Направи дарение на училище!

Битката при Вердюн е продължителна поредица от мащабни тежки сражения между германските и френските войски при фортовете на Вердюнската крепост. Те се проточват от 21 февруари до 18 декември 1916 година и водят до колосални човешки загуби и от двете страни, поради което стават известни и като “Вердюнската месомелачница”.
През 1914 г. войната на Западния фронт е маневрена и се води с голям размах на бойните действия, но след зимната пауза застива в траншеите и постепенно придобива характер на продължителна и изтощителна окопно-позиционна война. Поради морската блокада, установена от британския кралски флот, Централните сили остават изолирани от своите колонии и се налага да разчитат само на ограничените ресурси от собствените си територии. Това кара Германия спешно да търси бърз изход от войната. Мненията в генщаба, за това как може да бъде постигната тази цел, са разнородни. Ген. Лудендорф счита, че силите трябва да бъдат хвърлени на Източния фронт и необходимите ресурси да бъдат набавени от окупираните руски територии, главнокомандващият на австро-унгарските войски Конрад фон Хьотцендорф пък настоява усилията да се съсредоточат на Италианския фронт, който засяга пряко австрийските интереси. Най-силно обаче натежава мнението на тогавашния главнокомандващ на немските войски ген. Фалкенхайн, който счита че победата може да бъде постигната с удар по Франция.
Понеже дъгата около Вердюнския укрепен район се явява опора на цялата френска отбрана, немското командване решава да атакува именно тази крепост. Дори и да не успеят да постигнат пробив, германските войски не трябва да спират щурма, водейки битка на изтощение, докато французите не понесат толкова тежки загуби, че да бъдат склонени към прекратяване на военните действия и започване на мирни преговори.

В началото на операцията коло Вердюн се струпват силите на приблизително 50 немски дивизии и 75 френски, или с други думи – в тази битка и от двете страни се бият по над 1 милион войници. Артилерията, която германците докарват пред фортовете на крепостта, наброява общо 1240 дула, като ⅔ от тях са тежки и свръхтежки гаубици с калибър от 420 мм. Немската авиация успява да разчисти небето над периметъра на офанзивата и да осигури прикритие за пехотата откъм небето.
Преди да започне щурма на пехотата, залповете на немската артилерия по френските фортове кънтят в продължение на 9 часа създавайки ефекта на т.нар. „Барабанен огън“ (Trommelfeuer), множество хора частично загубват слуха си от оглушителния грохот, който се чува на 160 км от мястото на сраженията. Само по форт Дуамон гърмят над 800 немски оръдия, а местността около него се превръща в лунен пейзаж от кратери. По време на този начален артилерийски обстрел са изстреляни 2 500 000 снаряда на фронт от 40 километра дължина и ок. 5 км дълбочина, включително и няколко хиляди снаряди с бойни отровни газове.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Впоследствие през разораното от снаряди бойно поле се впуска в атака и пехотата, разчиствайки оцелелите френски защитници по предните линии с помощта на огнепръскачки, минохвъргачки и ръчни гранати. От 21 февруари до 10 март немските войски успяват да превземат опорните точки форт Дуамон, Морт-Ом и гористата местност Авокур. Но от този момент нататък офанзивата на немците губи инерцията си. Започват безкрайна и безрезултатна поредица от атаки и контраатаки на немските и френските войски, които отново и отново превземат тези опорни точки.
Главнокомандващият френските войски при Вердюн, генерал Филип Петен, обаче разбирайки намеренията на Ерих фон Фалкенхайн за битка на изтощението и незабавно предприема мерки, като включва буквално почти цялата нация в битката за Източна Франция. Над 70% от всички френски войници са дислоцирани поне по веднъж за най-малко по десетина дни в окопите край Вердюн. С този ротационен принцип Филип Петен успява да постигне това, че почти всяко френско семейство става участник в събитията край крепостта, така че отбраната винаги да разполага с пресни сили. Това става възможно поради добрата железопътна инфраструктура, както и до вече масовото използване на автомобили и камиони за превоз на войници и материали.

През юни армията на Кронпринц (престолонаследник) Вилхелм, със своите 12 дивизии, подкрепления снети от други части на фронта, постига нови успехи. Превзети са фортовете Во (7 юни), Тимон (11 юни), Сувил (23 юни), а и самият Вердюн попада под непосредствена заплаха. На следващия ден, с оглед на общата стратегическа обстановка, ген. Фалкенхайн решава да прекрати атаките на Вердюн, поради опасение от атака на французите при Сома и застрашаване на немския фланг. След прехвърлянето на част от войските оттам към Сома, превземането на Вердюн вече се превръща в пълна утопия и замисълът на немския генщаб окончателно пропада към края на годината, а с това започват да угасват надеждите и за докарването на войната до успешен край. Фалкенхайн изтегля останалите в района немски войски в “стриктна отбрана”, а през октомври французите напредват и до декември си възвръщат всички загубени територии. Този привиден успех на французите всъщност е военен пат с цената на една човешка катастрофа без аналог в дотогавашната история.
Вердюнската операция е опит да се прекрати позиционната война и да се пристъпи към същността на класическото военно изкуство, а именно към „обходните маньоври“, които биха позволили на настъпващата армия да обгради защитаващата се и по този начин да си осигури значително предимство. Поради неуспеха на операцията, на Западния фронт се устновяват отново позиционните военни действия и това положение се запазва почти до самия край на войната.

Стотици млади хора губят животите си във всеки един ден през 10-те месеца на сражението. По над 300 000 жертви падат и от двете страни в тези боеве, без никоя от тях да постигне някакъв съществен резултат, освен временно превземане на кална и разорана от снаряди ивица земя между траншеите. Край Вердюн се разиграва целият ужас на индустриализираната война със съвременни и доста по-пагубни оръжия. Десетилетия след битката, почвата около бойното поле е все още замърсена от използваните бойни отровни вещества.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!