Направи дарение на училище!

Преосмислянето на първопричините на хроничната болка предполага, че ще трябва нещо повече от лекарства, за да се прекъсне цикълът – отговорът се намира в начина, по който мозъкът обработва болката.

Денят на Emma Payne започва в 6 сутринта, когато болката в ставите ѝ я събужда. Тя взима предписаните болкоуспокояващи и остава в леглото до късно сутринта, когато те най-накрая започнат да действат, което ѝ дава няколко часа отдих, преди да се завърне болката. „До 3 следобед вече всичките стави ме болят, без значение какво съм правила“, казва тя. Останалата част от деня преминава в цикъл от все по-силни болкоуспокояващи, завършващи с приспивателни. Payne е живяла така през последните две години, борейки се не само с болката, но и страдайки по активния живот, който е водела преди.

Приблизително 10 милиона души във Великобритания и една пета от световната популация има хронични болки, които продължават 12 седмици или повече. За много от тях леченията осигуряват малко облекчение. Дори най-силните лекарства често не премахват дискомфорта и имат сериозни странични ефекти. Освен това те водят до пристрастяване, правят болката по-лоша в дългосрочен план и с всички тях е прекалено лесно да се предозира.

Сега обаче изследователите започват да се справят с проблема, като преосмислят първопричината за хроничните болки. Вместо да гледат на това като на продължителна версия на острата форма, те са започнали да го припознават като комплексно разстройство на нервната система, което променя структурата, химията и активността на мозъка. Този начин на мислене може да помогне за разсейването на мита, че на страдащите от хронична болка им няма нищо и това може да доведе до нова вълна от лечения.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Част от проблема е, че повечето изследвания на болката не са си задавали правилните въпроси. Голяма част от нещата, които знаем дотук, се основава на изследвания на острата болка, казва Marco Loggia от Харвардския университет.

Когато получим нараняване, нервната система изпраща сигнал за болката до гръбначния мозък и централния мозък. Гръбначният мозък осигурява бърза реакция, която те кара да се отдръпнеш от източника на болката – гореща повърхност, например. Мозъкът ви казва, когато изпитвате болка и събира сложен набор от структури, включително емоционални мрежи и паметта, за да ви помогне да запомните тази болка с оглед на бъдещи срещи с нея.

При хроничната болка, казва Loggia, системата се изкривява. Сигналът за болка не се изключва и мозъчните мрежи, които са включени при болка, започват да променят дейността си и да ви казват, че сте в риск от нараняване, когато всъщност не сте. „Острата болка е предимно полезна, но хроничната болка не е“, казва Loggia. Докато острата болка е нещо като аларма, когато стане хронична, структурата на мозъчната активност започва да се променя, казва той.

Наблюдението на мозъка чрез скенер започва да разкрива физическите различия между мозъците на хора със и без хронична болка. Това подсказва, че докторите би трябвало да гледат мозъците на хората, когато няма явно физическо обяснение за болката. „Ако докторите изследват пациент и не открият нищо, те не разбират защо пациентът изпитва болка“, казва Marwan Baliki от Северозападният университет в Чикаго. „Но те гледат в грешната област – те разглеждат гърба или стомаха, например, когато трябва да гледат мозъка.“

В скорошно изследване Baliki и колегите му сканирали мозъците на хора с болки в гърба и ги сканирали няколко пъти през следващите три години. Те открили, че особено две мозъчни структури– хипокампусът, който е център на мозъчната памет и амигдалата, която обработва емоциите – били 10-15 пъти по-малки при хората, развили хронични болки. „Мозъкът е най-силният предсказател за това дали болката на човека е станала хронична или не“, казва Baliki.

Нещо повече – тези, които развили хронична болка, изгубвали сиво мозъчно вещество обикновено по-бързо в последвалите години. „Пациентите с постоянна хронична болка губят от 8 до 10% повече сиво мозъчно вещество от онези, които нямат болки“, казва Baliki. Всяка година, прекарана в хронични болки предизвиква толкова свиване на мозъка, колкото 10-20 години нормално стареене.

