Бързоразвиващ се мъх прави Антарктида зелена

Чуй:

През последните 50 години покачващите се температури са увеличили темповете на растеж на сезонния мъх на южния континент.

Леденият пейзаж на Антарктида става все по-зелен.

При изследването на слоевете мъх, които са се натрупвали на Южния континент през последните 150 години, учените са открили, че през последните няколко десетилетия тези миниатюрни растения са израснали повече от обикновено.

Главната причина за това, според тях, е в повишаващите се температури – топенето на ледовете на Антарктида осигурява повече вода, която овлажнява мъховете, а високите температури удължават сезона за растеж на растенията.

„През последния половин век покачването на температурите на Антарктическия полуостров е имало решаващо значение за растежа на мъха в региона“, казва в свое изявление Matthew Amesbury, изследовател на палеоклимата от Ексетърския университет (Великобритания).

„Ако затоплянето продължи, това ще доведе до значително оттегляне на ледниците и Антарктическият полуостров ще се превърне в много по-зелено място.“

Вижте последните промени около Антарктическия полуостров във видеото. Присъединете се към екипа на Extreme Ice Survey в експедицията до остров Южна Джорджия, близо до Антарктическия полуостров.

По принцип мъховете растат много бавно, а в студените полярни райони те се натрупват, вместо да се разложат в края на растежния сезон. Това осигурява на изследователите информация за процеса на развитието на мъховете, отпращаща хиляди години назад (подобно на данните за растежа на торфа в други райони по света).

Воден от Dan Charman от Ексетърския университет, екип от учени изследва сърцевината на мъха, като взема проби от три различни местности, разположени по дългата близо 640 километра ивица на Антарктическия полуостров. Издаден на север към Южна Америка, полуостровът е най-северната част на сушата на Антарктида – зона, която може да е сред първите на континента, които ще дадат доказателства за моделите при промяна на климата.

До преди 50 години двата вида мъхове, доминиращи на полуострова, са растели средно по около милиметър (или по-малко) на година, съобщава екипът в сп. “Current Biology”. Оттогава насам мъховете са започнали да растат с по 3-4 милиметра на година.

Надеждните метеорологични архиви датират от средата на 20 век, затова не е възможно да се сравнят температурите и други метеорологични показатели при натрупването на слоевете мъх с предишни проявления. Ключовият момент е в това, че растежът на мъха и неговото натрупване се увеличават прогресивно от поне 1950-а година насам, като това се наблюдава и в географски отдалечени местности. Натрупването на въглеродния изотоп е индикация за по-голяма фотосинтезна активност. Микробиалната активност също се е повишила.

Базирайки се на тези модели, изследователите предполагат, че продължаващото  затопляне може бързо да промени екологичния облик на региона (точно както Арктическият регион е станал по-зелен през последните няколко десетилетия).

„Чувствителността на растежа на мъха към досегашните повишения на температурите предполага, че екосистемите ще се изменят бързо при продължаващото затопляне, което пък ще доведе до сериозни промени в биологията и пейзажа на този регион“, казва Charman в свое изявление. „Накратко, може да станем свидетели на превръщането на Антарктида в зелен континент, паралелно с аналогичните наблюдения за Арктика.“

Най-южният континент на планетата не винаги е бил покрит с лед. Откритите фосили на папрати, борове и гинко от периода креда показва, че някога той е бил топло място и че много растителни и животински видове са живели доста комфортно съвсем близо до Южния полюс. Това подновено “озеленяване” е, един вид, стъпка назад във времето.

„Промяната е пулсът на нашата планета“, казва в имейл Robin Bell, геофизичен изследовател от Земната обсерватория „Ламонт-Дохърти“ към Колумбийския университет. „Така че промяната не е изненада. Но промяната, предизвикана от хора, и размерите на измененията са нови.“

Въпреки че не е ясно какво означава това за планетата като цяло, засега представлява нова възможност за изследвания и открития, твърди Bell.

„С по-малко лед повечето скалисти местности на континента ще бъдат разкрити и ще има много нови неща за научаване“, казва тя. „Важното е да осъществим всички наблюдения над това отдалечено място, които са по нашите сили.“

Превод: Никол Николова

Източник: National Geographic