун (Китай) се явява посредник.

Вредящият бизнес

Историите за SARS-CoV-1 и SARS-CoV-2 подсказват, че не само нашите посегателства в пространството на дивата природа увеличават риска от зооноза, но и това че ние все повече търгуваме и транспортираме диви животни на големи разстояния.
По-доброто регулиране на законната международна търговия с животни би помогнало да се намали рискът от пандемии, според Джон Сканлон, бившият ръководител на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), който контролира тази търговия. Той призовава за изменения на договора CITES, влязъл в сила през 1975 г., които съблюдават здравето на животните в процеса на вземане на решения, както и ново глобално споразумение за борба с незаконната търговия.
„Разпространение може да има във всяка държава и за да успеем, трябва да възприемем глобален подход, сега в инициативата „Прекратяване на престъпността срещу дивата природа“ казва Сканлон.
Не е като някое от тези неща да е ново. След избухването на ТОРС, природозащитници и здравни експерти изготвиха „Принципите на Манхатън“, списък от 12 препоръки за предотвратяване на бъдещи зоонозни епидемии, въз основа на осъзнаването, че здравето на хората, другите животни и екосистемите са взаимосвързани.

Уолцър беше част от екип, който през 2019 г. започна да актуализира тези принципи още преди covid-19. „Въпреки че формулировката на принципите може да изглежда предвидима, тази пандемия е била предсказана и до голяма степен неизбежна и ще се случи отново, ако не бъдат предприети решителни действия“, пишат те в наскоро излязлата им публикация.
Трябва да се научим, че хората не са отделени от естествената среда, а са част от нея, казва Стив Унвин от Университета в Бирмингам, Великобритания. Той е ветеринарен лекар, който работи с диви животни, редовно заразявани с патогени от хора. „Често слагаме хората в края на веригата, но ние сме част от мрежата на разпространение. Патогените не знаят посоките“, обяснява той. “Това е добре разбрано в научните кръгове, но ще с бъдем по-ефективни при намаляването на риска от пандемии само ако тази реализация се възприеме и приложи и от правителствата. Освен това, ние трябва основно да преосмислим нашето взаимодействие с животните и как променяме местообитанията им”.

„Природата е непредсказуема. Склонни сме да подхождаме доста тесногърдо, но знаете ли – трябва да спрем SARS-CoV-3“, казва Рединг. „Всъщност трябва да помислим широко за това как взаимодействаме с животните и как нарушаваме природните пейзажи.“
Изследванията му показват, че някои предразсъдъци към пандемията covid-19 – като реакция срещу прилепите, която да доведе до тяхното избиване, биха могли просто да нарушат средата и да влошат още повече нещата. Една проста положителна стъпка обаче би била да спрем избиването на хищници, които редуцират броя на видовете, пренасящи такива болести, като например гризачи.

Екологичното възстановяване – създаването на по-защитени зони, позволяващи на горите да нарастват – също е от ключово значение. ООН определи сегашното за Десетилетие за възстановяване на екосистемите. Сега имаме нужда от правителства, които да се задействат сериозно и да предприемат мерки, за да направят това.
„Един от големите въпроси е до каква степен можем да възстановим местообитанията“, казва Кийсинг. Решенията, които хората вземат във всички части на света, също могат да изиграят своята роля.
Както посочва Дашак, посегателството на хората в биоразнообразни райони се дължи до голяма степен на търсенето на стоки в по-богатите страни, било то палмово масло от Малайзия и Индонезия или месо от животновъдни обекти в Южна Америка.

„Ние вървим със затворени очи към тези бедствия. Просто трябва да си отворим очите за решенията, които вземаме“, казва Рединг. „Хората, които консумират, взимат решения, оказващи влияние върху вероятността от бъдещи разпространения.“
Той предлага да се преминава повече към растителна диета, като е една стъпка, която хората могат да предприемат. „Това е изборът, който правим: какво ядем, какво носим“, казва Дейвид Куамен, автор на книгата „Spillover“ от 2012 г. Има признаци, че някои правителства в по-богатите страни правят крачки в правилната посока, поставяйки проверки или забрани за вноса на стоки, които нарушават екосистемите. През ноември Великобритания прие закон в тази насока. Натиск сега има и върху Европейския съюз да направи същото.

Засега изследванията на връзките между нашето участие в унищожаването на природата и възникващите заболявания нарастват бързо. Рединг оприличава науката с мястото, където бяхме през 70-те години относно изменението на климата. Но не е нужно да чакаме: има множество други причини за защита на местообитанията и биологичното разнообразие – от прясната вода, която ни осигуряват до въглерода, който абсорбират.
Това по-скоро прилича на темата от една популярна карикатура от 2009 г., където на срещата на върха по въпросите за климата един делегат пита: „Ами ако това е една голяма измама и създадем по-добър свят за нищо?“
Или както Рединг го поставя въпроса: „Какъв може да е недостатъкът на това да се опитвате да защитите по-добре екосистемите и да ги запазите по-непокътнати? “

Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!