Битката при Мириокефалион

Мириокефалион – това е мястото, където се провела една от най-значителните битки между Византийската империя и селджукските турци. Мириокефалион е селище близо до днешната турска столица Анкара, в областта Фригия. Името му означава „десетохилядоглавник“, букв. от гръцки- Μυριοκεφαλίον.

МАЛКО ПРЕДИСТОРИЯ

Император Мануил Комнин бил в мир със селджукския султан Килидж Арслан ІІ, султан на Рум. Той прекарал през 1162г. три месеца в Константинопол и чрез договор се задължава към военна повинност и предоставяне на множество градове на Византия. Тези договорености обаче биват неизпълнени, а императорът бил зает в отношенията си с Унгария и Западна Европа. Този мир бил деликатен преди всичко, поради желанието на Византия да си върне териториите и да изтласка наизток турците, а те от своя страна имали апетити към цяла Мала Азия. Мануил успял да възстанови властта си в Киликия и да наложи под зависимост над Антиохийското княжество.Другото, което му помогнало бил фактът, че султанът на Алепо Нур-ад Дин починал в 1174г, а приемникът му Саладдин се занимавал почти изцяло само с Египет Бидейки зает назапад обаче, султанът се възползувал и укрепил своето положение в Мала Азия. Подкрепата на германският владетел Фридрих І Барбароса, който бил във вражда с ромейския император, го окуражила и така през 1175 били скъсани отношенията между Иконийския султаната и Византия. Мирът се разпаднал, когато отказал да предаде на Византия територия, която завладял от техния общ враг- Данишмендите.

Мануил събрал армия, с която прекосил границата с турците. Килидж Арслан опитал да преговаря с него, но той отказал, бидейки убеден в своето превъзходство. Той изпратил част от армията си под командването на Андроник Ватаци срещу Амассия, докато неговата основна арми се оправила към турската столица Коня(Иконион). И двата маршрута обаче не били хубави, понеже били с гъста горска растителност и били удобни за направата на засада от страна на турците. Армията, изпратена срещу Амасия била унищожена в подобна засада и специален турски пратеник донесъл на Мануил главата на Андроник. Турците освен това отровили водата и унищожили посевите, за да затруднят похода на Мануил. Арслан постоянна безпокоял армията с нападения, за да я докара при долината на р. Меандър, и най-вече до планинския проход при крепостта Мириокефалион. Мануил решил да атакува турците въпреки опасността от евентуална засада и въпреки фактът, че той не можел, както искал, да примами турците и да ги изведе извън техните позиции, за да се бие с тях в полето при Филомелион.

БИТКАТА


РЕКЛАМА:

***

Мануил разполагал с 25 000 мъже войска и освен това допълнителни войски от антиохийското княжество- иначе общо около 50 000. Войските били разделени в авангарда на пехота, конница, стрелци и друга конница, която ги следвала. Дясното крило било поверено на Балдуин Антиохийски, а лявото византийско на Йоан Кантакузин. Тилът, ариегардът бил командван от Андроник Ватаци. Точният брой войските на Арслан не е ясен. Византийския авангард срещнал първи турските войски. Поради това, че турците не били заели още стабилно своите позиции със съвсем малко жертви. И така докато аванардът стигнал края на прохода, ариегардът едва навлизал в него. Това позволило на турците да ги притиснат напълно. Турците атакували дясното крило, нанасяйки големи щети(включително Балдуин бил убит). Мануил се отчаял; той гледал клането. Той повел войската си назад в прохода, за да отблъсне турците. Тава дало някакъв ефект, понеже ариегардът успял да премине, но лявото и дясното крила били силно пострадали. След като ноща паднала, Мануил укрепил позициите си и се защитавал от атаката на турските стрелци, които продължили чак до турското оттегляне.

ИЗХОДЪТ

Така и девете страни понесли доста загуби. Обсадните машини на император Мануил били пленени и унищожени от турците. Византийцит, без всякакви сили и средства за обсада на Иконион, бил пуснати да се оттеглят, когато Мануил обещал, че ще изтегли армията си и границата отвъд крепостите Дорилеум (Dorylaeum) и Сиблия/Сивлия. Мануил сравнявал в едно свое писмо до английския крал поражението си с това при Манцикерт. В действителност щетите, нанесени на византийската арми съвсем не били непоправими и тя не била унищожена. Само няколко години след това те се бият на Балканите. При всички случаи балансът между двете сили със сигурност се променил- Мануил никога вече не посмял да атакува по този начин отново турците, а те можели все повече и повече да напредват назапад във византийските територии необезпокоявани.

Мириокефалион имал повече психологически, отколкото военен ефект. Тази битка доказала, че Византия не може да се справи с турците, въпреки успехите и натрупаното предимство при управлението на Мануил. Армията бързо била заредена с наемници и дори били върнати някои територии в 1177г. Мануил срещал селджукските турци в малки битки през неговото управление, до смъртта му през 1180г. При всички случай това поражение означавало, че византийският контрол над Анадолското плато бил окончателно изгубен.


Европейска нощ на учените 2022 г.: