Безопасен ли е животът край Фукушима пет години след катастрофата?

Автор:  Росица Ташкова

Източник:http://www.sciencemag.org/news/2016/03/five-years-after-meltdown-it-safe-live-near-fukushima?utm_source=newsfromscience&utm_medium=facebook-text&utm_campaign=fiveyearsafter-2766

Във Фукушима е в ход дълга, тежка борба за връщане към нормалния живот. Докато работниците почистват замърсените земи около печалния реактор, евакуираните се питат дали да се върнат обратно по домовете си, запечатани след аварията преди 5 години. Самата електроцентрала остава опасна зона след бедствието, като работниците са едва в началото на сложната, рискована работа по локализиране на разтопеното гориво и откриването на начин за премахването му.

Земетресението с магнитуд 9 по скалата на Рихтер, което разтърси Североизточна Япония на 11 март 2011 г., и 40-метровото цунами, което последва, доведе до смъртта на 15 893 души, а 2 572 са обявени за изчезнали. Унищожени са 127 290 сгради и са нанесени щети на над един милион други. То причини и аварията на АЕЦ Фукушима I и евакуацията на 150 000 души в радиус от 20 километра от атомната централа, както и в районите, които най-силно са пострадали от земетресението.

Сега, „ядрените бежанци“ са изправени пред дилема: Колко радиация в бившите им домове е безопасна? С херкулесови усилия, властите досега са събрали около 9 милиона кубически метра замърсена почва и листа и са измили сградите и пътищата, с цел намаляване на излагането на радиация при престой на открито до 0,23 микросиверта на час. През септември миналата година, правителството започна да отменя изцяло или частично заповедите за евакуация за седемте общини в рамките на 20 км от централата. С напредването на работата властите очакват, че на 70% от евакуираните ще им бъде позволено да се завърнат у дома до пролетта на 2017.


РЕКЛАМА:

***

Но евакуираните са разкъсани от въпроси за безопасността и компенсациите, които трябва да получат. Мнозина твърдят, че са били принудени да се приберат у дома, въпреки че нивата на излагане на радиация според тях все още са твърде високи. „Нямаше образование по отношение на радиацията“ – казва КацунобуСакураи – кметът на Минамисома, където 14 000 души бяха евакуирани след инцидента. „За много хора е трудно да вземат решението да се върнат, без да знаят какво означават тези равнища на радиация и дали са безопасни“ – казва той. Някои граждански групи съдят правителство и Токийската електрическа компания (TEPCO), собственик на централата Фукушима, за плановете им да прекратят плащанията на компенсации за тези, които избират да не се върнат у дома. Силно замърсените райони в близост до ядрената централа ще останат недостъпни за неопределено време.

Условията в централата са „много стабилни“, според мениджъра ѝАкира Оно, който наскоро заяви това пред репортери. Радиоактивността от ядреното гориво е спаднала значително за последните 5 години, казва той. Но почистването е възпрепятствано от това, че не се знае къде точно се намира ядреното гориво. Миналата година мениджърите се съгласиха да изведат от експлоатация обекта за следващите 30 до 40 години. Премахването на разтопените маси ядрено гориво и разрушаването на четири реакторни зали на завода може да струва 9 милиарда долара. TEPCO възнамерява да започне премахването на ядрените отпадъци от реакторите през 2021.

Едно голямо препятствие бе отстранено през декември 2014, когато са премахнати последните от общо 1535 горивни пръта, съхранявани в басейните за изразходвано ядрено гориво на четвърти блок. Някои се страхуваха, че е възможно охлаждащата вода да се е оттекла от басейна и да е оставила горивото изложено на въздуха, което да е довело до прегряване по време на инцидента. Но това не се е случило.

Според Оно, най-голямото предизвикателство в момента е замърсената вода. Непрекъснато се излива охлаждаща вода върху стопените активни зони на блокове 1, 2 и 3, за да се запази горивото от прегряване и нова авария. Водата изтича в мазетата на сградите на електроцентралата, където се смесва с подпочвените води. За да намали количеството на замърсените води, просмукващи в океана, TEPCO я събира и съхранява в 10-метрови стоманени резервоари. Сега те са запълнили почти пространство наоколо и съдържат 750 000 тона вода. Правителството оценява експериментални техники за пречистване на водата от главния радиоизотоп – тритий. Оно казва, че е крайно необходимо да се намери решение, преди да е свършило мястото за повече резервоари.

