Направи дарение на училище!

Кралски пингвини на остров Île aux Cochons през ноември 2019 г., които са само част от тяхната предишна популация. Снимка: ADRIEN CHAIGNE / TAAF

“Къде по дяволите са се дянали всички пингвини”, възкликва Анри Ваймерскирх в началото на 2017 г., когато колегите му изпращат актуални снимки на пустия остров Île aux Cochons. Това самотно парче суша е безплоден вулканичен остров, намиращ се на половината път между Мадагаскар и Антарктида, който хората много рядко посещават. Въпросните снимки разкриват огромни площи от гола скала, които само няколко десетилетия преди това са били претъпкани с около половин милион гнездящи двойки кралски пингвини и техните малки.
Оказва се, че тази колония, която дотогава е била най-голямата общност от кралски пингвини в света и втората по големина сред колониите на всичките останали 18 вида пингвини, се е свила с 90%. Близо 900 000 от величествените, високи по метър, черно-бяло-оранжеви птици са изчезнали без следа. 

“Беше наистина невероятно, напълно неочаквано“, спомня си Ваймерскирх, който работи във френската национална изследователска агенция CNRS.

Скоро след това той и други учени планират експедиция до острова, първата след 37 години и едва трета досега, в търсене на обяснения за тази загадка. “Трябваше да отидем да се убедим сами“, споделя екологът на CNRS Чарлз Бост.

Разбери повече за БГ Наука:

***

При подготовката си за експедицията учените трябва да се справят с логистичните, политическите и научните предизвикателства, които отдавна възпират биолозите в техните опити за проучване на отдалечените екосистеми в Антарктика. Огромните разстояния, суровото време и трудният терен правят пътуването сложно и скъпо. Осигуряването на кораб и хеликоптер са обезателни, тъй като бурните студени води и скалистите брегове създават опасни условия за акостиране с лодки на островите край Антарктида. 

На контролирания от Франция остров се изискват строги разрешителни и правила за биологична сигурност, целящи да предотвратят опасността от нарушаване на крехките екосистеми. А това изисква внимателно планиране и документация, които отнемат месеци на екипа. Отгоре на всичко, след като пристигнат, те имат на разположение съвсем малко време – едва 5 дни, за да разследват множеството заподозрени в изчезването фактори, като болестите, хищниците и затоплящия се Южен океан.

По всяка вероятност предишното положение на острова никога няма да може да се възвърне. “Знаехме, че това ще бъде еднократна експедиция“, спомня си консервационният биолог Адриен Чайне, организатор на експедицията, който работи за Националния природен резерват на Френските южни и антарктически територии, управляващи острова. „Това беше наистина твърде потискащо.“

Всички тези ограничения отдавна възпрепятстват биолозите, които искат да изследват живота в това отдалечено кътче на планетата. Преди два века изследователите, желаещи да посетят региона, е трябвало да се присъединяват към експедициите на китоловци или ловци на тюлени. Пингвинът Адели например е идентифициран за първи път от натуралист, присъединил се към експедиция през 1837 г. в Югоизточна Антарктида, ръководена от френския изследовател Жул Дюмонт д’Урвил, който кръщава мястото Терре Адели на съпругата си. 

Мъчителните пътешествия обаче ги възнаграждават с изненади. През 1895 г. ботаниците, сигурни, че нито едно растение не може да оцелее на такъв леден антарктически климат, са шокирани когато откриват лишеи на остров Пъзешън, близо до Île aux Cochons.

Днес съвременните научни бюджети и мрежата от полярни изследователски станции правят Антарктида по-достъпна. Биолозите са стигали до региона, за да се изправят пред редица основни въпроси, включително как животните са се развили, за да оцелеят при ниски температури и как са организирани екосистемите в обширния и изобилен на живот Южен океан. Изменението на климата, което превърна Антарктида в едно от най-бързо променящите се места на Земята, вдъхнови проучванията за изместването на ледовете и окисляването на океана. Потенциалът за откривателство тук прави региона привлекателен, казва морският биолог Денеб Каренц от университета в Сан Франциско. „След като отидете като изследовател, винаги искате да се върнете отново.“

Но дори и днес изследванията в Антарктида са сериозно предизвикателство. “Ако събирането на проби ви отнема обикновено по около 2 часа, то на Антарктида може да отнеме и 10“, казва Каренц. Например дупките за събиране на проби, направени в морския лед, регулярно се нуждаят от допълнително разпробиване, за да останат отворени през цялото време. 

Тежките условия могат да изискват и скъпа екипировка. През 1987 г. плаващият морски лед помита плексигласов механизъм, който Каренц използва за изследване на микроорганизми под повърхността. Тя упорито се бори, за да го замени с подръчни материали, изровени от близката изследователска станция. В Антарктида казва тя: “Трябва да бъдеш находчив за да се справяш.“

Тези уроци не са забравени от Ваймерскирх и Бост, и двамата ветерани от предишни антарктически експедиции, когато хеликоптер от френския изследователски кораб Марион Дюфресне ги стоварва заедно с техните 700 килограма оборудване на Île aux Cochons през ноември 2019 г. Точно тогава е средата на сезона за гнездене при императорските пингвини и биолозите са посрещнати от бурното подскачане и писукане на десетки хиляди птици.
Сред околния пейзаж те забелязват огромни празни улеи в скалистата почва, където предишните поколения пингвини са издълбавали почвата. Учените изчисляват, че някога пингвините са гнездели нагъсто едни до други на този терен от около 67 квадратни километра площ, която сега е изоставена и пуста.

Учените нямат търпение да разберат какво е причинило тази загуба. Императорските пингвини, наброяващи 3.2 милиона птици в района на Антарктида, всъщност в момента не са в непосредствена опасност от изчезване. Техният брой сега дори се възстановява след векове на лов и изтребление от страна на хората. За разлика от тях половината видове пингвини в света са застрашени, а няколко от тях напоследък преживяват смущаващи сривове на популациите си. Така че големите загуби при видове със сравнително стабилни популации биха могли да свидетелстват за по-широки заплахи, поради което бедствието на Île aux Cochons задейства алармените звънци.

Кралските пингвини би трябвало да бъдат сравнително лесни за изучаване. За разлика от своите, обвързани с леда братовчеди – императорските пингвини, кралските живеят на острови, пръснати из субантарктическия регион. Това означава, че те могат да бъдат надеждно и многократно преброени чрез сателитни снимки във времето и учените могат да лагеруват заедно с размножителните им колонии, за да ги наблюдават отблизо. 

При други видове, зависими от леда, като императорските пингвини, е по-характерно странстването. По време на дългия размножителен период родителите си поделят задачите, като единият мъти яйцата или отглежда пухкавите кафяви пиленца, докато другият се отправя към морето, за да лови риба и други морски животни. Тези обиколки в търсене на храна могат да покрият периметър от 500 километра или повече, според данните от електронните маркери, прикрепени към птиците.

Първият приоритет на изследователите е да прикачат такива етикети и към 10 кралски пингвина, за да видят дали подобни странствания може да допринасят за загубите. 

Това обаче никак не е лесна задача. Екипа разполага с разрешение да използва за работата си само една добре утъпкана пътека на ръба на колонията. Кратките прекъсвания в дъждовете позволяват на учените да прикрепят предаватели върху перушината на птиците.
Междувременно друга част от екипа поставят камери-фотокапани и оптика за нощно виждане, за да проверяват за котки и мишки, донесени тук навремето от китоловци или тюленоловци и за които е известно, че ядат яйца и пилета на пингвини и морски птици. Учените взимат и проби от пингвинска кръв, за да ги изследват по-късно за болести и други данни. Също така събират перушина и изкопават кости от пингвини, които евентуално могат да дадат допълнителни екологични улики, включително промени в диетата им.

„Първите 2 дни бяха интензивни“, казва Чайне. „Знаехме, че е възможно лошото време да прекрати експедицията във всеки един момент.“ За щастие те се разминават със сериозни бури и до края на петия си ден учените успяват да маркират пингвините и да съберат търсените проби.

Натрупаните данни тепърва предстои да бъдат анализирани. Но изследователите вече са изключили някои възможни обяснения за масовия спад в популацията на пингвините.
Сухоземните хищници, изглежда, не играят роля тук. При прегледи на пилета и възрастни пингвини, както и на изкопани кости, не са установени следи от ухапвания от котки или плъхове, нито пък някоя от камерите е регистрирала такива атаки. Любопитен факт е, че зайци, каквито са забелязвани при предишни експедиции, сега изцяло липсват.

Също така не изглежда и като, пингвините просто да са се преместили някъде наблизо. Открита е втора по-малка колония на острова, която би могла да представлява естествено място за преместване, но там са преброени само около 17 000 двойки – твърде недостатъчни, за да обяснят масовия спад в основната група. Бост потвърждава, че няма очевидна индикация дори и от сателитните снимки колонията да се е преместила на друг остров.

Тези данни ни оставят едно единствено логично обяснение, казва Бост: „Ако пингвините не са тук, значи са измрели.“ Но въпросът е какво ги е убило?

Не е болест, както изглежда. Екипът още чака окончателните анализи от кръвни проби, но те са засекли незначителен брой болни птици или пресни трупове. “Очаквахме, че ще видим мърша и пингвини в лошо състояние“, казва Чайне. “Но птиците изглеждаха напълно здрави.”
Вместо това той и колегите му подозират, че промените в околния океан са принудили пингвините да плуват по-надалеч, за да намерят храна. Проучванията на други колонии на кралски пингвини показват, че при тези свои плувания птици от Île aux Cochons обикновено достигат океанския предел на стотици километри на юг, известен като Полярният фронт или Конвергенцията на Антарктида. Тази линия бележи северния предел, до който достигат на по-студените води на Антарктида. Пингвините са привлечени от многото морски същества, които се събират на такива термични ръбове – особено основната плячка на птицата, рибите Myctophum punctatum, които образуват огромни пасажи на около 100 метра или повече под повърхността.

Източник: sciencemag.org

Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!