Сепаратисткото чилийско движение на креолите смъква испанската администрация. Същевременно се отменя и ангарията на индианците, въведена от испанските завоеватели.
1814 г.
Възстановено е испанското господство.
1817 г.
Край Чакабуко испанците са разгромени (12. II) от аржентинските войски, командвани от Хосе де Сан-Мартин и чилийските въстанически отряди на Бернардо О’Хигинс.
1818 г.
Провъзгласена е независима република (1. I).
1818—1823 г.
Първи президент е Бернардо О’Хигннс.
1823—1833 г.
Граждански воини и въоръжени преврати, предизвикани от конфликта между консервативната (едрите земевладелци) и либерална буржоазия — завършват с приемане на конституция (1833 г.), която утвърждава победата на консерваторите.
1840—1850 г.
Увеличава се добивът на мед, сревро и селитра. Твърде голям е делът на английските капитали.
1844 г.
Испания признава Чили за „независима, свободна държава“.
1861 г.
Управлението е в ръцете на либералите: резултат от развитието на промишлеността и укрепването на буржоазията.
1865—1866 г.
Чили, Еквадор и Боливия воюват срещу Испания в защита на Перу.
1879—1884 г.
Чили води война с Боливия и Перу. Това е т. нар. „селитрена война“ — за територия, богата със селитра и гуано. След победата Чили става световна сила в търговията със селитра.
1881—1886 г.
Президент е Д. Санта Мария. Опитва се да отдели църквата от държавата. (Различните схващания по този въпрос довеждат до разцепление на Либералната партия в края на XIX в.).
1883 г.
Мирен договор с Перу и присъединя ване на провинция Такна (върната на Перу през 1929 г.).
1884 г.
Мирен договор с Боливия, който предоставя на Чили провинциите: Тарапаса, Арика, Антофагаста.
1891 г.
Борба за власт между Конгреса и президента И. Балмаседа, който е свален. Побеждава парламентаризмът.
1905—1967 г.
Многобройни икономически стачки. Повишават се работните заплати. Укрепва работническото движение.
1909 г.
Създадена е Федерация на труда.
1914—1918 г.
По време на Първата световна война Чили запазва неутралитет.
Актуално
