Направи дарение на училище!

Автори: Николай К. Витанов и Калоян Н. Витанов

Няколко думи от първия автор

Белите хроники имаха успех, много по-голям, отколкото очаквах. Честно да ви кажа, не знам, защо се получи така. Може би е назряла нуждата от нещо такова. Когато разговарям с хората за хрониките, те ме питат обикновено за две неща. Едното е – кога ще започна да пиша черните хроники. Хората предполагат, че те също ще бъдат много интересни. Така е, но няма да бързам да ги пиша засега. Всяко нещо с времето си. Другото, което ме питат хората е ще разширя ли белите хроники с информация за  чуждестранни учени. Като си помисля, тази идея е много добра, защото ще мога да разкажа интересни и вероятно малко известни у нас факти за живота на учени, допринесли много за развитието на науката. Разширяването на обхвата на белите хроники обаче поражда проблеми, тъй като работата става повече, а денят не става по-дълъг. Затова решавам този проблем по стандартния начин – за хрониките, които отразяват живота на чуждестранни учени ще имам съавтор и то този, който е посочен по-горе. Този съавтор се захвана за работа с желанието и жарта, които само младостта може да даде на човека. И тъй – напред към Александър фон Хумболт.

Защо започваме с Хумболт?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Германската наука често се дава за пример в наши дни. Прекрасно организирана и високо ефективна. Но как е станало това? Откъде започва съвременната германска наука? И КОЙ е поставил началото? Ето ги въпросите които ни водят към отговора – Александър фон Хумболт.  Може би не знаете, но приносът на този човек е толкова голям, че когато през 1862 г. в Берлин се обсъжда идеята за издигане на паметник на Гьоте, Шилер и Лесинг, един изтъкнат германски филолог – Якоб Грим (фамилията не ви ли напомня на нещо – Хензел и Гретел, бременските музиканти, вълкът и седемте козлета, Пепеляшка и други такива) разпалено възкликва – „Само един може да стои до Гьоте и това е Александър фон Хумболт!”

Като се поогледате в географската карта на света, ще видите Хумболтовото течение, ледник с такова име в Гренландия, планински хребети с такова име в Америка и Азия, че даже и блато в Северна Америка е кръстено на Хумболт. „Искаме да видим Хумболт”, крещели в лицето на пруския крал революционерите на 21 март 1848 година. Какъв е този човек?  Защо за него казват, че ако Гьоте е крупната фигура на класическата немска поезия, то Хумболт е крупната фигура в класическата немска наука? Дарвин се е възхищавал на пътешествията на Хумболт в тропическите страни и това силно е повлияло на неговия живот и на появата на „Произхода на видовете”.

Хумболт си поставя за задача да изследва всестранно един от неизследваните тогава райони на Земята – западната част на южна Америка и централна Америка както и да даде единно описание на „Земята и небето”. Решавайки таза задача Хумболт поставя началото на географията на растенията, хидрогеографията, сравнителната климатология и т. н. 

Хумболт укрепва позицията на естествените науки в Германия и ги поставя наравно с теологията и философията, заемащи господстващо положение дотогава. Могъществото на германските естествени науки в следващите 100 години произтича и от делата на Александър фон Хумболт.

Хумболт полага основите на популяризацията на науката чрез серия от публични лекции в берлинския университет. Изданията на Хумболт „Космос” и „Картини от природата” спомагат много за образоването на широки слоеве на германското общество и през това подпомага последвалия скок в развитието на естествените науки в Германия. А сега – напред към детството на Хумболт.

…

Прочетете цялата статия в оригинал в брой 81 на списание Българска наука: https://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka81/29

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!