Човешки ресурси в системата на научните изследвания у нас

Накратко: Статията представя състоянието на научните кадри в България, отбелязвайки силните позиции на страната в редица дисциплини и нарастващия брой изследователи в частния сектор. Текстът подчертава предизвикателствата пред младите учени и необходимостта от политики за повишаване на икономическия и социалния статус на изследователите.

През последните години се наблюдава положително развитие по отношение на човешките ресурси, ангажирани с научни изследвания. Това е важна предпоставка за изграждане на икономика, базирана на знанието и иновациите. Независимо от това, че България страда от кризисен демографски спад и има по-малко на брой изследователи във всички основни категории в сравнение със средното ниво за ЕС, страната ни има силни центрове и научни групи и в НО, и във ВУ.

И през периода 2017-2018 г. български учени са сред водещите в международен план в редица традиционно силни за България области – интердисциплинарна химия, електрическо и електронно инженерство, приложна физика, приложна математика, физикохимия, физика на елементарните частици и физика на полето, астрономия и астрофизика, интердисциплинарно материалознание, оптика, интердисциплинарна физика, биотехнологии и приложна микробиология, биохимия и молекулярна биология, науки за околната среда, зоология, ядрена физика и др.

Персоналът, зает с НИРД, наброява 20 971 изследователи за 2017 г., от тях 9 935 са жени. Наблюдава се постепенно изравняване на броя на жените и мъжете, занимаващи се с научно-изследователска дейност.

Подобна положителна тенденция се наблюдава и по отношение на заетите жени в сектор “Висше образование” в България, където делът на жените е по-висок спрямо този на мъжете – от общо 7 924 зает персонал с НИРД 4 153 са жени.

През последните три години се наблюдава спад на броя изследователи в държавния сектор и в сектор висше образование и същевременно нарастване на броя изследователи в индустрията. Това се дължи на големия брой защитили степен доктор при сравнително улеснена процедура след промените от 2010 г. в Закона за развитие на академичния състав, както и на по-конкурентното заплащане в частния сектор. Нарастването на изследователите в сектор индустрия през 2017 г. спрямо 2011 г. е 4 пъти.

Малко над половината (55,8%) от всички изследователи в държавния сектор и в сектор висше образование са на възраст 35-55 години. Младите учени на възраст под 25 години са само 4%, а 18% са на възраст 25-35 години във висшето образование. Тези проценти за БАН и ССА са съответно 3% – под 25 години и 11% – за 25-35 години. Тоест запазва се тенденцията за намаляване дела на младите хора, заети с наука.

Затова е необходимо да се приложи по-ефективна политика, насочена към повишаване икономическия и социалния статус на учените и създаване на атрактивни условия за научна кариера у нас. Тъй като наличието на добре подготвени изследователи и специалисти е решаващ фактор и за икономическия растеж и иновациите, е необходимо да се инвестира в изграждането на висококвалифициран човешки потенциал. С тази цел през 2018 г. МОН стартира Национална програма „Млади учени и постдокторанти“, която ще се изпълнява три години и е с общ бюджет от 15 млн. лв. Чрез програмата се дава възможност за увеличаване броя на младите хора, занимаващи се с научна дейност, и преодоляване на емиграцията след придобиване на образователна степен „Магистър“ и ОНС „Доктор“.

През 2018 г. са предоставяни ежегодно средства на държавните висши училища и на научните организации с изключително добри научни показатели за допълнителни стипендии на редовните докторанти, обучавани в тях. Разпределението на тези средства се извършва пропорционално на получената стойност на индекса на интензивност на научната дейност за съответната година на всяко ВУ или НО и съответния брой действащи докторанти в редовна форма на обучение. През 2018 г. допълнителни средства в размер на 1 500 000 лв. за шест месеца са получили БАН и 11 държавни висши училища.

За стимулиране на български учени и научни колективи, в т.ч. и на младите учени ежегодно се връчват награди за принос и постижения в областта на научните изследвания – награда „Питагор“. Всяка година се провежда и Националният конкурс „Млади таланти” – класират се 24 ученици и студенти, притежаващи потенциал и проявяващи интерес към наука и иновации.

77 български организации имат участие в успешни проекти от програмата Мария Склодовска-Кюри от стартирането на програмата през 2014 г. досега. До момента 158 български изследователи са получили финансиране по програмата и са договорени общо 6,07 млн. евро за българските организации. Процентът на успеваемост на българските организации, които са кандидатствали, е 20,2% при 13,1% средно за Европейския съюз. 60 процента от успешните проекти са от областите инженерни науки и околна среда, а трите организации с най-много привлечени средства са Институтът по механика-БАН, Институтът по органична химия с Център по фитохимия-БАН и Институтът по роботика-БАН.

Повече информация можете да откриете ТУК

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.