Екипът му изследва мишки, за да проучи защо някои хора може първоначално да имат по-малки хипокампус и амигдала и как това може да се отрази на възможността да развият хронична болка.

Колкото до причината за загубата на сиво мозъчно вещество, има доказателства, че имунната система може да е замесена. Изследователите започнали да се занимават с идеята през 70-те години, след като отбелязали, че хората с хронична болка показват „болестно поведение“, превръщайки се в летаргични, тревожни и понякога депресирани хора. Това е добре познат страничен ефект от възбудителните отговори на имунната система, за които се смята, че са се развили, за да ни казват да почиваме, когато сме болни или наранени.

В мозъка възбудителният отговор е свързан с глията – мозъчни клетки, които превъзхождат числено невроните и изпълняват структурна и поддържаща роля в мозъка. Някои форми на глия стимулират възпалението, докато други пресяват опасни вещества, поправят щети или чистят остатъци. Като използва химикал, който се свързва с активните клетки, екипът на Loggia могъл да проследи активността на глиалните клетки при хора, които са имали хронични болки в гърба за две години или повече и хора, които не са имали хронични болки.

Болки в мозъка

Действително открили забележителни разлики между групите, като тези, които изпитвали хронични болки имали много по-висока активност на глиалните клетки, отколкото онези, които не изпитвали болка. Различието било най-силно в сензорни зони, съответстващи на мястото на болката в гърба и в таламуса – зона, която действа като път между сетивата, включително усещането за болка. „Можеш просто да погледнеш скенера на човек и да кажеш дали имат хронична болка или не“, казва Loggia.

Оттогава са използвали подхода да гледат мозъците на хората с фибромиалгия – мистериозен синдром, който предизвиква болка по цялото тяло. Доброволци с фибромиалгия също имали повече активни глиални клетки в мозъка, въпреки че този път в церебралната кора и в медулата – зони, които са свързани с движението и автоматичните функции като дишането и храносмилането. Защо те също може да са замесени при болката, не е съвсем ясно.

Въпреки това, откритията подсказват, че различните типове хронична болка могат да бъдат описани като различни мозъчни имунни разстройства, всяко с определен модел на активност на глиалните клетки, казва Loggia, който е представил работата на Световния конгрес за болката в Якохама, Япония, през септември миналата година.

Каквото и да подтиква имунната система на първо място, в това, че е замесена има смисъл, защото знаем, че може да влияе на болката директно. Изследване върху животни е показало, че химикалите, произведени от глиалните клетки, могат да направят чувствителни нервните пътеки, които доставят сигналите за болка като понижат прага им на задействане.

„Те по същество увеличават размера на болката“, казва Peter Grace от Центъра по онкология „д-р Андерсън“ (M.D. Anderson Cancer Center) на Тексаския университет.

Те може да са отговорни и за свиването на мозъка при хронична болка. При здрави мозъци, глията помага при сформирането на връзките между мозъчните клетки, за да оптимизира комуникацията между тях. Свръх-активните глиални клетки могат да съкратят твърде много връзки.

Ако бъдат потвърдени, тези открития могат да бъдат замесени при хора, които живеят с хронични болки, много от които мислят, че докторите не им вярват, нито пък работодателите, дори приятелите и семейството, и са обвинявани в мързеливост или че си измислят. „Много хора виждат пациентите с фибромиалгия като симуланти – мислят си, че нищо им няма“, казва Loggia. „Ако можем да покажем, че има възпаление в мозъка, можем да осигурим повече доказателства, че разстройството съществува.“

Изследването също може да насочи към нови лечения на хроничната болка. Лекарства, които забавят дейността на глиалните клетки може да са една от опциите, а няколко кандидати вече са на етап клинично изпитване. Надеждата е, че такива лечения могат да бъдат давани на хора, преди мозъците им да станат твърде чувствителни и болката им да стане хронична. „Ако можем да спрем глиалните клетки, бихме могли да прекратим и чувствителността към болката“, казва Grace.

