Биолог, природозащитник и учен – доц. д-р Тихомир Стефанов

Доц. д-р Тихомир Стефанов, Национален природонаучен музей при БАН

Петър Теодосиев: Кажи накратко с какво се занимаваш?

Тихомир Стефанов: Занимавам се с хидробиология, с ихтиология – това е науката, която изследва рибите. Работя като доцент в Националния природонаучен музей, на 1 февруари станаха точно 20 години откакто работя там. Така че почти цялата ми кариера премина в Националния природонаучен музей. 

П.Т.: Как започна всичко, защо реши да се занимаваш точно с това?

Т.С.: Ами това беше университетска страст и идея, но интересът ми към зоологията си беше от дете. Беше ми много интересно всичко, което е свързано с животните. После всичко градира някак си с времето. Много основополагащ беше един кръжок, в който участвах в тогавашния Институт по зоология, една школа по орнитология и природозащита, посветена на птиците основно. Тогава открих, че птиците като че ли са ми най интересни от цялото биоразнообразие. Интересно съвпадение е, че Института по зоология по това време се помещаваше в сградата на Националния природонаучен музей, така че аз не се преместих много далече. Това беше в ученическите години още, тогава бях в НПМГ, която ми даде една чудесна школовка. По това време имахме преподаватели от Биологическия факултет, включително и преподаватели по зоология. И това градира в една ясна представа за мене с какво ще се занимавам и какво ще работя по нататък. Тогава в България имаше много сериозни хора, които изследваха птиците по това време и аз открих, че всъщност рибите са най-неизследваната група гръбначни животни у нас. Някак си беше останала една празнина от няколко десетки години, през които не бяха работили сериозно различните учени. Пък аз от дете страшно много обожавах риболова. И така повече от любопитство и страст към рибите някак си фокусът се измести към тях. За което изобщо не съжалявам и до ден днешен те са по-интересната, от научна гледна точка, група за изследване. В крайна сметка всички сме риби, от тях тръгва еволюцията на всичките четирикраки. Рибите са основна част от биоразнообразието на планетата, те реално са най.богатата на видове група гръбначни животни. Това са над 30 000 вида риби, които се срещат на практика навсякъде където могат да обитават – целия световен океан до възможно най-дълбоките места до изключително високи планински потоци. Тук е мястото да спомена моят приятел Боян Петров, за когото никога не говоря в минало време. На последната му експедиция, в подножието на връх Шиша Пангма, беше събрал материали, сред които два екземпляра от много интересен вид риба от семейството на гулешите, на 5300 м надморска височина. Това всъщност е най-високата точка, на която се срещат плуващи риби във водоемите на планетата.


РЕКЛАМА:

***

Освен това костните риби са една от еволюционните групи, които са във възход. Тепърва при тях тече огромно видообразуване при тях, тепърва ще се развиват нови таксономии и т.н., благодарение на богатата и широка среда, в която живеят от 5000 м в планините до 11 000 метра в океанските дълбочини. Докато ние сме просто едни двукраки примати, които обитават само сушата.

П.Т.: Говори се, че ние изследваме и говорим повече за космоса отколкото за дълбините на океаните.

Т.С.: Да, ние в момента сме картирали цялата повърхност на Луната и можем да я разглеждаме както на Google Earth. Докато в момента всъщност не знаем къде точно се размножават змиорките. Змиорката, която е емблематичен вид риба и всички я знаем, повечето хора на планетата са я опитвали, т.е. Знаят я не само на външен вид, но и на вкус. Тя е енигматична риба, живееща в сладки води, но за да се размножи заминава някъде в Атлантическия океан в района на Саргасово море, където потъва на около 1000 м дълбочина и там вече как става самото размножаване никой все още не знае. Известно е, че ларвите им пасивно с теченията достигат до крайбрежията на Европа, където те започват да си намират места където да прекарат живота си. След размножаването възрастните умират и точно как става, точно на каква дълбочина и в кой период е все още неизвестно. А на всичкото отгоре Саргасово море не е някаква малка точица в Атлантическия океан, то е огромна акватория. Така че ние знаем много добре каква е повърхността на Луната, но все още не знаем къде се размножава змиорката.

П.Т.: Действително е странно, тъй като тя присъства в менюто на много хора, но никой не знае как се размножава.

Т.С.: Тя действително е един много интересен обект на хранително-вкусовата промишленост, особено в далечна Азия. И тук идва този неустойчив момент – ние имаме хиляди рецепти как да се сготви змиорката, обаче нямаме технология, с която изкуствено да я размножим. 

П.Т.: Тоест тази риба никъде не се отглежда изкуствено?

Т.С.: Не, тя се отглежда изкуствено, но не може да бъде възпроизведена изкуствено. Тоест събират се всички онези ларвички, които се наричат стъклени змиорки, които масово навлизат в реките, след което се угояват във ферми.

П.Т.: Значи не можем просто да вземем една мъжка, една женска змиорка и да ги чакаме да ни възпроизведат малки змиорчета?

Т.С.: За съжаление не може, което прави много неустойчива стопанската употреба на вида. Според последните изследвания 70% от популацията на змиорките е вече изядена, като тенденцията е към постоянно намаляване, заради високото търсене. Вашингтонската конвенция за защита на животните я третира, поради което нейната търговия е доста ограничена, поради редица правила. Но въпреки всичко, явно има нелегални канали за улова и продажбата ѝ.

П.Т.: Преди време беше направил много интересна презентация за есетрата, можеш ли да кажеш нещо и за нея?

Т.С.: Есетрата е друг много емблематичен вид, чието опазване е изключително важно. А моруната, която е може би най-емблематичният представител на цялото семейство есетрови, тя всъщност е и най-голямата сладководна риба в света. Тя е по-голяма от легендарната арапайма в Южна Америка. И ние имаме отговорността тя да живее в българския сектор на река Дунав. Все още, въпреки всичко, въпреки цялото преследване заради черния хайвер основно и изграждането на инфраструктури по реките в басейна на Дунав и Каспийския басейн. По долния Дунав са останали последните зрънца от този емблематичен вид, където той все още се размножава. 

 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 139 на списанието>>

Вижте първите 52 стр. на брой 139 тук>>

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: