Автор: Радослав Тодоров
Черноморското ни крайбрежие е истинско съкровище, което имаме привилегията да притежаваме и експлоатираме. Разположено между Европа и Азия, Черно море е не само географски и културен мост между континентите, но и жизненоважен източник на икономически ресурси. От дълбоката си древност до днес, то е било свидетел на развитието на различни цивилизации, които са се възползвали от неговите води за риболов, търговия и прехрана. Днес морето играе ключова роля в икономиката на страните около него, включително България, като е основен ресурс за риболов, аквакултури, туризъм и морски транспорт.
България разполага с достатъчно дълго крайбрежие за да се възползва максимално от ползите на този воден басейн, но същевременно се сблъсква и с редица предизвикателства, свързани с опазването на екосистемата на Черно море.
Изключителните икономически зони на всяка от черноморските държави.
Риболовният сектор
Черно море е дом на около 130 вида риба, като само десетина от тях имат стопанско значение. Сред най-важните видове за българския риболов са калкан, трицона (известна като цаца), сафрид, хамсия, карагьоз, барбуня, кефалови риби (морски кефал, илария и платерина), меджид, атерина, акула, паламуд, а видове като зарган, писия, морска
лисица, морски език, лефер и лаврак се явяват второстепенни. Според данни от 2018 г., България е уловила общо 8 602,4 тона риба и други водни организми, от които 8 546,7 тона в Черно море и 53,7 тона – в река Дунав. Това доказва значението на морето като основен източник на доходи за риболовната индустрия и свързаните с нея преработвателни предприятия.
Според корабният регистър към ИАРА общо регистрираните кораби и лодки, които извършват риболовна дейност са 1854, а общо 12 260 души са заети в рибарския сектор в България, като 16% от тях са жени.
Същевременно риболовът е и предизвикателство за екологичното равновесие на морето. Черно море е близо до „червената линия“, която разделя устойчивото управление на ресурсите от необратимите екологични щети. Прекомерният риболов води до изчерпване на определени видове, като калкан и хамсия, които са основни за риболовната индустрия.
Също така използването на пелагични тралове за улов на цаца, сафрид и др. в придънния воден слой (до 0.5 – 5 м над дъното), оказват абразивен натиск върху дъното, подобно на дънните тралове, тъй като части от съоръжението (тежести, вериги, въжета и др.) са в контакт с повърхностния слой на субстрата. Общо над 50 % от площта на морското дъно до 100 м дълбочина през 2011 г. е подложена на значителен натиск от абразия вследствие
на активен риболов. Дъното под 100 m дълбочина е неповлияно.
Доклад за периода 2017-2019 г., представящ данни за биологичния мониторинг на улова на икономически важни рибни видове в Черно море, показва че има колебания в популациите на някои от тези видове, което налага въвеждането на по-строги квоти и регулации.
Наличност и улов на икономически важни риби в Черно море
- Цаца (Sprattus sprattus) – Основната част от улова на цаца в България е съсредоточена на дълбочини от 40 до 60 м. Уловът се осъществява предимно с пелагични тралове.
Най-големите количества цаца обикновено се уловят през април и май, като повечето уловени риби са с дължина между 7 и 10 см и на възраст 1-2 години. Докладът отбелязва, че уловът на цаца в Черно море е засегнат от антропогенни фактори и природни изменения в екосистемата, което води до годишни колебания в числеността на рибите. Според анализа, въпреки че числеността на цацата е останала сравнително стабилна през наблюдавания период, са установени известни признаци на намаляване през някои години поради фактори като промени в условията на водната среда, интензивен риболов и натиск върху популацията и променлива наличност на храна.
През 2017 са уловени 89 милиона риби, а през 2018 и 2019 количествата достигат до 200-300 милиона риби през активния риболовен сезон. Въпреки това, се отбелязва тенденция за намаляване на средните размери на уловените риби, което може да бъде индикатор за повишен риболовен натиск и потенциално изчерпване на ресурса. Така че редовният мониторинг на популациите на цаца е от съществено значение за опазването на този ресурс. Препоръчва се въвеждането на нови индикатори за оценка на състоянието на вида, като липиден състав и химия на отолитите.
- Сафрид (Trachurus mediterraneus) – Основните зони на улов на сафрид са в западната част на Черно море, като уловът се осъществява основно с трап мрежи и тралове. Данните показват, че значителна част от улова се извършва именно по българските брегове на Черно море. Най-големите количества сафрид се улавят през август, като уловът е доминиран от риби с дължина между 9.5 см и 16 см. Най-големите риби са регистрирани през есента, като средната дължина на сафрида през юли 2019 е била около 13 см, а най-често уловените риби са на възраст от 1 до 4 години. Възрастовата структура на сафрида показва добър темп на възстановяване на популацията, като всяка година се наблюдава значително количество млади риби, което е положителен индикатор за репродуктивния потенциал на вида. Най-интензивен е уловът през есенния сезон, когато рибите се придвижват по крайбрежните райони в търсене на храна преди зимния период. През този период се наблюдава и увеличаване на теглото на уловените риби поради натрупване на енергийни запаси.
Цялата статия прочетете в новия Брой 182 на сп. Българска Наука.
Вземи „Вечен абонамент“ с -99 лв. – виж повече >>
