Черна Гора (1782-1913 г.)

1782—1830 г.
Управление на митрополит Петър I Петрович Негош. Опиг за обединяване на страната и укрепване на централната пласт. Установяват се еднакви права за всички племена. Имайки подкрепата на Русия, Черна гора е всъщност независима държава.

1796 г.
Първият правен кодекс. Той определя размера на данъка (в полза на държавата) за всеки дом и съдебната процедура.

1806 г. — IX
Борба на русите и съюзените с тях черногорци против френските войски, които претърпяват поражение.

1807 г.
Черногорци подкрепят сръбското въстание и заедно воюват срещу турците в Новопазарския санджак.

1815—1847 г.
Черна гора няколкократно отблъсква турското нашествие и брани независимостта си.


РЕКЛАМА:

***

1830—1851 г.
Управление на последния митрополит — Петър II Негош.

1832 г.
Скупщината създава институцията на Сената, който разполага със законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Начело на сената стои митрополит. Създава се общонароден съд, в който участват представители на всички народности.

1833 г.

Премахната е длъжността на наместника (от началото на XVIII в. наместникът — от името на Венеция, а по-късно на Австрия — е действителният светски управник на Черна гора; загубва значението си след освобождението на страната от австрийска зависимост).

1851 — 1860 г.
С поддръжката на Русия Данило Петрович Негош се провъзгласява за княз. Преодолява националния сепаратизъм, създава доброволчески военни отряди — основа на бъдещата черногорска армия, основава училища, изпраща младежи да се учат в Сърбия и Русия.

1852 г.
Въстание на племето пипери. (Прогресивните реформи на Данило срещат съпротивата на племенните вождове. Те вдигат чести въстания, които дават повод на турците да се намесват във вътрешните работи на Черна гора, считайки я за своя подчинена територия). Турците започват дълготрайна война, в която черногорците героично защитават страната ся.

1855 г.
Скупщината утвърждава Общ сборник от закони (държавен строй, кодекс по гражданско право, предписания за държавния данък). Сенатът се оформя като висша съдебна инстанция.

1860—1918 г.
Управление на княз Никола I; провежда реформа в държавното управление.

1861 г.
Черна гора подкрепя антитурското въстание в Херцеговина, искайки за себе си независимост и достъп до морето.

1862 г.
Турските войски нападат Черна гора, но претърпяват поражение. Руската и френската дипломация уреждат сключване на примирие (IX).

1876 г.
Война срещу Турция, в която участват руски доброволци. Черногорци овладяват адриатическото пристанище Антивари.

1878 г.
Берлинският конгрес признава независимостта на Черна гора. Този акт е потвърждение на Санстефанския мирен договор.

1910 г.
Никола I приема титлата крал

1912—1913 г.
Балканска война. Черна гора участвува в Балканския съюз и заедно с България, Сърбия и Гърция воюва против Турция.


Европейска нощ на учените 2022 г.: