Учените изучават ароматите, които телата ни произвеждат, когато сме щастливи и когато се страхуваме да видим как те могат да повлияят на емоционалните състояния на други хора.
Може да звучи като сюжет от фантастичен филм, но учените се надяват да успеят да бутилират миризмата на щастието, която да послужи за подпомагане на хора с фобии или депресия.
Телата ни създават различни аромати, когато се чувстваме щастливи или уплашени. Смята се, че тези така наречени хемосигнали, които всъщност са без мирис, предизвикват щастие или страх у другите хора. Това е един от начините, по които миризмата влияе върху социалните взаимодействия на хората.
“Това е като емоционална зараза. Ако почувствам страх, миризмата на тялото ми ще бъде усетена подсъзнателно от хората около мен и те също може да започнат да изпитват страх, несъзнателно“, казва Енцо Паскуале Силинго, професор в катедрата по информационно инженерство в Университета в Пиза, Италия.
По същия начин, миризмата на щастие може да вдъхне положително състояние у другите хора, казва той.
„Ако имахме спрей от щастие… Ако успеем да открием някаква миризма, която може да предизвика щастливо състояние – или общо положително състояние – мисля, че можем да помогнем на много, наистина много хора“, предполага проф. Силинго.
Той се надява, че учените могат да произведат такова нещо в рамките на няколко години. Това може да бъде особено важно вследствие на пандемията Covid-19, покрай която случаите на депресия нарастват значително особено сред младите хора.
„Не се наемам да твърдя, че този спрей ще излекува хората, но мисля, че това ще е един много красив принос към процеса“, казва проф. Силинго.
Потта
Той координира проект, наречен POTION, който изследва тези хемосигнали. Изследователите използват видеоклипове, за да предизвикат у хората страх или щастие и след това събират потта им, за да анализират кои химични съединения се отделят при всяка емоция.
„Следващата стъпка е да се синтезират миризмите и… да се изследва как те предизвикват емоции у другите“, обяснява проф. Силинго.
В крайна сметка страховите миризми и реакциите на хората към тях могат да бъдат използвани, за да помогнат на психиатрите да разберат повече за различните аспекти на фобиите и депресията. А миризмите на щастие биха могли да бъдат използвани за помощ при лечението.
“Ако можем да използваме миризмата на щастие в допълнение към обичайното лечение на фобии или депресия, ние бихме могли да увеличим ефикасността на терапията”, твърди проф. Силинго.
Изследователите на POTION също изучават как миризмите влияят върху социалните взаимодействия на хората и чувството за присъединяване или отлъчване от другите.
Предишни изследвания са установили, че емоционалното състояние на човек може да повлияе на това как той реагира на другите хора – и как другите реагират на него. Някои хора, изпитващи страх, е по-малко вероятно да се обърнат към другите или да им се доверят и са по-предпазливи към тях. И обратното също важи за щастието – колкото по-щастлив е някой, толкова по-вероятно е той да се довери на някого, а и да го привлече, казва още проф. Силинго.
Бозайниците
При бозайниците обонянието е уникално свързано с частта от мозъка, отговаряща за емоциите и създаването на спомени, казва д-р Лиза Ру, изследовател от Интердисциплинарния институт по неврология във Франция.
Миризмата е важна за разпознаването между хората. Майка може да разпознае миризмата на детето си например и това може да е важна част от връзката.
“Ние хората всъщност използваме обонянието си повече, отколкото предполагаме. Тъй като това е малко по-несъзнателно и в известна степен табу – не ни е много удобно – но има все повече доказателства, че миризмата е важна в социалното поведение “, казва д-р Ру.
Първата област на мозъка, която обработва хемосигнали – обонятелната крушка – е пряко свързана с лимбичната система, която контролира способността за идентифициране на друг индивид, формирането на спомени и управлява емоционалните реакции.
Всички останали сетива – вкус, слух, зрение и допир – се обработват от други региони на мозъка, преди да бъдат свързани с лимбичната система.
Това може да се дължи на факта, че миризмата е била най-важното усещане за оцеляването на видовете.
“Химическата сигнализация е много важна, дори за бактериите. Това е много древна модалност, която наистина е ключова“, каза д-р Ру.
Удоволствие и болка
Обонянието е свързано с удоволствие и депресия, вероятно поради уникалната му връзка с лимбичната система.
До една трета от хората с дефектно обоняние изпитват симптоми на депресия, според изследване, публикувано през 2014 г.
Това може да се дължи отчасти на загубата на мирис и опасенията относно личната хигиена и социалните взаимодействия. Но също така е вероятно загубата на обоняние да повлияе на функционирането на мозъка и по-специално на емоционалния му контрол, казват авторите на статията.
„Това може да се дължи на факта, че обонятелната система е пряко свързана с лимбичните области – които включват амигдалата, която е много важна за контролирането на емоциите“, казва още д-р Ру.
Мишките
Д-р Ру е главен изследовател на sociOlfa, проект, разглеждащ как мозъкът на мишката обработва хемосигнали, когато тя срещне нов индивид, и след това ги използва за създаване на спомени.
„Мишките си взаимодействат много, като подушват различните части на тялото на други мишки и естеството миризмата им носи богата информация, включително за социалния статус на другия индивид“.
Животните използват аромати за маркиране и откриване на територия. В експериментални условия, ако две мишки се сбият, тази която победи, ще маркира дадена зона с аромата на урината си. Загубилата също ще издава аромат, но само на едно място.
“Доминиращата мишка ще има специфични молекули, които да показват, че тя е доминираща. А пък едно болно животно ще има и признаци на заболяване в рамките на тази миризма“, казва тя.
“Женските мишки използват аромат, за да изберат партньор – обикновено предпочитат непознат мъжки, вероятно защото това насърчава генетичното разнообразие”, казва д-р Ру. “За мен това е форма на език. Това е начин за предаване на важна информация в рамките на социална група, важна за поддържане на йерархията в групата и е много важна за възпроизвеждането“, допълва д-р Ру.
Проучването как мишите мозъци обработват хемосигналите ще помогне на изследователите да разберат общите принципи на това как техните мозъци формират социални спомени.
Резултатите може да са от значение и за хората. Разбирането как мишият мозък обработва хемосигнали по време на социални взаимодействия и при формиране на спомени за индивида може да помогне на учените да идентифицират какво се случва, когато тези функции се объркат – например в миши модели на аутизъм.
В крайна сметка това също така може да помогне на учените да разберат какво се случва при хора, чиято способност да разпознават другите е нарушена – например тези с Алцхаймер – или тези, които имат затруднения със социалните взаимодействия, причинени от аутизъм.
Източник: horizon-magazine.eu
Превод: Радослав Тодоров