Дори този тип лечения да проработят, те вероятно няма да са достатъчни. Хроничната болка е сложен звяр. С развитието на разстройството, то въвлича все повече зони от мозъка, като например тези за емоциите и паметта, и променят и тяхната активност.

Скорошни изследвания са показали, че болката обвързана с емоциите има отделен модел на активност, който е различен от болката, обработваща се от наранено място. Въпреки че и двете зони са активни в отговор на нараняването, сигнатурата на болката, свързана с емоциите е това, което невролозите често виждат в мозъците на хора с хронична болка, чиито физически симптоми от нараняването са се излекували. Това предполага, че сигналите от психологическите мозъчни мрежи могат да вземат връх, когато болката стане хронична.

Това повишава вероятността психологическите интервенции да са ефективни. Преглед на 30 изследвания през 2010 година заключил, че за хората с хронична болка ниско в гърба когнитивно-поведенческа терапия и техниките за справяне с болката са по-ефективни от стандартните лечения.

Хората могат дори да се научат да влияят на мозъчната си активност по-директно и, потенциално, да спрат сигнала за болка. При обратната невронална връзка се поставят електроди на скалпа на пациента и са свързани с монитор, който в реално време показва мозъчната електрическа дейност. Като се тренират, хората могат да се научат да променят дейността на мозъка, за да намалят болката. Предварителни проучвания подсказват, че обратната невронална връзка може да бъде полезна за хора с фибромиалгия, както и за тези с хронични болки, породени от наранявания на гръбначния мозък или от рак.

Съзнателната медитация е нискотехнологичен начин да се постигне нещо подобно. Целта е да се постигне състояние на „откъснато наблюдение“, което може да помогне на хората да се справят с болката. Изследванията досега подсказват, че това подобрява различни видове хронична болка, като фибромиалгията и болки в долната част на гърба. Нещо повече, проучване на 17 души, които практикували съзнателно намаляване на стреса открили, че с времето медитаторите изпитали повишаване на количеството сиво вещество в зони в мозъка, включени в ученето, паметта и емоциите – всички те въздействат на възприемането на болката. Също така е евтино и може да бъде извършвано навсякъде с малко тренировка.

Упражненията са полезни също, въпреки че ако болката започва от нараняване, може да се окаже физически и психически натоварващо. Ако човек се научи, че движението е болезнено или че крайникът е деликатен, информацията може да кристализира в мозъка и да се превърне във фобия. В тези случаи може да се окаже полезно човек да се научи отново да движи тялото си. Доказателства показват, че упражненията могат да подобрят симптомите на болките в долната част на гърба и хроничният синдром на изтощението, който също предизвиква болка.

Да се препоръчват тези нефармакологични подходи може да звучи спорно – със сигурност никой не иска да чуе, че трябва просто да мисли позитивно или да се движи повече. Но хората с хронични болки са отчаяни и в повечето случаи биха опитали всичко. „Ако ми бяхте казали, че трябва да стоя на главата си и да лая като куче, бих го направила, само за да помогне на болката ми“, казва Payne.

Най-важното е, че всички ние разпознаваме хроничната болка такава, каквато е – неврологично разстройство в крайна нужда от ефективно лечение. „Това не са слаби хора – те имат физическо разстройство в централния и гръбначния мозък“, казва Grace.

От своя страна, Payne е взела проблема в ръце и търси терапии и алтернативни лекове, които да ѝ помогнат да се справи с отговора на мозъка към болката ѝ. И докато чакаме по-добри лечения да станат достъпни изобщо, тя съветва другите да четат колкото се може повече за състоянието си. „Едно от първите неща, които направих, беше да се образовам за болката“, казва тя. „Точно това знание ми донесе определен покой на ума и аз не съм полудяла.“

Превод: Никол Николова

Източник: New Scientist

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!