Разкази за социалната динамика
Разказ №3: непознатите българи
Част 1: българите в старите времена
Николай К. Витанов – Институт по механика, БАН
Златинка И. Димитрова – Институт по физика на твърдото тяло, БАН
РЕКЛАМА:
Няколко уводни думи
Непознатите българи ли? Че какви други българи има освен нас българите – ще се запитате? Но я си помислете от следната гледна точка. Ние, българите в България можем да се наречем дунавските българи (живеем близо до река Дунав). Оп-па-а-а-а – ще кажете – сетихме се за какви други българи ще ни говорите. Има едни, дето живеят покрай реките Волга и Кама – за тях ли ще става дума? Да, за тях – фиг. 1. Има и още българи, но тук ще ви разкажем от нашата си гледна точка за историята и традициите на българите, живеещи покрай горните две реки.
И разказът започва така – имало някога в старите времена един голям суперетнос – старобългарският суперетнос (какво е суперетнос надълго и нашироко обсъждахме в предните два разказа). Нека да видим какви са били характерните особености на този суперетнос и след това ще видим как са се развивали нещата при тази част от суперетноса, която е отишла да живее по поречието на река Волга. А станало това около 670 г. след смъртта на хан Кубрат и предводител на тези българи бил хан Котраг (Кодра-батор), вторият син на хан Кубрат – фиг. 2.
И тъй, както си му е редът, за да разберем българския етнос, трябва да отидем там, където той се е формирал и да видим как старите българи са усвоявали биохимичната енергия от околната среда и каква култура и традиции са имали. Това е тема огромна и детайлите ще оставим (поне засега) на историците. Тук ще започнем с религията и митологията на старите българи. Като се върнем далеко назад във времената и в китайските източници, ще видим, че на северозапад от тях от древни времена живеели народи, които китайците наричали белите варвари (хун ну). Част от тези народи били по някое време (около 520 г.) обединени от огромен хаганат, простирал се от Сибир и днешна Монголия, та чак до Каспийско и Черно море – фиг. 3.
Цялата статия може да прочетете в брой 99 на “Българска наука”
Тази статия е в ДОПЪЛНЕНИЯ брой!
Европейска нощ на учените 2022 г.:
