Направи дарение на училище!

Най-голямата известна акула, която някога е живяла – Carcharocles megalodon, е властвала в моретата повече от 20 милиона години. Огромният хищник, който може да достигне до 18,29 метра изглеждал неунищожим. Дори сега статутът на акулата е толкова легендарен, че като една силна знаменитост, само една дума е достатъчна, за да я опише: мегалодон.

„Мегалодонът е живял навсякъде по света във време, в което океаните са били по-топли от сега”, казва биологът и специалист по морски видове Catalina Pimiento. „Изследванията ни показват, че това е космополитна гигантска акула, която е можела да живее в различни географски ширини, тъй като температурата на океаните не е определяла нейното разпространение. Знаем също, че тя е използвала плитките води, за да се размножава.”

Животът изглеждал доста добър за този доминантен хищник, докато не си стигнало до бедствие. Pimiento и международен екип от изследователи откриват, че мегалодонът не е изчезнал сам. Когато преди 2.6 милиона година гигантската акула изчезва, с нея загиват и една трета от всички големи морски видове. По-рано неизвестното „изчезване на морската мегафауна от плиоцена” е описано от списание Nature Ecology & Evolution.

Pimiento провежда проучването в Палентологичния институт и музей на Университета в Цюрих (Paleontological Institute and Museum of the University of Zurich) с колегите си John Griffin, Christopher Clements, Daniele Silvestro, Sara Varela, Mark Uhen и Carlos Jaramillo.  Екипът прави откритията си след мета анализ, в който са разгледани многобройни предварителни проучвания на вкаменелостите от акули, морски бозайници, морски птици и морски костенурки.

Разбери повече за БГ Наука:

***

“Работата на стотици палеонтолози в продължение на много години ни позволи да характеризираме това изчезване”, казва Pimiento. „Повечето от тази работа ще бъде включена в каталог в публична база данни: The Paleobiology Database.”

Учените откриха, че освен мегалодон, големи морски видове като големите морски крави и беззъбите китове също са изчезнали преди 2-3 милиона години. До момента 43% от морските костенурки, 35% от морските птици и 9% от акулите също са изчезнали.

Причините за изчезването не са съвсем известни, но изследователите отбелязват, че силните флуктуации на морското равнище съвпадат с изчезването на видовете. Крайбрежните местообитания са значително намалени в резултат на това. Морските бозайници, с които мегалодон се храни започват да намаляват, а новите съперници започват да еволюират.

Изследователите анализирали феномен наречен функционално разнообразие, който обикновено се отнася за характеристиките и поведението, което организмите проявяват в общностите и екосистемите. 17% от общото разнообразие на екологични функции в морските екосистеми са изчезнали, а 21% са се променили по време на новооткрития процес на изчезване.

Особено засегнати са топлокръвните животни, което предполага, че големите  хомотермни видове ще са по-уязвими на изчезване, когато средата им на живот започне да се променя.

„Днес големите морски животни са по-уязвими, защото са притиснати и от хората”, казва Pimiento.

Резултатът от изчезване в следствие на човешки натиск към момента е неясен, но всички такива събития – поне въз основа на предишни доказателства – водят до победители и губещи. Мегалодон е бил в групата на губещите преди 2-3 милиона години. Победителите включват полярната мечка Ursus, буревестника Oceanodroma и пингвина Megadyptes.

Много неща са се променили оттогава, тъй като полярните мечки, някои буревестници и Megadyptes – род представляван от единствения оцелял вид – жълтоокия пингвин, сега са заплашени от изчезване.

Превод: Ева Филипова

Източник: Live Science, Seeker

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!