Стоманените резервоари за съхранение на радиоактивната вода. Credit: Reuters, Kyodo

TEPCO са намерили начини за отклоняване на подпочвените води от обекта, намалявайки инфилтрацията с около 150 тона на ден. Сега са на път да се справят и с останалата част. Взаимствайки техника за изграждане на временни подземни бариери при строежите на тунели, изпълнител на поръчката е прокарал 1500 тръби 30 метра надолу към основната скала, създавайки нещо подобно на подземна ограда, опасваща четирите реактора. Солев разтвор, охладен до -30°С, циркулиращ в тръбите, ще замразява почвата между тръбите; замръзналата стена би трябвало да държи подпочвените води навън и замърсената вода вътре.

Най-трудната задача е отстраняването на остатъците от горивото. Моделите и анализите наTEPCO показват, че по-голямата част или дори цялото гориво в реактора на блок 1 се е разтопило, прогорило е корпуса на реактора, паднало е на дъното на задържащия съд и вероятно е разяло бетонната основа. Блокове 2 и 3 са пострадали частично, а част от гориво може да е останало в активните зони.

В опита си да потвърди местоположението и състоянието на разтопеното гориво, Международният изследователски институт за извеждане от експлоатация на ядрени мощности (IRID), създаден от TEPCO и други, е изследвал вътрешността на реакторите с мюони. Братовчеди на електрона, мюоните се генерират с трилиони всяка минута, когато космическите лъчи достигат горните слоеве на атмосферата. Те се абсорбират или разпръсват, със скорост, която зависи от плътността на даден материал. Тъй като уранът е по-плътен от стоманата и бетона, с помощта на изображенията, получени чрез мюоните, може да се локализират останките от горивото.

През февруари 2015 г., екип от КЕК (High Energy AcceleratorResearchOrganization) в Цукуба достави два мюонни детектора с размерите на ван, които TEPCO постави в близост до реактора на блок 1 на нивото на земята. След месец на събиране на мюони, детекторите потвърдиха, че не е останало гориво в ядрото. Тъй като те са разположени на нивото на земята, устройствата не дават информация за мазетата на сградата на реактора и не е станало ясно къде е горивото и в какво състояние. TEPCO планира да използва роботи, които да съставят карта на местоположението на остатъците от горивото, така че да може да се разработи стратегия за премахването му.

Вторият екип е разработил детектори, които наблюдават мюоните преди и след като преминат през даден обект, обещавайки по-точна картина на вътрешността на реактора. За Фукушима, учените от Националната лаборатория Лос Аламос в Ню Мексико и Тошиба са изградили огромни детектори, които са имали намерение да поставят извън блок 2. Изпълнението на това е отложено, защото TEPCO са решили първо да изпратят робот в съда за задържане.

Докато властите се борят да се почисти площадката и да се върнат жителите, някои местни са решили сами да се опитат да си осигурят безопасност. През 2014 г. група от предприемчиви гимназисти в град Фукушима, извън зоната на евакуация, са стартирали международен проект по радиационна дозиметрия. Около 216 ученици и учители от шест училища в префектура Фукушима, шест други места в Япония, четири във Франция, осем от Полша, както и две в Беларус, носели дозиметри в продължение на 2 седмици, като същевременно поддържали подробни дневници за местонахождението си и какво са правели. „Исках да знам колко висока е дозата ми на експозиция и да я сравня с тази на хората, живеещи на други места“ – обяснява Харука Онодера, член на Научен клубкъм гимназията във Фукушима, който замислил проекта. Учениците публикували своите открития през ноември миналата година в списанието Journal of Radiological Protection. Тяхното заключение е: „Учениците във Фукушима не са изложени на значително по-високи нива на радиация“, отколкото тези, които живеят на друго място, казва Онодера.

Това може би е добра новина за жителите на града Фукушима, но слаба утеха за разселените хора, които стоят пред перспективата да се върнат вкъщи, близо до разрушената ядрената централа.


Европейска нощ на учените 2022 г.: