Човешката дейност заплашва уникални видове от еволюционната история на гръбначните животни

Ай-ай. Снимка: © javarman / stock.adobe.com

Ново проучване представя за първи път еволюционната история на земните гръбначни животни (земноводни, птици, бозайници и влечуги), като изследва как районите с големи концентрации на еволюционно различни видове се влияят от все по-нарастващия „човешки отпечатък“.

Изследването беше проведено от д-р Рики Гъмбс от програмата EDGE of Existence в Зоологическото общество на Лондон и Imperial College London, д-р Джеймс Росиндел от Imperial College London, проф. Шай Мейри от училището по зоология към Университета в Тел Авив и др. Проучването вече е публикувано в Nature Communications.

„Под това да бъдеш „еволюционно различен“ с друг вид се има предвид, че нямате близки живи роднини“, обяснява проф. Мейри, който генерира и интерпретира данните, свързани с влечугите в изследването. „С други думи, вие сте сами на вашия клон на еволюционното дърво на живота. Тръбозъбите, крокодилите и кивитата, например са били разделени от най-близките си живи еволюционни роднини преди десетки милиони години и носят уникална еволюционна история.”

„Новото изследване ще внесе яснота по въпроса как е най-добре да се защити природата, предвид настоящите заплахи за конкретни места и застрашени видове.“


РЕКЛАМА:

***

Изследователите разработиха два нови показателя, които съчетават филогенетичното разнообразие и степента на човешкия натиск в пространственото разпределение на видовете. Единият измерва метрично данните за даден район, а другият – за приоритетен вид.
Те изчислиха тези показатели за влечуги, които са пренебрегвани до голяма степен в предишни проучвания, и съпоставиха тези резултати с еквивалентни изчисления за всички наземни гръбначни групи. В резултат на това учените установиха, че регионите под засилено човешко въздействие съвпадат с тези, съдържащи незаменимо разнообразие от влечуги.

„Нашите анализи разкриват неподозирания мащаб на загубите, с които ще се сблъскваме, ако не работим по-усилено за спасяването на глобалното биоразнообразие“, казва д-р Гъмбс, водещият автор на проучването.
Използвайки данни за риска от изчезване за около 25 000 вида, изследователите откриха, че милиони години еволюционно наследство е застрашено, както и голям брой потенциално застрашени видове, за които липсват адекватни данни за риска им от изчезване. Това предполага, че изчислението подценява броя на видовете, които могат да бъдат засегнати.

Според калкулациите в изследването, Карибите, Западните Гхати на Индия и големи части от Югоизточна Азия – региони, в които е концентрирана най-уникалната еволюционна история – са изправени пред безпрецедентни нива на опустошения, свързани с хората.

„Това ново проучване подчертава кои видове трябва да бъдат изведени с приоритет за опазване, въз основа на тяхната еволюционна уникалност и интензивното човешко въздействие върху околната среда, която те обитават“, казва проф. Мейри.

Според тези изследвания, най-големите загуби на еволюционната история ще бъдат обусловени от изчезването на цели групи от тясно свързани видове, като панголини и тапири, и от загубата на силно еволюционно различаващи се видове, като например древния китайски гущеров крокодил (Shinisaurus crocodilurus); Китоглавата чапла (Balaeniceps rex), гигантска птица, дебнеща из влажните зони на Африка; и Ай-ай (Daubentonia madagascariensis), нощен лемур с големи жълти очи и дълги вретеновидни пръсти.

Изследването изтъква няколко необичайни вида като спешно приоритетни за опазване, включително костенурката Мери ривър (Elusor macrurus), индийската лилава жаба (Nasikabatrachus sahyadrensis) и нумбата (Myrmecobius fasciatus). А също така и някои много по-слабо известни видове, които учените към момента рядко вземат под внимание за по-нататъшни изследвания. Понастоящем липсват адекватни данни за риска от изчезване за повече от половината от идентифицираните приоритетни гущери и змии.

„Това са едни от най-невероятните и пренебрегвани животни на планетата Земя“, казва д-р Гъмбс. „От гущери без крака и мънички слепи змии до розови земноводни червеи, наречени каецилиани, ние знаем много малко за тези очарователни същества, много от които вече тихомълком отиват към безвъзвратно изчезване.“

Проучването също така идентифицира и региони където концентрациите на незаменимо биоразнообразие в момента са под слабо или никакво човешко влияние, особено в тропическите гори на Амазонка, високопланинските райони на Борнео и части от Южна Африка.

Съавторът д-р Росиндел заключава: „Нашите констатации подчертават важността да действаме спешно за опазването на тези необикновени видове и останалото им местообитание, което те заемат – пред силния човешки натиск“.

Референция в списанието: Рики Гъмбс, Клаудия Л. Грей, Моника Бьом, Майкъл Хофман, Ричард Грейнър, Уолтър Джец, Шай Мейри, Ури Рол, Ниша Р. Оуен, Джеймс Росиндел. “Глобални приоритети за опазване на филогенетичното разнообразие на влечугите от човешкото въздействие”. Nature Communications, 2020; 11 (1) DOI: 10.1038 / s41467-020-16410-6

Източник: sciencedaily
Превод: Радослав Тодоров


Европейска нощ на учените 2022 г.: