Черно море като източник на въоръжени конфликти. Или извор на синергия в зората на третото хилядолетие

Автор: Илия П. Пеев

Черно море е важна зона на икономическата дейност на крайбрежните държави и пресечна точка на оживени транспортни потоци в Евразия, поради което то представлява интерес не само за граничещите с него страни. В миналото към Черно море са посягали не една империи – римска, византийска, турска, руска, германска. Тук са се разразявали икономически и военни конфликти, водени са битки за морско господство, кръстосвали са се древни пътища и култури, което постепенно е сътворило цялото богатство и многообразие на черноморските народи.

Към края на ХХ век и началото на ХХІ век подчертан интерес към Черно море и черноморските държави проявяват САЩ и НАТО. С утвърждаването на еднополюсния модел на света западната страна на Черно море предстои да стане новата граница на Европа, което еднозначно и недвусмислено декларира през месец април 2002 година американският президент Джордж Буш, развивайки идеята НАТО да се разшири от Балтийско море (древното Варяжко море) до Черно море. Тази позиция е логично продължение на външно-политическата стратегия на САЩ, разработена от екипа на Роналд Рейгън. Едновременно с това протичат процеси на сближаване позициите на Русия, САЩ и НАТО, а това оказва благотворно влияние и върху държавите от Черноморския регион, заемащ възлово място в новите геостратегически реалности в началото на третото хилядолетие.

І. За символиката в имената на Черно море

В древността се е смятало, че Черно море е полузатворено, свързано със Средиземно море. От времето на древногръцкия поет Омир (VІІІ в. пр. н. е.) до нас е останала карта, на която Земята е изобразявана като диск, обкръжен от голямата река – Океания[1]. Интересът към Черно море датира от дълбока древност. То е служило като оживен морски път, добре известен на финикийците и гърците. За произхода на неговото име няма единно мнение.

За първите изследователи и гръцките мореплаватели до VІІ в. пр. н.е. Черно море е изглеждало бурно, студено, враждебно, откъдето е получило и първоначалното си име Понтос Аксейнос (гр. Pontos Axeinos – Негостоприемно море).

По-късно, когато по черноморското крайбрежие гръцките мореплаватели създават колонии, хората стават по-свързани и по-зависими един от друг. Те започват да си сътрудничат, развиват се търговията, риболова. Тогава се появява новото име – Понтос Еуксейнос, по-късно Понтос Евксинос[2] (гр. Pontos Euxeinos – Гостоприемно море). Така древните мореплаватели са считали, че ще умилостивят суровото море. Това название се среща у античните автори Ксенофонт, Херодот, Тукидид и др.

Под влияние на различни икономически и социално-психически причини, започвайки от VІІ-VІ век пр.н.е., гърците активно населяват крайбрежието на Понтос Евксинос – Гостоприемно море. Гръцките полиси (градове-държави) са се появили на територията на днешните Украйна, Русия, България, Грузия.

Черно море има и други имена: арабите са го наричали Руско море; турците са му дали името Karadeniz – Черно море, което означава черно, лошо море; персийците са го наричали Ахшаена – Тъмно море, сурово море; славяните са влагали в наименованието му смисъл на щормово, сурово море и др[3].

В сборника “Черно море” се изказва следното предположение: “Опознаването на Понта от представителите на античната наука се прекъсва с падането на Римската империя и настъпването на Средновековието, при което наименованието Понтос Евксинос постепенно изчезва и на негово място се появява названието Черно море (има основание да се предполага, че то е дадено в по-старо време от персите)”[4]. Когато гръцките колонии влизат в състава на Римската империя, набезите на различни племена водят до западането и разрушаването на градовете-държави.

Подробното научно изследване и практическото усвояване на Черно море става в началото на ХІХ век и се свързва със съставянето на лоция, карта и атлас.

Има неразгадан смисъл и дълбока символика в различните имена, които хората от древността са давали на Черно море. Когато то е било непознато, е изглеждало като Понтос Аксейнос (негостоприемно море). Когато обаче изследователите му го опознават и по черноморското крайбрежие новите заселници внасят културно разнообразие, то става Понтос Еуксейнос (Евксинос), т.е. гостоприемно море. С основание Херодот го описва като най-забележителното от всички морета. В чисто психологически план черноморската история потвърждава изконни човешки истини: когато хората са непознати, те изпитват страх и недоверие един към друг, но когато се опознаят и намерят своите общи интереси, те се сближават, сътрудничат си и си взаимодействат. Историята на черноморските народи показва недвусмислено, че който идва в Черно море с открито сърце и мирен флаг, за него то е винаги гостоприемно. За това свидетелства цялата черноморска култура, включително народното творчество, легендите, митовете, сказанията, преданията.

ІІ. Черно море като източник на синергия в зората на третото хилядолетие

В миналото Черно море е било арена на много битки, противопоставяне и разединение. В съвременния свят то става символ на сътрудничество и връзка между народите на Изтока и Запада. Сегашните геополитически предизвикателства отново поставят на дневен ред въпроса –  негостоприемно или гостоприемно море? Отново черноморските народи се страхуват от разделение на региона чрез изграждане на нови военни бази на НАТО и прокарването на разделителни линии. Това са основателни тревоги и държавниците следва да отчитат преживяванията на хората от черноморския регион и да се съобразяват с тях, така както това се прави в страните от Европейския съюз. В цивилизования свят преди вземане на важни решения, държавниците правят референдуми за допитване до обществото – Дания, Швеция, Холандия, Норвегия, Исландия, Франция и други. Това е така, защото гражданите на тези държави за определен мандат са делегирали управленски функции на своите избраници във висшите етажи на властта, но не са ги упълномощили да решават вместо тях и без тях, а още по-малкото против тях.

Наред с тези основателни страхове, в зората на третото хилядолетие се проявява една качествена разлика в сравнение с ХХ век, останал в човешката история като най-жестокия век на двете световни войни. В началото на ХХІ век, при новото геополитическо разпределение на света, започва да се налага една нова категория в живота на човешката цивилизация – синергия (гр. syn – със, заедно; ergon – работа, дейност; лат. synergia – дружно действие на два или повече органа). Идеите за синергизма между хората се разкриха през ХХ век от много учени, сред които Рут Фултън Бенедикт (1887-1948), Ейбръхам Харолд Маслоу (1908-1970) и др.

Рут Бенедикт[5], професор по антропология в Колумбийския университет, изследва проблемите на взаимоотношенията между личността и социалните институции, в резултат на което въвежда в научната лексика понятието „синергизъм“ и подробно развива концепцията за синергетичното общество. Според нея висок синергизъм притежават само онези общества и социални институти, които са така организирани, че са способни да преодоляват полярността между егоизма и безкористието, между личния интерес и алтруизма, така, че човек, постигайки своите егоистични цели, да заслужи наградата за себе си. Общество, в което се възнаграждават доброто и добродетелта, е общество с висока синергия. Обществата, в които не се открива агресивност, притежават по-добър социален ред, при който индивидът с едни и същи действия в едно и също време постига изгода за себе си и за групата. В тези общества агресивността отсъства, не защото хората са безкористни и поставят социалния дълг по-високо от личните желания, а защото социалните нагласи осигуряват тъждественост на едното и на другото[6].

Обратно – при общества с ниска степен на синергия, социалните структури пораждат действия, които противопоставят хората един на друг и ги настройват един срещу друг. В тези общества и институти се формират противоположни групи, които водят постоянни битки едни срещу други. В тях изгодата на индивида се постига чрез победата на един индивид над другите, а не чрез сътрудничество и взаимопомощ, които са непознати или рядкост. В тези общества доминират страхът, подозрението, мнителността, недоверието, преследването, фрустрацията и в края на краищата се достига до ниски лични и социални резултати.

Самият Ейбръхам Маслоу определя основния си подход[7] към човешката психика в широката рамка на хуманистичната психология, която характеризира като “трета сила” в американската психология – другите две сили са бихевиоризмът и психоанализата. Маслоу откри, че психологията прекалено много се занимава с човешките слабости и не отделя достатъчно внимание на позитивното у човека, на неговите силни страни. Според Маслоу хората не са в същността си деструктивни или агресивни, но стават такива, когато вътрешната им природа е разклатена или фрустрирана. Оттук Ейбръхам Маслоу прави важния извод, че човешката природа в същността си е добра и ако хората са нещастни или невротични, средата е тази, която ги е направила такива, следователно трябва да се променя средата. В резултат на променената среда ще се променят и хората. По проблемите на синергизма днес се организират международни научни форуми.

Големите научни открития често се реализират след смъртта на техните автори. Така и откритието на синергизма намери благоприятна почва за практическо развитие в обществото половин век след смъртта на Рут Бенедикт и повече от четвърт век след смъртта на Ейбръхам Маслоу. Едва в края на ХХ и началото на ХХІ век се създадоха необходимите предпоставки за синергия между хората, която ускорява създаването на нова среда за хармонично развитие на човека.

В зората на третото хилядолетие за условията на черноморския регион синергията се изрази в раждането на едно ново и непознато досега в региона военноморско сътрудничество между шест държави: България, Грузия, Румъния, Русия, Турция, Украйна. Дори професионалните моряци изпитват затруднения при възприемане на новите реалности – корабни екипажи, които преди десетина години са се преследвали като врагове, днес си сътрудничат и не само участват заедно в различни учения, а планират съвместни действия в Черно море. Началото на ХХІ век беше ознаменувано със съвършено ново явление в историята на черноморските народи – създаде се Военноморската групировка за оперативно сътрудничество в Черно море (БЛЕКСИФОР). Създаването на Военноморската групировка за оперативно сътрудничество в Черно море не възникна на празно място, а бе предшествано от проявлението на синергията в редица други области, сред които ще подчертаем следните:

1. Синергия в областта на търговското корабоплаване, благодарение на която между всички черноморски държави съществува партньорство. Известно е, че в цял свят моряците са пратеници на дружбата и сътрудничеството между народите, а често се явяват първите посланици на държавите, които трасират пътя на добросъседството и мира
2. Синергия в областта на икономиката, която намери израз в създаване на зоната за черноморското икономическо сътрудничество
3. Синергия в областта на образованието и науката, намерила израз в плодотворното сътрудничеството на черноморските университети. В тази област напредъкът е най-осезаем и академичната черноморска общност дава на своите общества и държавници пример за взаимоотношения в новото хилядолетие, лишени от противопоставяне, изпълнени с добронамереност и градивна енергия. Значим е приносът за тези фундаментални социални промени на варненската академична общност. ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”, Икономическият университет, Медицинският университет, Техническият университет и ВСУ “Черноризец Храбър” създадоха професионални контакти с аналогични университети сред черноморските държави, а ВСУ “Черноризец Храбър” стана домакин на първата по рода си среща на черноморските университети у нас, включително и срещата на техните ректори с президента на Република България. Научната конференция по проблемите на глобализацията, която се организира от ВСУ “Черноризец Храбър” в началото на юли 2002 година, е още едно доказателство за синергията в науката и образованието в Черноморския регион

Мрежата на Университетите на Черноморските страни (Black Sea Universities Network) е създадена на асоциативни принципи и обединява университетите от 11 страни на Черноморския басейн: Албания, Армения, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Турция, Украйна. Мрежата обединява 80 университета от изброените страни. На асоциативни принципи нейни членове се явяват редица университети от европейските страни, а също от Канада и САЩ. Мрежата на черноморските университети е създадена през 1996 година по идея на румънския учен Мирче Малица, доктор на науките, математик.

Основната задачи на Мрежата на черноморските университети се явява развитието на образователната дейност. Това включва съгласуване на учебните планове, обмен на студенти и преподаватели, провеждане на съвместна научно-изследователска дейност един за друг или за трети заинтересувани страни. Университетите от мрежата работят по програма за дистанционно обучение LODES.

Трябва да добавим, че освен изброените черноморски организации съществуват и други като: Асоциация за Черноморско икономическо сътрудничество; Парламентарна асамблея на черноморските държави, Международен клуб на черноморските градове, Международна организация по обслужване и туризъм, Международен център за черноморски изследвания, Черноморска мрежа на неправителствените организации (Black Sea NGO Network). Към тях трябва да добавим и традиционните конференции по морска индустрия MARIND, които също се организират от варненската академична общност под ръководството на професор Петър Богданов, BLACK SEA и много други научни форуми.

Естествено беше икономиката, образованието и науката да дадат тласък на черноморско сътрудничество в останалите области, включително и във военната сфера. Глобализацията поставя нови проблеми пред науката и академичния свят. Ясна позиция в тази сфера изрази Джефри Сакс: “Нововъведенията в индустрията са главно продукт на съществуващата наука вътре в страната и приложното ѝ поле. Успешните иновации изискват академичната общност, правителството и индустриалният капитал да са в общ впряг. Интернет е указание за това.” Варненската академична общност дава пример за такъв общ впряг с правителството и индустриалния капитал!

Черноморската военноморска група за оперативно взаимодействие е нова стъпка в международното сътрудничество на военните флоти. Дори беглият поглед върху картата на Черно море е напълно достатъчен, за да се оцени по достойнство неговия изключително обособен в географски и политически план характер. Черноморският регион се характеризира с пресичането на оживени транспортни потоци и се явява важна зона на икономическа дейност на крайбрежните държави.

На границата на двете хилядолетия Черноморският регион придоби още едно важно качество: нарасна ролята му във връзка с разработването на каспийския нефт и транспортирането му за Европа и САЩ. От 1995 година за САЩ Черно море и Каспийско море се явяват зона на жизнени стратегически интереси. На 2 април 2001 година в Истанбул беше подписано Споразумение за създаване на Черноморска военноморска група за оперативно взаимодействие. Споразумението беше подписано от 6 черноморски държави: България, Грузия, Русия, Румъния, Турция, Украйна. Международното название на новата организация е “Blackseafor”. На основата на Решение на Министерския съвет на Република България № 557 от 09.07.2001 г. Народното събрание на Република България прие Закон за ратифициране на Споразумението за създаване на Blackseafor[8].

Със създаването на Blackseafor се открива нова страница в съвместното осигуряване безопасността на море. Споразумението на Blackseafor е подписано за срок от 10 години с по-нататъшна пролонгация (лат. prolongatio – продължение на срока на действие на договор). Силите на Blackseafor могат да действат под егидата на ООН, в техния състав ще се въведат и средства на морската авиация.

Ето и някои конкретни съображения, благодарение на които се ускори създаването на новото военно формирование:

1. Дейността на море е свързана с много опасности и изисква колективни усилия за противодействие на факторите на риска: природни, техногенни, а също така и фактори, породени от самия човек и не на последно място психологическите фактори в безопасността на корабоплаването. Международната морска организация на ООН в Лондон (ИМО) през 1995 година прие кардинални промени в Конвенцията за подготовка и освидетелстване на морските лица (STCW’ 78/95), свързани с издигане ролята на човешкия фактор за осигуряване безопасността на корабоплаването. Тези нови изисквания засягат както плаването на търговските кораби, така и плаването на военните кораби
2. През април 1998 година Турция излезе с инициатива за създаване на многонационално военноморско формирование на 6 държави: България, Грузия, Русия, Румъния, Турция, Украйна. Задачите на новото военноморско формирование са свързани с осъществяване на съвместни учения по търсене и спасяване, противоминни и хуманитарни операции, операции по защита на околната среда, провеждане на визити на добра воля

За реализирането на тези актуални задачи бяха проведени поредица от интензивни срещи на командващите на военните флоти на черноморските държави. Организирани бяха и съответните дейности от военните ведомства и външните министерства на шестте черноморски държави. Съглашението засяга на пръв поглед военноморската сфера, но е подписано от министрите на външните работи на черноморските държави.

Страните-участнички, независимо от обединяващия ги регион, имат различни гледни точки върху произтичащите процеси в икономическата, военнополитическата сфера и въпросите на безопасността в най-широк смисъл. Кое е обединяващото? Свързващото звено точно е определено от Командващия Черноморския флот на Руската федерация адмирал Владимир Комоедов: “За военните професионалисти, още повече съседи, не е така сложно да намерят общ език, когато става дума за въпросите по поддържане безопасността и оказването на помощ. Това обстоятелство, според мене, се яви определящо. В тази връзка няма смисъл да се говори за работни разногласия.”[9].

Новото международно военноморско съединение има разнообразни задачи. В Споразумението е подчертано, че  Черноморската военноморска група за оперативно взаимодействие е призвана да внесе своя дял в укрепване на дружбата, добрите отношения и взаимното доверие на крайбрежните държави в Черно море, а също така в заздравяването на мира и стабилността в региона по пътя на укрепване на сътрудничеството и взаимодействието между военноморските сили. Страните поемат върху себе си отговорността да осъществяват дейността на военноморското военно формирование в съответствие с целите и принципите, залегнали в Устава на ООН. При това се подчертава, че дейността на групата не е насочена против някоя трета държава, както и не е предназначена за формиране на военен съюз срещу някоя държава или група държави. Предвидено е всички решения в рамките на военноморското формирование да се приемат от страните с консенсус. Оперативната група има многонационален щаб, в състава на който влизат офицери от всяка една от страните-участнички.

В съответствие с опита от дейността на многонационалните военни формирования, всяка страна съхранява пълното командване над своите кораби, заделени за участие в “Blackseafor”. Участващите кораби могат да бъдат отзовани по всяко време  за изпълнение на национални задачи.

Създадена е съответната организация на командването на групата. Международното военноморско формирование се намира под оперативното управление на Комитет на командващите Черноморските военноморски сили (КЧВМС). Този новосъздаден орган носи пълната отговорност за общото планиране на дейността н съединението.

Първото заседание на Комитета на командващите Черноморските военноморски сили се проведе в Турция, град Истанбул, на 2 април 2001 г. Непосредственото ръководство на корабната групировка се осъществява от командващ – военноморски офицер от една от страните, утвърден от Комитета на командващите на ВМС. Командващият на “Blackseafor” се назначава за срок от една година с последваща ротация по указана схема. В негово непосредствено подчинение се намира международен щаб на групировката, в която влизат представители на всеки от флотовете.

Ежегодно всички страни-участнички изпращат в структурата на многонационалното военноморско формирование свои офицери, които работят в състава на секретариата, осигуряват координацията с националните щабове, участват в групата за планиране.

Основни задачи на Черноморската група за военноморско сътрудничество:

1. Провеждане на операции по търсене и спасяване, провеждане на спасителни операции, предимно за подводници
2. Оказване на хуманитарна помощ (хуманитарни операции)
3. Разминиране, тралене на мини (противоминни операции)
4. Защита на околната среда (операции по опазване на морската среда)
5. Борба с пиратството
6. Борба с тероризма, антитерористични операции
7. Съвместни учения
8. Визити на добра воля
9. Други задачи, съгласувани между страните-участнички

Най-перспективни направления на международното сътрудничеството в рамките на БЛЕКСИФОР се явяват:

1. Взаимен обмен на информация за строителството и развитието на Военноморските сили на страните-членки на БЛЕКСИФОР
2. Съвместни учения с миротворческа насоченост
3. Внедряване на нови технологии с цел обмен на информация по планирането на мероприятия по програмата “Партньорство за мир”
4. Усъвършенстване на навигационните системи и привеждането им към единни стандарти
5. Осъществяване на взаимен професионален обмен с цел осигуряване безопасността на корабоплаването
6. Нужно е да се създаде единна система за спасяване и оказване на помощ при бедствия на кораби, съдове и летателни апарати в региона

Церемонията за начало на дейността (първата активация) на Черноморската военноморска оперативна група Blackseafor е проведена на 27 септември 2001 година в Гьолджук. След церемонията по активация на военноморското съединение по “извикване” под командването на бригаден адмирал Нусрет Гюнер (ВМС на Турция) излезе в Черно море, където на път за българското пристанище Варна (визитата на корабите от съединението в това пристанище се състоя от 29 септември до 1 октомври 2001 г.) проведе редица съвместни тренировки. По време на целия поход в Черно море Черноморската военноморска оперативна група осъществи визити на добра воля в пристанищата на всички страни, които подписаха Съглашението за създаване на Blackseafor: Новорусийск, Поти, Констанца, Одеса.

От 16 до 19 април 2002 година в Партенит, Украйна, се проведе второто ежегодно заседание на Комитета на командващите ВМС на страните от Черноморския регион в съответствие с програмата на дейността на Черноморската група за военноморско сътрудничество „Blackseafor“. Целта е да се обсъдят актуални въпроси на развитието на черноморския регион във военната сфера за по-нататъшното укрепване на дружбата, добросъседските отношения и взаимното доверие между причерноморските държави, поддържането на мира и стабилността в региона по пътя на задълбочаване на сътрудничеството и взаимодействието между ВМС. На ежегодната среща на командващите ВМС на страните от Черноморския регион са изложени възгледите за провеждане на контратерористични мероприятия на Черно море (във връзка с терористичния атентат в САЩ на 11.09.2001 г.), разгледана е възможността на осъществяване на хуманитарни операции и издирвателно-спасителни операции – в частност участие в спасяване на подводници (в отговор на трагедията през 2001 година с АПЛ “Курск”) и защита на околната среда.

На заседанието на Комитета на командващите флотите на Черно море, освен отчет за сътрудничеството на групировката през 2001 г., е одобрена Програма за дейността на Черноморската група за военноморско сътрудничество за 2002 година, приети са нови оперативни документи, утвърдени са кандидатурите за новия командващ, началник на щаба и членовете на щаба на групата.

Като основен резултат от срещата в Партенит, Украйна, може да се посочи твърдата решимост на моряците от многонационалното съединение Блексифор да работят за превръщане на Черно море в зона без тероризъм. Борбата срещу тероризма ще стане приоритетно направление в сътрудничеството между военноморските сили на страните от Блексифор. Това решиха командващите ВМС на шестте черноморски държави, които се срещнаха в селището Партенит в Крим през април 2002 година.

В рамките на БЛЕКСИФОР се очертава и известна специализация и разделение на функциите: турското адмиралтейство се представя с концепция за борбата с тероризма на море; украинското – с виждания за противоминните операции; румънското – с предложения за съвместни операции по търсене и спасяване на море; Военноморските сили на Република България ще имат по-голям принос в операциите по оказване на хуманитарна помощ. Осъществяването на операции по оказване на хуманитарна помощ (хуманитарни операции) се базира на Доктрината за операции, различни от война[10] (3.01).

Хуманитарните операции се провеждат с цел подпомагане на пострадалото население. Хуманитарните операции могат да предшестват или да се провеждат заедно с хуманитарните действия, провеждани от специализирани граждански организации. Хуманитарната помощ включва доставянето на основни средства за оцеляването на населението, изложено на риск – храни, подслон, медицинско осигуряване и други. В зависимост от мандата, подкрепата може да включва помощ при планирането, охраната на хуманитарните организации, както и при създаването и поддържането на хуманитарните маршрути. При извънредни ситуации военни подразделения могат да поемат пряка отговорност за доставките на хуманитарната помощ.

Оперативното съединение може да вземе участие в операции на ООН и ОБСЕ, ако е постигнато съгласие на страните-участнички. Командващият на групата се назначава за една година – от активация до активация на многонационалното съединение. Длъжността командващ на формированието преминава на принципа на ротацията от една страна в друга по азбучен ред – използва се английската азбука. През 2001 година на тази длъжност е представител на Турция (бригаден адмирал Нусрет Гюнер), а през 2002 година – представител на ВМС на Украйна. Церемонията по предаването на командването на групата се планира да стане през август 2002 година в Севастопол.

Върху черноморското икономическо и военно сътрудничество влияние оказват още два съществени фактора, които способстват за сближаване на интересите на черноморските държави и висока степен на синергия:

1. Първият фактор е свързан с Каспийско море, което е не само важен път от Европа към Централна и Южна Азия, Близкия Изток, но и източник на огромни въглеводородни и биологически ресурси, които тепърва предстоят да се разработват. Богатствата на Каспийския басейн сполучливо са разкрити от Збигнев Бжежински: “Централна Азия и Каспийско море съдържат резерви от природен газ и от петрол, многостранно надхвърлящи тези в Кувейт, Мексико и Северно море”[11]. Този район е богат също така на злато и много други важни полезни изкопаеми. Това определя роля на Евразийските Балкани като на потенциален икономически приз[12].
2. Вторият фактор е свързан с т.н. Северен морски път (От Варяг в Гърция).

Днес малко хора знаят за легендарния търговски път “От Варяг в Греки”, съединявал Варяжко море (днес Балтийско море) чрез система от езера и реки, главна от която е била Днепър, с Руско море (днешното Черно море). По Руско море търговците достигали до Цариград и Севастопол (Корсун, Херсонес). Цариград и Херсонес са били градове от Византийската империя. Търговският път “От Варяг в Гърция” се е използвал от скандинавци, гърци, араби и други народи. Крайният северен пункт на великия търговски път е била река Нева, чието значение добре се е осъзнавало от руснаците и шведите. След няколко столетия, благодарение на значителните усилия на много поколения, особено при Петър І и Екатерина ІІ, е бил възстановен историческият път “От Варяг в Греки”. На бреговете на Балтийско и Черно море възникват съответно Петроград (Санкт-Петербург) и Севастопол.

Нашето съвремие предоставя на новите поколения удивителен шанс. Преди хиляда години от този шанс са се възползвали предците – това е пътят “От Варяг в Гърция”: Варяг – Балтийско море. През VІІІ-ХІХ век ислямските войни прекъсват традиционните пътища между Европа и Близкия Изток, преди всичко през Византия. Тогава този път изиграва огромна роля в живота на европейските народи, способства за обединяване на племената на Източна Европа, носи доходи и нова култура, способства за транскултуралното начало, способства на предците да възприемат много от достиженията на другите народи. От Черно море към Балтийско море отиват култура, писменост и религия, а от Варяг към Черно море –  воинско майсторство и оръжие.

Днес се намираме в подобна ситуация. Планетарното съобщество се нуждае от евтина организация на транспортните потоци между Европа и Азия, между двата най-бързо развиващи се райони на планетата. Не искаме разрушени мостове, като тези които парализираха корабоплаването по Дунава, а построени нови мостове и нови речни и морски пътища, възстановяване на пътя “От Варяг към Гърция”.

Професор д-р Евгений Гиндев, Президент на Центъра на изследване на отбраната и главен редактор на списание “Международни отношения”, оценява ролята на този геостратегически фактор по следния начин: “Въпреки, че не е геостратегически акцент на Балканите, България е част от диагоналната динамика на Европа, която не е възможна без наличието на непрекъсната пространствена връзка между Северно море и Персийския залив. България е на европейския връх на този диагонал за добро или за лошо”[13].

В началото на ХХІ век в Русия и още 20 други държави от Европа и Азия се издигна идеята за съединяване на Балтийско и Черно море и създаване след едно хилядолетие на нов транзитен търговски път, наследник на известния в миналото път “От Варяг в Гърция”. В недалечно бъдеще е напълно възможно търговският път от северните и северозападните страни отново, както това е било през ІХ-ХІ век, да тръгне не около Европа, а направо от Балтийско до Черно море и по-нататък в Средиземно море.

Такава възможност предвижда проектът “Транзитен път Даугава-Днепър”. Този проект предполага чрез плавателен канал да се съединят две реки, едната от които се влива в Балтийско море, а другата – в Черно море. По този начин ще се създаде транзитен воден път с дължина 2 330 км. По предварителните разчети общата стойност на проекта ще превиши 5 млрд. щатски долара.

Проектът е разработен от латвийски специалисти по инициатива на министерството на съобщенията на Литва. Инициатори на проекта са Литва, Белорусия, Украйна, Исландия, Люксембург, Русия и др. Предвижда се на река Западна Двина да се построят 4 хидровъзела, а на река Днепър – 13 хидровъзела. Каналът, определен като канал на ХХІ век, ще свързва Даугава с Днепър. Той ще бъде прокопан между Витебск и Орш и ще има обща дължина 80 км. Руслата на тези реки ще се удълбочат, за да преминават първоначално 5 000-тонни кораби, а в перспектива и по-големи.

Заключение и изводи:

В зората на новото хилядолетие Черноморският регион се очертава като район за съвместни действия на народите за гарантиране на мира и стабилността, за сътрудничество във военната и икономическата сфера. Черноморските държави ще увеличават своето влияние и присъствие в евразийското и евроатлантическото пространство, ще имат по-голям принос в изграждането на архитектурата на европейската сигурност, ще проявяват повече гъвкавост и реализъм, приемайки новите геостратегически реалности.

Доминиращи области на сътрудничество в близкото десетилетие ще се явяват борбата срещу тероризма като смъртоносна заплаха и разпространяването на оръжия за масово унищожение, колективни действия срещу неконтролираното придвижване на големи човешки маси, пресичане на наркотрафика, гарантиране свободата и безопасността на корабоплаването.

Между черноморските държави постепенно ще се повишава степента на доверие, което ще намери конкретен израз в преодоляване на конфликтния потенциал на Балканите. Това от своя страна ще ускори внедряването на нови технологии за усвояване на неизползвани досега нефтени находища и транспортни артерии.

Значението на Черно море през ХХІ век ще се увеличава и във връзка с растящата роля на Каспийско море и интересите на западните страни към него. Разработени са редица стратегически програми за използване богатствата на Каспийско море (VASAB 2010). Каспийските богатства ще се транспортират към западноевропейските страни и САЩ през Черно море.

Разработването на Северния морски път “От Варяг в Гърция” ще разкрие нови перспективи пред черноморските държави и Република България трябва да е готова да види своето място в реализирането на този грандиозен проект, който би осигурил просперитет за хиляди български граждани.

Разкритите в доклада тенденции и стратегии за развитието на Черно море създават условия за ускоряване на икономическото развитие на черноморските държави, за укрепване на сътрудничеството между тях на взаимноизгодна основа. Нови предизвикателства и перспективи се разкриват пред варненските висши училища, които могат да се превърнат в средище за изграждане на непозната досега академична транснационална среда и формиране на нова черноморска култура. Всичко това ще даде мощен тласък за социално-икономическото и духовното развитие на народите, живеещи край черноморското крайбрежие.

Проблеми ще се пораждат от различните нива на социално-икономическото развитие, новите технологии и разнообразието в интересите и културите на черноморските държави и техните партньори. Един от надеждните пътища за осигуряване на хармония и синергия е транскултуралният подход, който ще гарантира приемането и признаването на различието, зачитане на идентификацията и самобитността на националните култури. Както в миналото, така и през третото хилядолетие Pontos Euxeinos очаква и ще подкрепя всички, които идват с добри намерения и цели при него и неговото най-голямо богатство – черноморските народи.

Литература:

1. Бжежински, З. Голямата шахматна дъска. Американското превъзходство и неговите геостратегически императиви. Обсидиан. С., 1997.
2. Гиндев, Г. Геополитическо и геостратегическо състояние на света в началото на ХХІ век. – Сп. “Международни отношения”. С., 2002, кн. 2, с. 5-42.
3. Доктрина за операции, различни от война (3.01). БА. ГЩ. С., 2000.
4. Енциклопедия по психология. Под ред на Реймънд Дж. Корсини. НИ. С., 1998.
5. Закон за ратифициране на Споразумението за създаване на Оперативна група за военноморско сътрудничество в Черно море. – ДВ, бр. 79 от 14.09.2001 г.
6. Комоедов, В. Професионалы находят общ язык. (http://www.ng.ru/cis/2001-04-10/5_professionals.html)
7. Към Великата дъга. Древни плавания и пътешествия. Съст. К. Цачев. Сборник. Библиотека “Нептун”, книга трета. ДПК “Странджата”. Варна, 1968.
8. Лебедев Г.С. Эпоха викинов в Северной Европе. Л., 1985.
9. Маслоу, А. Новые рубежи человеческой природы. “СМЫСЛ”. М., 1999.
10. Пеев, И.П. Политическа психология. ИК “Люрен” С., 2000.
11. Пеев, И.П., В.Момчева. Хуманитарни операции. Психологически аспекти. ВИ. С, 2001.
12. Петров, П.П. Докладна записка на Началника на Главния щаб на ВМС до Министъра на отбраната чрез Началника на ГЩ на БА. Изх. № 1403 от 09.04.2001 г. относно участие в подписването на споразумение за Blackseafor.
13. Черно море. Сборник. Съст. А.Вълканов, Хр.Маринов, Хр.Данов, П.Владев. Книгоиздателство “Г. Бакалов”. Варна, 1978.
14. Agreement on the Establishment of the Blacksea Naval Cooperation Task Group (http://www.blackseafor.org/establishment.htm).
15. Agreement & Annexes (http://www.blackseafor.org/english_agree.htm).
16. Blackseafor Agreemnet (http://www.photius.com/blackseafor & http://www.byegm.gov.tr/YAYINLARIMIZ/newspot/2001/july-aug/n19.htm).
17. Blackseafor – Black Sea Naval Cooperation Task Group (http://www.photius.com/blackseafor; http://www.blackseafor.org/backgr.htm; http://www.blackseafor.org).
18. Black Sea Universities Network (BSUN) (http://www.univ-ovidius.ro/bsun/prima.htm; http://ecolu-info.unige.ch/archives/cerro98/0011.html; http://www.univ-ovidius.ro/bsun; http://www.univ-ovidius.ro/bsun/prima.htm; http://www.cdsintl.org/rbfaa/bsu.html).
19. Transportation of Oil and the Safety of Navigation (http://www.byegm.gov.tr/YAYINLARIMIZ/newspot/2001/july-aug/n21.htm).

Данни за автора:

Трите имена: Илия Петров Пеев

Научна степен: доктор

Научно звание: доцент

Месторабота: ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”, гр. Варна

Длъжност: Заместник-декан на факултет “Навигационен”

E-mail: ppeev@intratel.bg

Бележки:

[1] Черно море. Сборник. Съст. А.Вълканов, Хр.Маринов, Хр.Данов, П.Владев. Книгоиздателство “Г. Бакалов”. Варна, 1978, с. 10.

[2] Необходими пояснения: Понтос (лат., гр. pontus – море; Pontus – Черно море). С Pontus се е обозначавало и името на Понт – страна в Мала Азия, на южния бряг на Черно море, царство на Митридат, по-късно римска провинция). Аксейнос (лат., гр. axenus, axinus – негостоприемен; Pontus Axinus – Негостоприемно море, най-старото име на Черно море). Еуксейнос, Евксинос (лат., гр. euxinus – гостоприемен; Pontus Euxinus, Euxinus – Гостоприемно море). Справка: Латинско-български речник. НИ. С., 1990, с. 78, 231, 528. The Euxine (англ. ез.) – Понтус Евксинус, Черно море.

[3] Большая советская энциклопедия. Том 27. Изд. СЭ. М., 1978, с. 281-282.

[4] Черно море. Сборник. Съст. А.Вълканов, Хр.Маринов, Хр.Данов, П.Владев. Книгоиздателство “Г. Бакалов”. Варна, 1978,  с. 13.

[5] Рут Бенедикт издава редица трудове: Патерни на културата; Раса, наука и политика; Хризантема и меч; Цивилизационни извадки и др. Тя развива концепцията за синергията в цикъл от лекции в колежа Брин Мор през 1941 г.  Самите лекции са били загубени и благодарение на Абрахам Маслоу, у когото се е съхранил единственият екземпляр, те са издадени от него под формата на различни фрагменти.

[6] Маслоу, А. Новые рубежи человеческой природы. “СМЫСЛ”. М., 1999, с. 195-196.

[7] Енциклопедия по психология. Под ред на Реймънд Дж. Корсини. НИ. С., 1998, с. 611; Синергия в обществе и индивиде – Маслоу, А. Новые рубежи человеческой природы. “СМЫСЛ”. М., 1999, с. 192-204.

[8] Вестник “Държавен вестник”, бр. 79 от 14.09.2001 г.

[9] Комоедов, В. Професионалы находят общ язык. (http://www.ng.ru/cis/2001-04-10/5_professionals.html).

[10] Доктрина за операции, различни от война (3.01). БА ГЩ. С., 2000, с. 28.

[11] Бжежински, З. Голямата шахматна дъска. Американското превъзходство и неговите геостратегически императиви. Обсидиан. С., 1997, с. 145.

[12] Збигнев Бжежински в книгата “Голямата шахматна дъска” включва в състава на Еврайзийските Балкани 9 страни, които отговарят на това определение – Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Туркменистан, Азебрайджан, Армения, Грузия, Афганистан, както и 2 потенциални кандидати: Турция и Иран. – цит. книга, с. 145.

[13] Гиндев, Г. Геополитическо и геостратегическо състояние на света в началото на ХХІ век. – Сп. “Международни отношения”. С., 2002, кн. 2, с. 30.