МАЛКО ПРЕДИСТОРИЯ

Император Мануил Комнин бил в мир със селджукския султан Килидж Арслан ІІ, султан на Рум. Той прекарал през 1162г. три месеца в Константинопол и чрез договор се задължава към военна повинност и предоставяне на множество градове на Византия. Тези договорености обаче биват неизпълнени, а императорът бил зает в отношенията си с Унгария и Западна Европа. Този мир бил деликатен преди всичко, поради желанието на Византия да си върне териториите и да изтласка наизток турците, а те от своя страна имали апетити към цяла Мала Азия. Мануил успял да възстанови властта си в Киликия и да наложи под зависимост над Антиохийското княжество.Другото, което му помогнало бил фактът, че султанът на Алепо Нур-ад Дин починал в 1174г, а приемникът му Саладдин се занимавал почти изцяло само с Египет Бидейки зает назапад обаче, султанът се възползувал и укрепил своето положение в Мала Азия. Подкрепата на германският владетел Фридрих І Барбароса, който бил във вражда с ромейския император, го окуражила и така през 1175 били скъсани отношенията между Иконийския султаната и Византия. Мирът се разпаднал, когато отказал да предаде на Византия територия, която завладял от техния общ враг- Данишмендите.

Мануил събрал армия, с която прекосил границата с турците. Килидж Арслан опитал да преговаря с него, но той отказал, бидейки убеден в своето превъзходство. Той изпратил част от армията си под командването на Андроник Ватаци срещу Амассия, докато неговата основна арми се оправила към турската столица Коня(Иконион). И двата маршрута обаче не били хубави, понеже били с гъста горска растителност и били удобни за направата на засада от страна на турците. Армията, изпратена срещу Амасия била унищожена в подобна засада и специален турски пратеник донесъл на Мануил главата на Андроник. Турците освен това отровили водата и унищожили посевите, за да затруднят похода на Мануил. Арслан постоянна безпокоял армията с нападения, за да я докара при долината на р. Меандър, и най-вече до планинския проход при крепостта Мириокефалион. Мануил решил да атакува турците въпреки опасността от евентуална засада и въпреки фактът, че той не можел, както искал, да примами турците и да ги изведе извън техните позиции, за да се бие с тях в полето при Филомелион.

БИТКАТА

Разбери повече за БГ Наука:

***

Мануил разполагал с 25 000 мъже войска и освен това допълнителни войски от антиохийското княжество- иначе общо около 50 000. Войските били разделени в авангарда на пехота, конница, стрелци и друга конница, която ги следвала. Дясното крило било поверено на Балдуин Антиохийски, а лявото византийско на Йоан Кантакузин. Тилът, ариегардът бил командван от Андроник Ватаци. Точният брой войските на Арслан не е ясен. Византийския авангард срещнал първи турските войски. Поради това, че турците не били заели още стабилно своите позиции със съвсем малко жертви. И така докато аванардът стигнал края на прохода, ариегардът едва навлизал в него. Това позволило на турците да ги притиснат напълно. Турците атакували дясното крило, нанасяйки големи щети(включително Балдуин бил убит). Мануил се отчаял; той гледал клането. Той повел войската си назад в прохода, за да отблъсне турците. Тава дало някакъв ефект, понеже ариегардът успял да премине, но лявото и дясното крила били силно пострадали. След като ноща паднала, Мануил укрепил позициите си и се защитавал от атаката на турските стрелци, които продължили чак до турското оттегляне.

ИЗХОДЪТ

Така и девете страни понесли доста загуби. Обсадните машини на император Мануил били пленени и унищожени от турците. Византийцит, без всякакви сили и средства за обсада на Иконион, бил пуснати да се оттеглят, когато Мануил обещал, че ще изтегли армията си и границата отвъд крепостите Дорилеум (Dorylaeum) и Сиблия/Сивлия. Мануил сравнявал в едно свое писмо до английския крал поражението си с това при Манцикерт. В действителност щетите, нанесени на византийската арми съвсем не били непоправими и тя не била унищожена. Само няколко години след това те се бият на Балканите. При всички случаи балансът между двете сили със сигурност се променил- Мануил никога вече не посмял да атакува по този начин отново турците, а те можели все повече и повече да напредват назапад във византийските територии необезпокоявани.

Мириокефалион имал повече психологически, отколкото военен ефект. Тази битка доказала, че Византия не може да се справи с турците, въпреки успехите и натрупаното предимство при управлението на Мануил. Армията бързо била заредена с наемници и дори били върнати някои територии в 1177г. Мануил срещал селджукските турци в малки битки през неговото управление, до смъртта му през 1180г. При всички случай това поражение означавало, че византийският контрол над Анадолското плато бил окончателно изгубен.