Търсене
Close this search box.

За честта на оружието

За честта на оружието

За честта на оружието

За честта на оружието


Направи дарение на училище!



***

Автор: Красимир Григоров – зав. отдел „Възраждане“, РИМ – Враца

/публикация III от Цикъла Революцията триумфална врата за всеки народ”/

Въстанието през 1875 г. е може би първото по-организирано и планирано, макар и неуспешно въстание. То обаче изиграва положителна роля за раздвижване на революционния дух и за подготовката на следващото – най-голямото антиосманско въстание – Априлското въстание от 1876 г. През есента на 1875 г. в Гюргево се събират революционните дейци, съмишленици на Хр. Ботев. Те основават т.н. Гюргевски революционен централен комитет. В условията на задълбочаващата се криза в Османската империя се взема стратегическото решение за обявяване на повсеместно въстание на 1 май 1876 г. Разработен е стратегически план, а България е разделена на четири революционни окръга: Търновски, Сливенски, Врачански и Пловдивски. В духа на революционните схващания на Раковски и Левски, ръководните дейци от ГРЦК се стремят да увлекат във въстанието възможно повече сили от страна на българския народ, за да се създаде въстаническа армия. В нея трябвало да постъпят всички българи, годни да носят оръжие, с изключение на враговете на революцията. Въстаническото ръководство схваща, че му е необходима огнева мощ на открит терен, поради което възлага на майстори занаятчии да изработят черешови топчета вместо оръдия. Както ръководните, така и местните революционни дейци имат правилни разбирания за ролята на въоръжаването. Набавянето на огнестрелно оръжие обаче среща големи затруднения. С това се обясняват и незадоволителните резултати.

Нека припомним, че Враца първа започва интензивна подготовка за бъдещото въстание, още преди сформирането на Гюргевския революционен комитет. За да подсигурят оръжие, врачани прибягват до прословутата сделка с лой и пастърма на почек (кредит), пренесени и продадени във Влашко. Със средствата от тях действително се закупува оръжие, но поради засилената турска охрана на дунавския бряг не може да бъде прехвърлено в България и с него е въоръжена част от Ботевата чета, както и се финансират апостолите от другите революционни окръзи. Трескаво ангажиран в подготовката, самият войвода Хр. Ботев, настоявал момчетата му да носят не каквото и да е, а модерно оръжие.

Основно въоръжението се състояло от нарезни пушки, наречени „белгийки“, докарани в Букурещ от фирмата „Г. Якобсон“, представлявана от Карл Хиршорн и Ернст Крауз от Мюнхен, живущи във Виена, ІІ, Гросе Моргенграсе, 1”. И тъй като фирмата им се занимавала предимно с търговия на ловджийско оръжие, след запитване в странство, те осигурили въоръжението с посредничеството на друг предприемач – фирмата на Алберт Симонис от Лиеж, ала той им изпраща бракувани белгийски пушки и то под условие да бъдат продавани, само след като се изтрият нарезите им в цевта. Поради невъзможност да бъде доставено друго въоръжение за краткото време, мисионерите добре съзнавали на каква опасност излагат „съзаклятниците“ пред добре въоръжената турска войска. Захари Стоянов отбелязва, че четата разполагала с „35-40 иглени пушки – кавалерчани и пехотински“. Те били от системата „Шаспо“ и вече не се ползвали в белгийската армия.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Войводата, щабът (в състав: комендант – българският офицер Никола Войновски, знаменосецът Никола Симов – Куруто), съветниците на Ботев (Давид Тодоров и Мито Цветков) и „десетниците“ били въоръжени с револвери „Гасер“ (обр. 1871 г.), „Смит и Уесън“ (обр. 1869 г.) – руско производство, и „Лефоние“ – белгийско производство . За четата, за щаба и войводата били обезпечени бинокъл, телеметър и компас. Ботев се снабдил и с карта на Европейска Турция. Четниците сами изготвяли своите боеприпаси. „В местния комитет в Гюргево трепетно очаквали да получат от Букурещ предварително платените 4000 патрона. В Крайова, където работели 40 четници – били приготвени „до десетина хиляди фишеци“. В Турну Магуреле Д. Баграков с материали на комитета произвел за 60 души въстаници чанти, паласки, цървули, капиите на 60 ятагана, ремъците за 90 пушки, а също така помогнал и за леенето на куршуми и правенето на патрони за четата. „Униформеното облекло също било приготвено предварително. По сведение лично на Н. Обретенов „повечето юнаци носели тъмнозелени или тъмносини униформи, украсени с ширити „вангерки“, които наподобявали румънските и руските кавалерийски облекла от онова време. Някои от четниците носели униформени костюми от бозав шаек. Всички имали калпаци с лъвски знаци на главите си, а краката им били обути в цървули с навуща и обуща.“
Легендарните „градинарски“ сандъци били натоварени със скритата в тях тайна на всяко от четирите пристанища. Както споделя Обретенов: в тях „наредихме оръжието, дрехите, писмата, чантите, навоите, калпаците и цървулите… Заковахме ги и ги складирахме в шлепа на австрийския параход… По-късно, по нареждане на Хр. Ботев, сандъците с принадлежностите на четата предадохме на параходната агенция като сечива на работниците.“

Медицинското оборудване също било осигурено пак от Войводата, който се погрижил да осигури медикаменти и превързочни материали за ранените. Една част от тях набавил безвъзмездно д-р Чобанов – лекар в румънската армия, а другата – военният фармацевт Янко Ангелов. Хр. Ботев лично влязъл във връзка с руски емигранти в Женева, които желаели да подпомогнат „святото дело“. В нарочна среща с д-р Русел / К.Судзиловски/, той се опитал да го привлече за участник и лечител в четата, но последният отклонил предложението, намирайки идеята за предварително обречена. Самият войвода Ботев добре е съзнавал, че разполагайки с 200 сърцати четника, а дори цифрата многократно да се беше увеличила, не би могъл да разгроми турските войски. Видно от последвалите събития това се оказала трудна мисия и за руската армия в Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Истинската му цел като на голям революционер е била по-скоро да предизвика политическото внимание и намесата на Европа, съдейки от неговите телеграми до френския „Ла Републик Франсез“ („La Republique Francaise“) и швейцарския вестник „Журнал дьо Женев“ („Le Journal de Geneve“), в което без съмнение и успял. Акция, която е подпечатана с героичния подвиг и със смъртта на 94 убити и 26 заточени от неговата чета!

 

Фотография на Никола Симов /Коруто/, знаменосец на Ботйовата чета в пълна четническа униформа и с бойно снаряжение.

„Черепишката сабя“, която легендарният войвода Хр. Ботйов стиска в десницата си до последния си дъх. В момента тя се съхранява в сградата на Регионален исторически музей Враца.

 

 


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.